Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 17
Седемнадесетата глава е точно толкова загадъчна, колкото и тринадесетата. В нея откриваме символи, които вече са ни известни, както и някои доста загадъчни символи. Тук ни е необходимо истинско откровение от Бог, за да разпознаем правилно и разберем какво се крие под символичните описания. Отново ще разгледаме ключовите думи, които водят до разкриване на значението на тези символи.
Например, значението на първия стих се намира в петнадесетия. В предишните глави беше изявено какво символизира една жена в библейското пророчество. Също така самото Писание хвърля достатъчно светлина върху звяра със седем глави и десет рога, с жената яздеща звяра.
Преобладаващото мнозинство библейски учители са единодушни, че тази „голяма блудница“ е Римската църква, която царува върху седемте хълма. От всички съществуващи църкви единствено Римската църква е земна държава със собствена територия, независима държава, която изпратила свои посланици в останалите държави, както е обичайно сред нациите. По този начин държавата Ватикан разполага с дипломатически канали за връзка с правителствата на света. Римският папа е едновременно и държавен глава, поради което по време на държавни посещения бива посрещан с всички дипломатически почести. Всички останали църкви имат повече или по-малко влияние в някои страни или региони, но Католическата присъства по един или друг начин навсякъде по света. Това е написал провидеца в стиховете 1-2:
„И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и говори с мен, и каза: Ела, ще ти покажа съда над голямата блудница, която седи на много води,
с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване“.
Няма друга църковна институция, която така да търси благоразположението на земните правители и царе. През август 1994-та римският папа се обърна към 184 правителства преди „Международната конференция по народонаселението“ през септември в Кайро, и потърси подкрепа на ватиканското становище, дори и от екстремно ислямски държави.
Йоан видял, какво представлява в действителност тази институция:
„И така, той ме заведе в Духа в една пустиня. И видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога“ (Откр. 17:3).
В 12 глава ни беше показана вярната жена, която бе приела Божието семе и ражда съответното. А тук виждаме невярна жена, която е приела чуждо семе. Тя е наричана жена, тъй като е възприемана външно като църква и Божието име е в устата ѝ, но цялата ѝ система е пълна с богохулни имена.
Символа на тази жена, яздеща звяра показва, че религиозната власт ще поеме контрол над светската. Светска институция е символизирана от тази невярна жена, която държи юздите в ръцете си, тоест управлява светската власт, върху която седи. В глава 13 вече се занимавахме с властта на звяра. Следващият стих би трябвало да бъде достатъчен:
„Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване“.
Всеки, който е посетил съкровищницата на Ватикана, знае, за какво става дума.
В книгата на пророк Езекиил много преди това Бог е дал описание на тази система и най-вече на онзи, който се смята за повече от човек:
„Така казва Господ БОГ: Понеже сърцето ти се надигна и ти каза: Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата. А ти си човек, а не бог, а правиш сърцето си като божие сърце (виж също 2 Сол. 2 гл.).
С мъдростта и разума си ти придоби богатство за себе си, и придоби злато и сребро в съкровищниците си.
С голямата си мъдрост ти умножи богатството си чрез търговията си, и сърцето ти се надигна поради богатството ти…“ (Езек. 28:2-5).
Всеки тамошен човек знае, че в съкровищницата на Ватикана е натрупано неизчислимо богатство, и че Ватикана участва във всяка печеливша финансова сфера: банки, застраховки и в цялата икономиката.
След това в Откровение 17 гл. е казано:
„И на челото ѝ беше написано име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии“ (ст. 5).
Този надпис на челото също е невидим, тъй като иначе всеки би могъл да го види. Както необяснимата Божествена тайна Бог е в Христос с Църквата е неразбираема, така и тайната на Сатана в отпадналата църква също е неразбираема и необяснима. Самият Сатана е същество, отпаднало от Бога, но не отричащо Бог — същото важи и за отстъпилата църква.
Духовното състояние на тази институция е било разкрито на пророк Еремия, който пише: „В ръката Господня Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха“ (Ерем. 51:7). Цялото човечество станало духовно опиянено, въпреки обширните си познания и вече не може трезво с яснота да държи на духовното разбиране. Всички извратени учения имат същото духовно състояние по причина на излишък от вино. Ето защо библейска ориентация може да получат само онези, които излизат от тази система.
Пророкът продължава:
„Внезапно падна Вавилон и беше разрушен – ридайте за него! Вземете балсам за болката му, може би ще се излекува.
Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна“ (Ерем. 51:8-9).
Реформаторите не успяха да излекуват този велик Вавилон. Всички те са били принудени да напуснат онези непоправими неща, и да създадат собствени църкви. И сега изцелението му е невъзможно. Въпреки процеса на преобразуване, който продължава сам по себе си, тази институция си остава онова, което винаги е била — нещата не са се променили. Привидните отстъпки и корекции имат една единствена цел: да се елиминира негативното мислене на протестантите, така че нито един да не повдигне гласа си в предупреждение и да не застане против нея. С тази цел след Втория ватикански събор в Римската църква започват да употребяват много протестантски изрази, но реално погледнато нищо не се е променило.
Тази голяма институция е църква-майка, от която излязоха множество църкви, които в същност са нейни дъщери и сега се завръщат отново към майчиния скут. Техните учения са подобни, или почти еднакви. Стъпка по стъпка се преодоляват онези точки, в които има разминаване. Тук катастрофалното е, че протестантските и независимите църкви не се стараят да сравняват ученията си със Светото Писание и да имат приспособяване към него, но се сравняват помежду си и се приспособяват към някой.
Относно кръвта на милионите мъченици Йоан свидетелствува:
„И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (ст. 6).
Този стих се потвърждава от историографията, особено във връзка с хилядолетна автокрация на тази държавна църква.
Стиховете 7 и 8 описват състоянието на светската и религиозната власт в последния времеви период. Също така става въпрос за управителите и за звяра, който не идва нито от морето (13:1-10), нито от земята (13:11-18), а възлиза от бездната (11:7), и отива в погибел:
„Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде“ (ст. 8).
В стих 9ти ни е казано:
„Тук е нужен разум, който има мъдрост: седемте глави са седем хълма, на които седи жената“.
Градът на седемте хълма, наричан още „вечния град“ е световно известен. Мястото е географски означено. Седемте глави сочат седемте водещи западни индустриални държави, както и историческото им развитие. Само осмата е тайнствена, която всъщност принадлежи на седемте и е наричана звяр, тъй като упражнява светска власт.
„И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел“ (ст. 11).
Този текст е шифрован, но едновременно е ясен. Става въпрос за много важна най-малка държава, която се намира в друга държава, принадлежаща към обединена Европа. Във всички случаи източно-европейските управители в последния период ще дадат властта си на разположение на този владетел.
„И десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;
те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт“ (ст. 12-13).
Както седемте глави сочат седемте водещи западни страни, така десетте рога посочват източно-европейските държави.
„Те ще воюват срещу Агнето и Агнето ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете; също и тези, които са с Него, са призвани, избрани и верни“ (ст. 14).
Във връзка с последната голяма битка източно-европейските държави, особено Русия ще видят себе си измамени от тази религиозна световна власт, и силно ще се разгневят на Римската църква:
„И десетте рога, които си видял, ще намразят блудницата и ще я опустошат и направят гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.
Защото Бог сложи в сърцата им желание да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи“ (ст. 16-17).
Съюзничеството им ще трае, докато Божието Слово ще се сбъдне. Комунизмът няма напълно да изчезне в Русия. Източно-европейските държави ще си съдействат, само докато не се изпълни библейското пророчество за последното време. Те са предназначени да разрушат така наречения „вечен“ град.
В последния стих от глава 17 отново има предупреждение за деянията на тази световна религиозно-светска институция:
„И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе“.
На земята наистина съществува само един единствен град, който се намира на седем хълма, и който упражнява религиозна и политическа власт над религиозните и политическите водачи в целия свят.
ГЛАВА 18
Унищожението на великия Вавилон
В осемнадесетата глава още веднъж подробно са описани падението на Вавилон и неговото унищожаване. Всеки би трябвало сам да прочете внимателно тази глава, за да види до каква степен достига Божия гняв.
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.
Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;
защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош“ (ст. 1-3).
В края на периода на благодатта от Небето звучи последен призив:
„чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, народе Мой, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите й;
защото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните беззакония“.
Възможно тези, които са предопределени за спасение, все още да са в нея, и те ще чуят този зов в последния момент преди Грабването. Тази последна вест ги призовава да излязат от нея.
По-нататък се съобщава, че в един ден ще нахлуят мор, скръб и глад, и ще падне огън върху нея.
„Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал ѝ дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя.
Затова в един ден ще дойдат напастите ѝ мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди.
И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето ѝ.
Отдалеч ще стоят поради страх от мъките ѝ и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти! (ст. 7-10).
Тъй като тук става въпрос за града, в който са били подписани Римските договори, и който се счита за кръстопът на световния пазар, неговото унищожение много ще засегне търговците.
„И земните търговци ще плачат и жалеят за нея, защото никой вече няма да купува стоките им,
стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, висон и пурпур, коприна и червен плат, и всякакво благоуханно дърво, и всякакви изделия от слонова кост, и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от бронз, от желязо и от мрамор,
и канела, аромати, тамян, миро и ливан, вино и маслинено масло, чисто брашно и пшеница, добитък и овце, коне, колесници и роби, и човешки души.
Плодовете, за които душата ти копнееше, изчезнаха от теб и всеки разкош и блясък си отиде от теб и няма вече да се намери.
Търговците на тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх от мъките ѝ и ще плачат и ще жалеят,
като казват: Горко, горко, граде велики, облечен във висон, пурпур и червено и позлатен със злато, скъпоценни камъни и бисери!
Защото за един час беше опустошено такова голямо богатство!“ (ст. 11-17).
В седемнадесетата глава е описана отпадналата жена, която е била окичена със злато, скъпоценни камъни и бисери. Тук ни става ясно, че жестокото унищожение ще сполети целия велик град.
„Горко, горко, на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от нейното великолепие; защото за един час беше опустошена!“ (ст. 19).
Пророкът казва на спасените, живеещи по онова време в Небесата:
„Веселете се заради нея, небеса и вие светии, апостоли и пророци, защото Бог изпълни присъдата над нея заради вас“ (ст. 20).
В последните стихове ни е съобщено, че този велик град много бързо ще бъде хвърлен в морето като воденичен камък, и вече няма да бъде намерен. Накрая чрез Святото си Слово Бог обвинява тази голяма световна политическо-религиозна институция, че е правила отрови и магии, чрез които е подвела всички народи.
„..твоите търговци бяха големците на земята, защото чрез твоите чародейства бяха измамени всичките народи.
И в нея беше намерена кръвта на пророците и на светиите, и на всичките убити на земята“ (ст. 3-24).
Никой човек не би посмял да изрази нещата толкова ясно, както ги изрекъл истинския Бог. Тази земя наистина е напоена с кръвта на мъчениците.
продължение
цялата книга в pdf: