https://on.soundcloud.com/hn754 слушайте
Проповед на евангелист Евалд Франк от 29 декември 1973 г.
на тема: „Пастирите повярваха и видяха Божиите обещания“ (Лука 2:8-14)
Кратко съдържание:
- Господ Исус отиде да ни приготви място.
- Как тук на земята приехаха Исус? Нямаше място за Него нито в една гостилница, Той беше приет с унижение.
- Но ако помислим как Той ще ни приеме в Небсата в Славата
- Тук на земята нямаше място за Него, но там в Божията слава има много място.
Лука 2 гл:
8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много.
10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.
11Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:
14Слава на Бога във висините.
И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.
17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.
18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.
19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.
20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.
- Всеки път, когато Бог изпълняваше обещание, хората тръгваха за да видят на място къде се изпълнило.
- Кои са тези хора, на които има Божие благоволение?
- Енох ходил по Бога и на него беше Божието благоволение
- Над Мария се е изпълнило Божието обещание ,тя спазваше думите в сърцето си ,а другите само се чудеха.
- Вярата движи Бог да действа.
- „С вяра Авел …“ Кой му проповядваше за да има Авел вяра? Той имаше откровение какво да направи.
- Праздниците в Стария Завет, които Господ нареди да празнуват Израилевите синове, има в тях историческо значение и сянка на бъщето.
- Празник на колибите беше последният в годината.
- Левит 23:
37 И на първия ден да вземете първите плодове на дърветата, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби и седем дни да се веселите пред Господа, вашия Бог.
38 Да празнувате този празник за Господа седем дни в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.
39 В колиби да останете седем дни; всички местни израелтяни да останат в колиби,
40 за да познаят бъдещите ви поколения, че накарах израелтяните да живеят в колиби, когато ги изведох от Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.
- Неемия 8 :
13 А на втория ден началниците на бащините домове на целия народ и свещениците, и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.
14 И намериха писано в закона, че Господ беше заповядал чрез Моисей на израелтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец
15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, а и в Йерусалим, като кажат: Излезте в гората и донесете маслинови клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.
16 И така, народът излезе и донесе клони, и бяха направени колиби, всеки върху покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото събрание от онези, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исус, Навиновия син, до онзи ден израелтяните не бяха правили така. И настана много голямо веселие.
- Ездра не беше книжник, научен от хората, но научен от Бога, и той имаше водителство и знаеше какво да прочете на народа ,който се завърна от Вавилонският плен.
- Същото и днес: ние четем от Словото онова, което е за нас определено от Бога за този период от време