Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 1
Въведение.
„Господният ден“.
Произход и значение на пророческото Слово
Апостол Йоан бил в изгнание на остров Патмос заради „Божието слово и Христовото свидетелство“, и там чрез Божия Дух той идва в изстъпление. Видял е най-важните бъдещи събития от Божествения спасителен план, включително и Господния ден. В Стария и Новия завет подробно е описан Господният ден. Предположението, че става въпрос за събота или неделя е неправилно, то е резултат на недоразумение. Господният ден е период от време, който следва след спасителния ден (Исая 49:8, 2 Корин. 6:2, Евр. 4:7) — седмия ден според Божието времеброене. Бог брои дни там, където ние броим години. Бог изчислява дни там, където ние изчисляваме години. „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден“ (2 Петр. 3:8, Псал. 90:4)
От началото на времето си имаме работа със седемте пророчески дневни периода, които Бог е дал на човечеството. Грубо сметнато „изминалите два дни“ са около две хиляди години от Адам до Аврам. След това още около две хиляди години от Аврам до Христос. А сега отново наближава краят на „двата дена“, наречени „последни дни“, когато Божият Дух е активен в течение на времето на милостта, траещо две хиляди години (Деян. 2:17). Седмият ден ще бъде „хиляда годишен период“ от време на мирното Христово царство върху земята (Откр. 20 гл.).
Преди Господния ден Бог е искал да изпрати пророк Илия (Мал. 4:5). Господният ден е последният период от време преди началото на вечността — започва с Божии съдилища, които завършат с битката в Армагедон (Откр. 16:12-16, 19:11-21, Езек. 38:20,23, Йоил 3:9-17 и др.). Затова за безбожните е определен като ден на безмилостен гняв, когато ще се сбъдне: „Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен“. И също: Исая 13 гл., Езек. 30:3, Йоил 2:1-2, Йоил 3:15, Соф. 1:14-15, Деян. 2:20, 2 Петр. 3:10, Откр. 6:12-17 и др.
Седмият ден — хилядолетното мирно царство — това е Божият почивен ден. В края му Сатаната ще бъде освободен още веднъж за да подтикне към последна битка всички сили съпротивляващи се на Бог, оглавени от „Гога и Магога“, които ще бъдат разгромени веднъж завинаги (Откр. 20:7-10). После ще настъпи последният съд, ще се появи ново небе и нова земя и времето ще премине във вечността.
Преди спасителния ден Господ Бог изпратил „Своя ангел“ в лицето на Йоан Кръстител, който подготвил пътя (Мал. 3:1, Мат. 11:10 и др.). Той се издигнал в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на тези, изповядващи старозаветната вяра на бащите към новото начало на децата на Новия Завет (Мал. 4:6, Лука 1:17). „Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него“ (Йоан 1:7). Той е бил мост между Стария и Новия завет (Лука 16:16) и подготвил пътя за Господа (Исая 40:3, Марк 1:1-4 и др.)
Преди Господния ден, в края на деня на благодатта, тоест в последния период от времето на Църквата, се издига пророк за да обърне сърцата на децата на Новия Завет към вярата на бащите — апостоли (Мал. 4:6). Неговото библейски основано оповестяване води истинската Църква отново в съответствие със Словото и я връща към предишното ѝ състояние, за да ѝ бъде върнато всичко, което притежавала в началото – преди Второто идване на Исус Христос. Чрез мощното действие на Духа, което Светото Писание определя като „късен дъжд“ Църквата се връща към своя първоначален Божий ред (Яков 5:7-8). Исус Христос казал в Мат. 17:11, че в бъдещето все още предстои служение според пророчеството на Малахия: „Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко“, също така Той е потвърдил, че служението на Йоан Кръстител вече се е осъществило (ст. 11-13). Когато Йоан започнал служението си му били зададени три въпроса. Единият от тях бил: „Илия ли си? И той казал: Не съм“ (Йоан 1:21). В стих 23 се позовал на пророческото слово на Стария Завет, отнасящо се до него и служението му.
Точно както Илия взел дванадесет камъка, съответстващи на дванайсетте израелски племена, направил олтар на Господа и върнал хората към Бог (1 Царе 18 гл.), също така чрез последното послание към новозаветната Църква учението на дванадесетте апостола ще бъде възстановено и Божиите хора ще бъдат върнати отново към Господ и Неговото Слово. Сега наистина преживяваме последната част от спасителния план.
Апостол Петър се позовал на обещанието за установяване на Христовата Църква по време на втората си проповед след Петдесятница, когато чрез водителство от Светия Дух е казал: „…да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци“ (Деян. 3:19-21). Още в началото на новозаветната Църква Светият Дух предсказал чрез устата на пророците какво ще се случи накрая, тоест, че преди завръщането на Исус Христос истинската Църква ще бъде върната към състоянието, в което е била първоапостолската Църква.
което било дадено на Йоан
В първата глава на Откровението срещаме пълно разкриване на Исус Христос, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на Божието знание (Кол. 2:3). А премъдростта и Божието знание се разкриват чрез Него. В самото начало са написани думи с обхващащо значение „Откровението на Иисус Христос“.
„Откровението на Иисус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане, и изпрати и го извести чрез ангела Си на Своя слуга Йоан,
който засвидетелства Божието слово и свидетелството на Иисус Христос, и всичко, което е видял.
Блажен този, който чете, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него, защото времето е близо“ (Откр. 1:1-3).
Йоан получил това Божие откровение по свръхестествен начин чрез изпращането на „Неговия ангел“. Ангелите са служебни духове (Евр. 1:14), които се появяват в човешки образ при особени случаи. В Откр. 22:8-9 Йоан говори за поразителното влияние на това свръхестествено изживяване: паднал да се поклони пред ангела, но той му казал: „Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу“.
Според Лука 1:11-20 ангел Гавриил донесъл на Захария радостната вест за предстоящото раждане на Йоан Кръстител. Както е казано в стихове 26-38 същият ангел отишъл по-късно при Мария и ѝ съобщил за раждането на Исус Христос. В Лука 2 пастирите са изживели това важно събитие, когато ангелът им го съобщил, а спусналото се на земята небесно войнство хвалело гласно Бога в хармония „Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (ст. 8-14).
За явяване на ангели има множество сведения в Стария и Новия завет. Това е ставало винаги с особена цел, която била свързана със служение и послание. На остров Патмос това станало за да „…покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро“. Терминът „откровение“ би бил преведен по-точно като „разкриване“, според гръцката дума „апокалипсис“ в ориги-налния текст.
В последната книга на Библията се разкриват много важни събития, отнасящи се най-вече до последния период от време. Благословени са тези, които четат, слушат и пазят написаното в книгата Откровение. Това е потвърдено в началото на книгата — Откр. 1:3 и накрая в Откр. 22:7. В това пророчество Бог е разкрил Своя спасителен план до самия край. С това Божието свидетелство е завършено. Господ е имал предвид всичко, не е забравил нищо, затова никой няма право да добавя или отнема нещо, камо ли да измисля нови откровения върху казаното. И когато това правят самозвани пророци или пророчици, трябва да го отхвърлим, защото не изхожда от Бога.
Всяко откровение, изхождащо от Бог е винаги в съответствие със Светото Писание. Ние като хора можем да грешим, но имайки достъп до абсолютно безгрешното Слово, написано от хора, водени и вдъхновявани от Светият Дух, днес достигаме до истината на Словото.
Благославящият поздрав към седемте църкви
Йоан поздравява седемте църкви, които Бог е избрал измежду множеството църкви, за характеризиране на седемте послания и за да издигне Исус Христос като верен свидетел, първороденият от мъртвите и владетел на земните царе:
„Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол,
и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин“ (ст. 4-6).
След това пророкът възвестява идването на Господ в началото на царуването Му, което ще бъде видимо за всички: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин“.
Тук не се описва Второто Му Пришествие, идването Му като младоженец (Мат. 25:1-13), Който ще прибере в къщи Своите преди да настъпи страшният Господен ден (1 Сол. 4:13-18). Описва се Неговото идване когато ще седне на славния Си престол — първо за да съди (Мат. 25:31), и после да царува хиляда години (Откр. 20:6). Идващият се самопредставя: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“. Това е свидетелството на Исус.
Пророкът е известен като любимия ученик на Исус, който споменава за личното Му участие в съденето и в бъдещото царуване, и за дълготърпението на Исус. Той е чул мощния глас на възкръсналия Господ :
„Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви…“ (ст. 11).
След това Йоан е видял възкръсналия и възвисен Господ като Човешки Син в Божественото Му величие, между седемте златни светилника.
„И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;
и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води“ (1:12-15).
Седемте златни светилника показват, че новозаветната Църква преминава през седем специални периода от време.
Господ заповядал на пророк Мойсей да направи златен светилник и му дал точни указания как да го направи (Изх. 25:31-40). Пророк Захария свидетелствува: „Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника“ (Зах. 4:2).
Съдът с маслото, седемте светила и седемте цеви символично показват пълнотата на Светия Дух, който непрекъснато се влива в новозаветната Църква през всичките седем времеви периоди.
„И имаше в десницата Си седем звезди“.
Господ държи здраво в ръката Си седем звезди, които са седемте ангела на седемте църкви. Тези Божии посланици имат директно възложено от Него свръхестествено поръчение. Никой човек не упражнява власт върху тях, никой събор няма влияние върху тях. Те имат слово за Църквата „.ТАКА КАЗВА ГОСПОД“. Йоан видял, че от устата на човешкия Син „…излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Острия и от двете страни меч е Божието Слово, което излиза от устата на Господ.
Който чете внимателно описанието на Човешкия Син ще усети същото възхищение, каквото имал пророка, който е написал:
„И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв; а Той сложи дясната Си ръка върху мен и каза: Не се бой, Аз съм Първият и Последният, и Живият;
и бях мъртъв, и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада“.
Ако Господ е изобразен като Човешки Син — това е във връзка с Него като пророк, ако е показан като Божий Син — това е във връзка с Него като Спасител, и ако Той се описва като Давидов Син — това се отнася за Него като Цар.
Седемте послания на възкръсналия Господ.
Първото послание:
Запази първата любов!
Ще бъде излишно да се разглеждат подробно седемте писма, тъй като вече сме ги разглеждали и до определена степен са известни на всички. Посланието винаги се давало първо на ангела — пратеник към определено църковно общество, след това той го предавал на цялата Църква. В писмата откриваме похвала за доброто и порицание за неправилното учение и т.н. В края на всяко едно послание има особени обещания за победителите, които се отнасят не само до местното събиране, но и до всички вярващи в продължение на цялата новозаветна Църква.
Църковните историци са изучавали детайлно седемте особени периоди. Най-известният е д-р Кларенс Ларкин, който в книгата си „Dispensational Truth” (Разпределената истина) на 130-132 стр. е съставил класиране на времевите периоди. Божият мъж Уилям Бранхам ги използвал, когато говорил относно седемте епохи на Църквата. Същото разпределение на времеви периоди се ползва и тук.
Писмата имат пророчески предсказващ характер и са от значение за историята на спасението. Говорещият и Действащият винаги е възкръсналият Господ. Във всяко едно писмо ТОЙ представя Себе Си по различен начин, но винаги във връзка с Църквата. Тя трябва да знае Кой е Той и трябва да слуша онова, което говори Той.
Различни са и седемте обещания, дадени на победителите. Когато Господ се завърне праведниците от всички времеви периоди на Църквата, които са достигли съвършенство и участват в първото възкресение, заедно ще наследят всичко обещано.
В първото послание четем:
„Това казва Онзи, който държи седемте звезди в дясната Си ръка, който ходи сред седемте златни светилника:
Зная твоите дела, твоя труд и твоето търпение, и че не можеш да търпиш злите хора; и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи;
и имаш търпение и за Моето Име си издържал, и не си се уморил.
Но имам това против теб, че си оставил първата си любов.
И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; ако ли не, ще дойда при теб (скоро) и ще отместя светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.
Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“.
Става дума за работата в Божието царство, за делата и търпението на вярващите. Дадено им свидетелство, че не са могли да понасят зли и нечестни служители. Става въпрос за мъже, които се представяли за апостоли, но верните на Словото в онзи първи период са разкрили, че те са лъжци.
В Деяния 20:28-32 и на други места апостол Павел предупреждава, че след неговото заминаване ще се появяват мъже, които ще проповядват лъжеучения с цел да отвличат ученици след себе си. Във връзка с това подтиква старейшините на Църквата към бдителност.
Вярващите по онова време все още ярко си спомняли учението и деянията на истинските апостоли. Знаели, че ако нечие учение и деяния не са в съответствие с първоначалните, тогава той е имитатор и претенциите му са неоправдани.
Отклонението от оригинала започва още в първото христи-янско поколение. За истински вярващите трябва да остане първоначалният християнски оригинал като единствен валиден пример във всички времена.
Също така е похвалена упоритостта и непоколебимостта на вярващите в Неговото име. Следва, обаче, порицание, че мнозина са изоставили първата си пламенна любов. Призовава ги към покаяние и връщане към първоначалните дела. Ако ли не, Господ ще махне светилника от мястото му. Каква е ползата от светилник, който не излъчва светлина? Тогава остава само спомен и мъртва форма. Отново следва похвала за омразата към делата на николаитите, които са въвели степенуването между т.нар. „служещи братя“ и миряни, които слушали проповедите. Господ също мрази това.
Обещанието към всички, които слушат какво говори Духът на Църквите, гласи:
„На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай“.
Първите хора са изгубили правото на достъп до дървото на живота и са били изгонени от рая. След извършеното изкупление и спасение вярващите отново ще получат достъп до дървото на живота и до рая (Лука 23:43).
Църковната епоха на Ефес трае от началото на новозаветната Църква до 170 г. сл. Хр.
Бъди верен до смърт!
Във второто послание Възкръсналият се представя по следния начин:
„Това казва Първият и Последният, който беше мъртъв и оживя:
Зная твоите дела, скръб и бедност – но ти пак си богат – и как те хулят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, а са сатанинска синагога.
Не се страхувай от това, което ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота“.
По онова време истинските вярващи са били жертви на гонения. Земно погледнато били са бедни, присмивали им се онези, които претендирали, че са истински юдеи, тоест истински вярващи, но всъщност са били „сатанинска синагога“. Господ окуражава Своите с думи: „Не се страхувай от това, което ще пострадаш“. Гонението винаги е дело на тези, които мислят, че са прави, обаче не са. Истинските Божии деца не гонят, но биват гонени (Гал. 4:28-29).
Врагът се погрижил за това истинските вярващи да бъдат вкарани в затвора и да изпитат голяма горест. „Десетте дни скръб“, посочени в пророческото слово, са доказани в църков-ната история. Това са били десетте най-страшни години на гонения срещу християните по времето на император Диокле-циан от 300 до 310 г. сл. Хр. Този, който остане верен до смърт при тези обстоятелства ще получи венеца на живота. Обеща-нието гласи:
„Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт“.
Първата смърт настъпва когато душата напусне тялото; втората — когато духът напусне душата по време на Страшния съд.
Църковната епоха на Смирна трае до 312 г. сл. Хр.
Предупреждение за учението на Валаама и николаитите
В третото послание Господ се представя по следния начин:
„Това казва Този, Който има двуострия меч:
Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.
Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израелтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват.
Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите.
И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“.
ТОЙ познава Своите и деянията им, знае какво правят и къде живеят. По онова време Сатана си заел важното място в отстъп-ващото християнство. През 325-та година след Христа се състоял събор в Никея, в който участвали около 1500 човека. Там било подчертано превъзходството на духовниците над миряните. Двамата основни говорители са били Атанасий и Арий.
Господ упреквал, че някои вярващи толерират „учението на Валаама“ и са съгласни с „учението на николаитите“. Въпреки че Валаам не принадлежал към израелския народ в Стария Завет, той е успял да подтикне израелтяните към идолопоклоство и смесване с други народи.
Николаитите са били смесена група с нарастващо влияние, и в отстъпващата църква станала очевидна пропастта между миряните и духовниците. В третия времеви период така наречените „дела на николаитите“ в първия период са се превърнали в стабилно учение, което Господ мразел. ТОЙ призовава Своите да се покаят, иначе ще трябва да се намеси с меча, който излиза от устата Му, тоест със Своето Слово срещу тези, които са се отклонили.
Обещанието гласи:
„На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава“.
Господ засища Своите със скритата манна на откритото Слово и обещава нови имена на победителите.
Църковната епоха на Пергам продължава до 606 г. сл. Хр.
Предупреждение за заблуда и погрешно вдъхновение
В четвъртото послание Господ се представя по следния начин:
„Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед:
Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите.
Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за нейните дела заедно с тях.
И децата й ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.
А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение и които не са познали сатанинските дълбини (както те ги наричат), казвам: Няма да наложа на вас друг товар;
но дръжте онова, което имате, докато дойда“.
Църквата в Тиатир в съответстващия времеви период е похвалена за своите дела, любов, вярност, отзивчивост и търпение. Също така Той свидетелствува за нейния духовен растеж. След това обаче Господ казва какво не Му харесва.
Жена, която се представя за пророчица, Той нарича “Езавел” и я порицава. Много е лесно за приемане, но заедно с това и най-голямата измама в духовната сфера идва от пророкуващите. Хората им вярват и им се възхищават без да подозират, какви могат да бъдат скритите им цели.
В новозаветната църква Бог поверил петкратното служение единствено и само на братята. В действителност Бог не е призовавал нито жена-пророк, нито жена-учител, нито жена-апостол и т.н. Ако въпреки това някоя жена се представя за пророк, апостол, учител и т.н., тогава сравнявайки със Светото Писание ще открием, че Сатана се е възползвал от нея за да изпита Църквата. Рано или късно при всяко духовно съживление настъпва момент на изкушение както при Ева.
Павел е подчертал Божествения ред: „Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не се излъга но жената се излъга, та падна в престъпление“ (1 Тим. 2:11-14). Всяка жена, която смята себе си за духовна, и не приема властта на мъжа си, заповядана от самия Бог в Битие 3:16, автоматично попада под властта на Сатана и става негов инструмент, точно както е станало в Едемската градина. Това става не в разговор за политика или други земни маловажни неща, а винаги е свързано с казаното от Бог.
Когато една жена прекрачи границата, определена в Словото, и започне да поучава другите на библейски теми, тя вече се превъзнася над Светото Писание и над съпруга си. Това е ясен знак, който не може да се пренебрегне, че всъщност тя по най-набожния начин е подвластна на вражеската сила и че вдъх-новението ѝ е лъжливо. Апостолът заповядал: „Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома“ (1 Корин. 14:34-35) .
Тъй като евангелието на Исус Христос важи вечно, също и наредбите, установени в началото, важат вечно. Апостолът по Божие поръчение се позовава на случилото се в Едемската градина и посочва на жените мястото им.
Същите предупреждения били дадени на израелтяните в Стария завет:
„И ти, сине човешки, насочи лицето си и против дъщерите на народа си, които пророкуват от своето си сърце; и пророкувай против тях, като кажеш:
Така казва Господ Йехова: Горко на жените, които пришиват възглавнички на всеки лакът и правят покривала за главите на лица от всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на народа Ми и ще пазите ли души живи за себе си? “ (Езек. 13:17-18).
Би било добре да се чете тази глава до края, и да си вземете поука за в бъдеще. Всъщност сега нищо не се е променило. Има и в сегашно време жени, които считат себе си за духовни, започват да поучават другите, обаче лъжливото им вдъхновение е очевидно. Техните лъжливо вдъхновени пророчества са магьоснически възглавнички на врачуване и съдържат змийска отрова. Всеки, който ги слуша става духовно свързан и трябва да бъде освободен чрез пълната мощ на името Исус Христово.
Божиите служители, които проповядват Словото, би трябвало това добре да знаят и да разкриват действията им. Но както по онова време Ева послушала змията и повлякла със себе си Адам в грехопадение, така и те са били измамени от жената Езавел, „…която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено“. От контекста е ясно, че тук не става въпрос за естествено блудство, а за духовно. Жените, които се представят за пророчици нека внимават да не блудстват с Божиите служители, които могат да изгубят духовният си авторитет и влияние.
Езавел, която едновременно действала като пророчица и учителка, била призована да се покае, също и последователите ѝ. Духовните деца, които са били плод на това смешение загинали духовно.
Но за тези, които не са повярвали на самозваната пророчица и не практикували учението ѝ важало обещание:
„А на този, който победи и който пази Моите дела докрай, ще дам власт над нациите;
„и ще ги пасе с желязна тояга и те ще се строшат като грънчарски съдове“, както и Аз получих от Своя Отец.
И ще му дам зорницата“.
Спасените ще наследят всичко заедно със Спасителя и през Хилядолетното царство ще властват с Него над народите и света.
Църковната епоха на Тиатир продължава до 1520 г. сл. Хр.
ГЛАВА 3
Времевият период на Реформацията –
укрепване на слабите във вярата
Петото послание към Църквата в Сардис започва с думи:
„Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.
Бъди буден и укрепвай останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“.
Началото на този времеви период на Църквата съвпада с началото на Реформацията. Тук е отправено сериозно порицание към вярващите! Църквата може на пръв поглед да изглежда жива, но в същото време да бъде духовно мъртва. Тя може да демонстира духовен живот, дори и да използва дарбите, обаче само Божият Дух е способен да прозвежда духовния живот. Помазването на духа става в духовната сфера, а новораждането от Духа — в душата.
Следва призив: да бодърствува и да укрепи останалите, които са близо до умиране, тъй като делата им не са съвършени пред Бога. „Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай“.
Обаче и по онова време имало група, която се различавала от тълпата т. нар. „вярващи“.
„Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни“.
Обещанието към тях е потвърдено още веднъж:
„Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели“.
Възможно е да бъде заличено име, записано в „Книгата на живота“, обаче нито едно име не може да бъде заличено от „книгата на живота на Агнеца“. В едната са имената на повиканите, докато в другата — на избраните.
Когато Израел извършил идолопоклонство, Бог искал да заличи имената им от книгата на живота, но Мойсей влязъл в ролята на посредник и молел Господ да се смили над тези, които участвали в танца около златното теле и го издигнали за свой бог.
„Но сега, ако искаш ,прости греха им, но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал. Но Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си“ (Изх. 32:32-33). Всичките вярващи ще бъдат короновани не в началото на странстването си, а в края му.
Църковната епоха на Сардис продължила примерно до 1750 г.
Времевия период на Филаделфия –
време на братска любов
В шестото послание е казано:
„Това казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря.
Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми.
Ето, давам ти някои от онези, които са от сина-гогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята.
Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“.
Този времеви период след Реформацията едновременно е период на отворени врати и на братска любов. Вавилонският затвор е бил взривен, и се отварят врати за проповядване на Евангелието по целия свят. Въпреки малката им сила в нача-лото вярващите останали при Словото и не се отрекли от името на Господа. Той направил така, че хората да излязат от „сата-нинската синагога“ и да се поклонят на Господа в Църквата, благодарение на мощното благовествуване на Евангелието.
Също Господ посочил, че този времеви период ще бъде преди времето на изпитание, което ще дойде върху цялата земя. Тук Той обявява за наближаващото Му идване и увещава Своите Си:
„…дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“.
Обещанието гласи:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“.
Църковната епоха на Филаделфия е продължила до 1900 г.
Порицание за равнодушие и мързел
Последното, седмо послание започва с порицание:
„Това казва Амин, верният и истински Свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал: Зная делата ти, че не си студен нито горещ. Дано да беше ти студен, или горещ.
Така, понеже си хладък, – нито горещ, нито студен, ще те изплюя из устата Си.
Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“.
В последния времеви период, който е нито горещ, нито студен, много равнодушен и мързелив, Господ го предупреждава, че ще изплюе от устата Си, ако не се покае. Това означава, че те няма да чуят Неговото повикване, което ще бъде за първото възкре-сение и Грабване.
Господ порицава грешното мислене, че духовно притежават всичко в пълнотата и нямат нужда от нищо, със следните думи: „не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“. Лошо е когато някой в действителност е сиромах, сляп и гол. Но ако не осъзнава състоянието си, тогава той вече психически не е наред. Прехвърляйки това разсъждение в духовната сфера, виждаме, че значението му е абсолютно същото.
Трагедията на този измамен последен времеви период е, че хората се самозалъгват, живеят в измислица и си вообразяват нещо, което в действителност не съществува. Порицанието на Господ към вярващите, живеещи в края на времето на благо-датта е, че им липсва реално духовно оценяване. Живеят си в свят на желания и мечти без да осъзнават, че Господ ги порицава справедливо. Въпреки това Той не се отказва от Своите, чука на вратите и им дава съвет:
„…съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.
Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“.
Само който осъзнае собственото си състояние и дойде при Господ, ще приеме онова, което Той е подготвил, включително помазването на очите си за да вижда чрез откровението на Духа всичко Божествено, принадлежащо към Божието царство. Самият Господ свидетелствува, че стои пред вратата и чука, въпреки че вътре проповядват за Него, пеят и говорят за действията на Духа и за духовните дарби. Протичат богос-луженията по реда си, но на Него не Му е дадена думата в събирането, и не е допуснат да изяви Своето откровение. Неговото дълготърпение обаче е към края си, затова Той се обръща към хората, чукайки на вратите на сърцата им и казва:
„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“.
Това е сегашната ситуация. Не цели събирания, а само единич-ни вярващи чуват Неговия повик, приемат Неговия съвет и отварят вратите на сърцето си, за да може Той да яде с тях приготвената от Него вечеря. В никой предишен времеви период масата на Господ не е била толкова изобилна от храна, както сега.
Обещанието е най-голямо от всичките:
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“.
Бог установил началото на новото творение в Христос да е чрез новораждане; затова Той Се е представил на този времеви период като Начинателят на всичко, което Бог е създал. Всички заченати и новородени от Неговия Дух (Йоан 3:3-7, Яков 1:18, 1 Петр. 1:23, 1 Йоан. 5:1-4) са част от църквата на първо-родните (Евр. 12:23), и едновременно с това са нови създания в Христа (2 Корин. 5:17-19). Те заедно с победителите ще седят на Неговия престол и заедно с Него ще царуват.
Прави впечатление, че в началото на всяко послание е написано „ТОВА КАЗВА ГОСПОД“. В края на всяко писмо четем: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“. Точно това е целта — да слушаме думите на Духа в настоящо време, тоест обещаното за този период и разкритото Слово. Това е истинското послание, за което ставало дума във всяка Църковна епоха. В първите три послания този израз стои преди обещанието, а в последните четири е след обещанието.
В Матей 13 гл. Господ е подчертал необходимостта да слушаме и да виждаме. Той казва, че благослословени са очите на тези, които виждат и ушите на тези, които чуват. Победителите във всеки времеви период са тези, които са чули Божията вест, повярвали и я последвали. По този начин са получавали дял от онова, което Бог правил по тяхно време. Също така и ние трябва да слушаме какво говори Духът в наши дни чрез послание, за да имаме дял от това, което Бог е обещал и което прави в сегашното време. Истинските Божии деца слушат не само пратеника, който идва като ангел и донася Божията вест, но слушат и „ТОВА КАЗВА ГОСПОД“, вярват в свидетелството на Словото и така стават победители, които ще наследят всичко.
продължение
Цялата книга pdf :