В края на 1940-те и през 50-те години няколко християнски списания публикуват най-различни статии за исцелителните кампании в САЩ и Канада по онова време. Много от статиите следват служението на Уилям Бранхам. В едно от списанията Faith Journal от Грийнвил, Южна Каролина, в броя от август 1956 г. беше публикувано интервю с брат Бранхам, проведено от брат Колбърт Бигби. За сега разполагаме с първата част от това интервю, която и преведохме на български.
Първата част на интервюто
Брат Бигби: Брат Бранхам, какви са плановете ти за останалото време от 1956 г.?
Брат Бранхам: Е, планирам на 23-27 юни да присъствам на Конгреса на бизнесмените с пълното Евангелие в Минеаполис, Минесота. От там отивам в Канада до човек с Послание от Господ. Преди няколко години на този човек беше казано, че ще роди дете. Цял живот е била бездетна. Сега тя е на петдесет и три години и следващия месец ще има бебе. Имам слово за нея, за да й покажа колко съвършено е Словото на Господ, и когато Той говори как ние можем да очакваме то да се сбъдне. Оттам слизам в Калифорния и единствената планирана среща, която имам е Azusa Street Rally през втората седмица на септември.
Брат Бигби: Вие сте заети с проповядване и съживления по земята. Сигурен съм, че вярвате, че сега има Божие движение. Така ли е?“
Брат Бранхам: Да, това е така.
Брат Бигби: Какво мислите относно установените петдесятни организации какъв курс ще поемат оттук нататък по отношение на „Движението на Божия Дух“, което е сега на земята?
Брат Бранхам: Мисля, че ще се противопоставят на него мнозина, които не го разбират. Това е вярно за всички съживления в миналото. Вярвам, че скоро ще има разделяне. Ще има установени основи, които ще насочат своя курс направо към Библията и ще откажат да се отклонят от нея. Според мен те ще са „каймака“. Когато ще дойде времето за разделяне, фанатичният „горски пожар“, прегрятите групи може би ще се впуснат във всякакви грешки и небибийски учения и ще донесат позор върху цялото движение на съживление и ще навредят на каузата. Но вярвам, че точно през всичко това истинската църква ще се раздвижи. Дяволът както в миналото, така и в бъдещето ще продължи да пречи на Божието дело, въвеждайки човека в заблуда.
Брат Бигби: Смятпате ли, че сегашното „движение на освобождение“ ще бъде прието от по-старите деноминационни лидери?
Брат Бранхам: Вярвам, че когато се появят реални резултати, подкрепени от фундаменталните учения на Библията, тогава ще ги получи всеки човек с отворено сърце.
Брат Бигби: Какво бихте посъветвали да направи една църква, която желае да продължи в „движението на Бога“, но въпреки това е настроена против?
Брат Бранхам: Бих посъветвал църквите винаги да следват Христос и своите убеждения.
Брат Бигби: Какви стъпки мислите, че ще бъдат предприети от правните органи, за да възпрепятстват изцелителните кампании?
Брат Бранхам: Мисля, че ще дойде ден, когато ще бъде атакувано от закона проповядването на божествено изцеление и действието на Светия Дух, както беше с брат Джак Коу в Маями наскоро. Без съмнение ще има някаква поправка, която ще може да го спре. Тези атаки ще бъдат насочени срещу „движението на Бога“ и вероятно ще има усилие да се наложи в деноминациите междуконфесионализъм. Според мен всичко върви към белега на звяра.
Брат Бигби: Мислите ли, че „движението на Бога“, а ние имаме предвид това настоящо съживление, може да се превърне в бягство на някои хора?
Брат Бранхам: Да, зная. Бог се опитва да работи с хората Си, но не може да ги накара да се установят достатъчно дълго, за да работи с тях. Например, преди няколко години имаше едно малко момче по име „Малкия Давид“, при което се започнаха съживления. Въпреки че преди това бях против децата да евангелизират за Христос, харесах този млад човек. Той не беше една „коледна история“. Той беше истински служител, призован и помазан от Бог да проповядва послание. Щом го чух, започнах веднага да говоря за него. Това малко човече се справяше прекрасно за известно време, но различни групи започнаха да се разделят около него, и тогава всяка група искаше да си вземе „Малкия Давид.“ Ако цялото петдесятно движение се беше групирало около момчето като група от бащи, и би му помогне в делото, в което наистина беше неговото служение, той щеше да спечели хиляди малки деца за Христос. Но когато всяка група се опита да си вземе „Малкия Давид“, дяволът имаше шанс да проработи. Но аз не осъждам хората, които са избягали; опитайте се да им помогнете.
Винаги помнете, че когато едни деца много огладнеят, те ще ядат от кофата за боклук. Това поставя началото на толкова много култове. Много пъти хората са гладни за Хляба на живота, защото служителите не успяват да им го дадат. Хората са гладни за истинския Хляб. Когато не го получат, те правят грешки докато го търсят. Наскоро брат презвитерианец от Западния бряг ми каза: „Ние презвитерианците имахме някога най-великите църкви на Западния бряг, но влезе християнската наука и разби нашите църкви.“ Помислих, че е време да говоря, затова казах: „Мили господине, ако вие, презвитерианците, бихте дали на хората си храната, към която жадуваха техните гладни души, никога нямаше да може християнската наука да ги докосне.“ Така че, мисля, че много от тези бягащи са просто гладни деца, търсещи Хляба.