Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 8
Седмия печат. Тишина на небето.
Престола на милостта става престолът на съда.
Въведение към седемте тръби.
Първите четири тръби
„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час“ (ст. 1).
В първите шест стиха е обяснено подробно съдържанието на седмия печат и какво се случва. В първия стих чрез внезапно мълчание е изразено възхищението от случващото се, което не е виждано никога досега. Това, което се случва дори спира дъха.
Пророк Исая свидетелствува за небесното войнство, което непрекъснато зове: „Свет, свет, свет Господ на Силите!“ (Исая 6:3). Йоан пише за четирите живи същества, които също викат денем и нощем: „Свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е, и Който иде“ (Откр. 4:8).
При отварянето на седмия печат настъпва пълна тишина на Небето. Това е момент на най-голяма изненада — цялото небесно войнство мълчи половин час. Това се случва когато престола на милостта става престол на съда и Божият гняв започва. Завършването на Божия спасителен план е голяма изненада за всички на Небесата.
В предишните печати беше четен и се вземаше на предвид целия текст, който принадлежи към всеки един от печатите. Същото трябва да направим и относно последния печат. Започвайки от втория стих ни е съобщено какво съдържа седмия печат и какво се случва:
„И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.
И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.
И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.
И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус“ (ст. 2-5).
Описанието ясно показва, че тук наистина става въпрос за Израел. По времето на новозаветната Църква Исус Христос е Посредник и Ходатай пред престола, на който донесе кръвта Си като Първосвещеник (Евр. 9:11-14). Неговото първосвеще-ническо служение приключва в момента на Грабването, когато Той ще вземе при Себе Си Църквата-Невяста. След това Той ще се занимае с Израел. Молитвите на тези от дванадесетте израелски племена, които повярват, няма да бъдат носени пред престола на милостта от Христос като Посредник и Първо-свещеник, защото в онзи момент Той ще празнува като Младоженец на сватбената трапеза в Небесата със Своята възлюбена Невяста. Тогава молитвите на подпечатаните ще се издигат нагоре, ангелът ще ги събира като едно благоухание и ще ги донася на златния олтар.
След като седемте ангела, стоящи пред Бог са получили тръби, последните молитви на иудеите са събрани в кадилница и вече са поставени на златния олтар пред Божия престол. След това престола на милостта ще се превърне в престол на съда. Божият гняв ще се отприщи — това е изобразено чрез нагорещените въглени, които се хвърлят на земята. В този момент Бог няма да иска да бъде възхваляван, тъй като не може едновременно да излива последния Си гняв и да приема почит и поклонение. Затова на Небето цари мълчание.
Когато кадилницата свърши божественото си предназначение, тогава ще бъде напълнена с нагорещени въглени от олтара, които ще бъдат хвърлени върху земята като символ на отприщения Божий гняв, идващ на земята.
„И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят“ (ст. 6).
Делото на благодатта с народите и с Израел тук приключва.
За разлика от останалите печати съдържанието на седмия е описано много ясно, без ползване на загадъчни символи. Затова за разбирането му не е нужно специално откровение, контекста е достатъчно ясен, а взаимните връзки са изчерпателни. След като престола на милостта стане престол на съда ангелите ще започнат да тръбят. Така това недвусмислено е изразено в библейския текст и няма място за погрешни тълкувания. Трябва да помним, че тръбите следват чак след подпечатването на 144 000 (7 гл.).
„Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.
И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв, та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.
И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.
А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.
И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта“.
Първите четири тръби са насочени срещу природата. Тук става въпрос за подробно описани събития. След като четирите ангели cа тръбили, Йоан пише:
„И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (ст. 13).
ГЛАВА 9
Пета тръба — първото горко
„След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която бе даден ключът от бездънната пропаст.
И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта.
И от дима излязоха скакалци по земята; и им бе дадена сила, както е силата, която имат земните скорпиони“ (ст. 1-3).
Обявяването в края на осма глава е оправдано, тъй като в петата тръба е описана жестока мъка, която ще сполети хората, нямащи Божия печат. Както вече споменахме по това време 144 000 имат Божия печат и тръбите няма да им навредят. Според безгреш-ното свидетелство на Светото Писание тръбите с наказания следват чак до завършване служението на двама пророци, което ще трае три години и половина. Още повече: подпечатаните се намират в Израел по време на тръбенето на петата тръба, тоест по времето на адската мъка, траеща пет месеца и ще бъдат пощадени.
„Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи, и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът“ (Исая 26:20).
„Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си“ (Откр. 9:4). Можем да сравним с гл. 7, ст. 1-8.
На тези странни същества била дадена силата на скорпионите. Става въпрос за същества, идващи директно от ада. Те ще причинят мъка, която е непредставима. Това мъчение е ограничено до период от пет месеца.
„И им се даде да не ги убиват, а да ги мъчат пет месеца; и мъчението им беше като мъчение от скорпион, когато ужили човек.
През онези дни хората ще потърсят смъртта, но няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях“ (ст. 5-6).
Тези отвратителни същества, идващи от подземния свят са описани в стихове от 7 до 11:
„И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.
При това, имаха нагръдници като железни нагръд-ници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.
Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца.
Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион“.
Това страшно посещение за безбожните хора е описано като първото „горко“.
Когато израелският народ напускаше Египет природата бе сполетяна от бедствия. Същите мъки са описани в първите четири тръби.
В петата и шестата тръба научаваме за страдания, които ще дойдат върху безбожните хора. По време на петата тръба те ще искат да умрат, но няма да могат. Ще трябва да изживеят много страшна мъка. В шестата тръба ще започне голямото измиране.
Шестте тръби на наказанията следват в хронологичен ред една след друга и се случват по времето на шестия печат. Изключението е само седмата тръба, която вече не съдържа наказание, но прогласява Хилядолетното царство.
„И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците“ (ст. 13-15) .
Реката Ефрат, при която са завързани четирите ангела в дадения момент, протича през днешен Ирак. Оттам, където се намира люлката на човечеството и имало множество известни градове като Вавилон, Харан, Ур, Ниневия и други, ще излезе голяма свръхестествена армия от дълбините на подземното царство, за да избие една трета от човечеството. Тъй като тук става въпрос за едно глобално събитие, в седмата глава е казано че четирите ангела се намират в четирите ъгли на земята. И тук географски е посочено точното място, от където ще започне това жестоко унищожаване на човечеството. А в онзи голям Божий ден оттам ще се надигне и земна армия (Откр. 16:12-16 и др.).
В седмата глава на четирите ангела е било заповядано да не нанасят никаква вреда докато не завърши подпечатването. Те ще бъдат пуснати по времето на шестата тръба и ще погубят една трета от човечеството. Бог е определил година, месец, ден и час за всяко нещо, както е казано в библейския текст.
„И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.
И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
От тия три язви, – от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, – биде избита третата част от човеците.
Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха“ (ст. 16-19).
Задачата на тези демонични създания е да погубят онази трета от хората, които са били мъчени преди това. Тъй като в този период от време вече няма милост и хората не могат да се обърнат към Бог. Оставени са на съдбата, която сами са си избрали и трябва да понесат всичко, дори и смъртта.
„И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си…“ (ст. 20).
Както в първите четири тръби, винаги е ударена една трета — една трета от земята, дърветата и тревата; една трета от морето и създанията в него; една трета от водите; една трета от слънцето, луната и звездите, — така и в шестата тръба ще бъде избита една трета от хората.
Недопустимо е да търсим друго значение на този библейски текст и да го определяме като гонение на евреите, имайки предвид че в петата тръба е ясно казано: подпечатаните евреи са недосегаеми. Трябва да вярваме на всяко Божие Слово, без да го променяме. В текста за шестата тръба наистина пише за една трета от хората на земята, тоест в днешно време това са два милиарда от общо шест. Също така, както вече беше обяснено тръбите с наказанията принадлежат към последния период след Грабването на Църквата-Невяста, и дори след подпечатването на 144 000. Така свидетелства Божието Слово.
ГЛАВА 10
Първото видение между шестата и седмата тръба:
Отворената книга.
Господ като Ангел на Завета
Десетата глава се намира между шестата и седмата тръба, както и преди седмата глава е вмъкната между шестия и седмия печат. Ще се занимаем подробно с десета глава. Важно е да подредим правилно събитията във времето. От особено значение са „ключовите думи“, които ни помагат да разберем за кой предмет или събитие всъщност става въпрос.
„И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове“ (ст. 1).
В оригиналния текст съществува една единствена дума, озна-чаваща ангел и пратеник — ΑΓΓΕΛΩ. Ако Господ Се открил или е изобразен като Ангел, то това винаги е във връзка с някакво послание — съобщение или вест. Също така и неговите служители, носещи особено послание, се наричат в Светото Писание ангели или пратеници, както и Самият Той (Агей 1:13, Мал. 3:1, Лука 7:27, Евр. 13:2, Откр. 2 гл. и 3 гл. и др.). Във втората част на първия стих от Малахия 3-та глава е съобщено за идването на Господ като „Ангела на завета, който ще дойде в храма Си“. Подготвящият пътя Му също се нарича „Негов ангел“. Ако Той е обграден с дъга, значи събитието е във връзка със завета. Дъгата е символ на завета между Бога и хората (Бит. 9:13).
Видимата форма на Господ Бог ни е известна от Едемската градина. Той слезе на връх Синай в същата форма за да установи завета Си с Израел. Оттогава Той е наричан Ангел на завета и също Ангел на присъствието Му (Исая 63:9). За Мойсей е казано:
„И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
А Моисей, като видя гледката, почуди ѝ се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа.
Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“ (Деян. 7:30-32).
„Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас“ (ст. 38).
В последната книга на Стария завет е казано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си, който ще устрои пътя пред Мен. И Господ, когото търсите, внезапно ще дойде в храма Си. Да, Ангелът на завета, когото желаете, ето, идва, казва Господ на Войнствата“ (Мал. 3:1). Първата част от този библейски текст се е сбъднала чрез служението на Йоан Кръстител — това е потвърдено в Новия завет (Мат. 11:10, Марк 1:2, Лука 7:27). Втората част с Ангела на завета ще се сбъдне по-късно с Израел, както става ясно от контекста.
Трябва да обърнем внимание на факта, че Господ никъде не се нарича Ангел на завета във връзка с новозаветната Църква, а единствено във връзка с израелския народ, с когото е сключил Завета на връх Синай.
В Новия Завет Господ Бог не е сключил завет с Църквата в обрааз на ангел, но в образа на въплътеното откровение на Бога като Син. Когато Той сключваше Нов завет със Своя народ в кръвта Си (Мат. 26:26-28 и др), Неговото лице не беше като слънце. Когато носеше греховете на света, Той беше Човек на скърби без завидно благообразие или красота (Исая 53 гл.). На Голготата над Него не беше дъга, а само венец от тръни на главата Му.
Отделните детайли са от голямо значение за правилното разбиране на десета глава. Тогава Господ няма да дойде като Човешки Син, Божий Син или Давидов Син, а ще дойде от небето като силен Ангел, облечен в облак и с дъга над главата, която е дъгата на завета. Неговото лице е като слънце (Мат. 17:2, Откр. 1:16). Прави впечатление, че Господ тук не е придружен от ангел или от множеството спасени. В този случай Той идва Сам и рикае пронизително като лъв. Както Йосиф се откри на братята си при повторната им среща, на която никой друг не е присътствал (Бит. 45 гл., Деян. 7:13), така и Господ ще остави за малко Невястата Си по време на сватбената трапеза в Небесата, и ще слезе долу Сам за да Се открие на Своите братя евреи при втората среща.
По това време тайнствената книга, която оставаше заключена и запечатана до последното време (Дан. 12:4, Откр. 5 гл.) се намира в ръката Му вече отворена. Това означава, че събитието от десета глава може да стане единствено след разпечатването на печатите и след отваряне на тайнствената книга.
„И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята“.
Господ е първоначалния владетел на всичко, което е създал. Той също така е означен като Този, който има наследство всред всички народи (Пс. 82:8). Тук Той идва и преди началото на Своето царство иска това, което Му принадлежи. Още в книгата на Исус Навиев откриваме символично значение: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея“ (Ис. Нав. 1:3).
Първоначалната Божия воля е била да се даде на хората властта върху земята. Чрез злонамерената измама на Сатана, осъщес-твена чрез змията, първите хора изгубили това високо достойнство и станали подвластни на Сатаната, заедно със цялата земя. Когато Христос бил на земята, Сатаната Му предложил всички царства на света. Той не приел, тъй като първо трябвало да изкупи човека и цялото творение. Затова на земята била пролята кръв за изкупление и примирение. Като наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос ние сме върнати към нашето първоначално предназначение.
Господ, комуто принадлежат земята и морето, стъпва върху тях за да покаже че Той започва да владее.
„Извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове“ (ст. 3).
Седемте гръмове звучат не сега, както някои си мислят, а ще прозвучат във връзка със събитията, описани тук. Както тяхното откровение, така и сбъдването им няма нищо общо с Църквата-Невяста. Невъзможно е да са свързани с някое от идванията на Исус Христос или да спадат към Второто Му Пришествие. Никой не знае точния момент, час и ден, обаче тези, които принадлежат към Църквата-Невяста ще се подготвят и ще излязат да посрещнат Младоженеца. Всички дискусии и проповеди относно седемте гръмове изхождат не от Бога.
Терминът „лъв“ по отношение на Господ също не се използва нито веднъж във връзка с новозаветната Църква. Чак при отварянето на тайнствената книга Той е изобразен като Лъв от Юдовото племе, който превъзмогна всичко (Откр. 5:5). Множество пасажи в пророческото слово ни изясняват значението на думата „рикае“, както е описана в Откр. 10 гл. Те също така показват връзката между това събитие и Израел.
„Господ ще изреве свише, И ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат грозде, Против всичките жители на света“ (Ерем. 25:30).
„Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад“ (Осия 11:10).
„И Господ ще изрикае от Сион, И ще издаде гласа Си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете Си, и крепостта на израилтяните“ (Йоил 3:16).
„Господ ще изрикае от Сион, И ще издаде гласа Си от Ерусалим; Пасбищата на овчарите ще ридаят, И върхът на Кармил ще повехне“ (Амос 1:2).
Когато Господ след завършването на служението на двамата пророци ще постави нозете Си на земята и морето и ще извика с висок глас, тогава 144 000 подпечатани ще се намират на връх Сион (Откр. 14:1).
Само в момента когато Господ изрикае като лъв, тогава ще проговорят със своите гласове седемте гърма, а не седемте проповедника.
„И след като седемте гърма проговориха, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърма, и не го пиши“ (Откр. 10:4).
Това, което изговорили седемте гърма, не било записано в пророческата книга, и затова то не е част от Писанието, Божието Слово, което трябва да бъде четено, слушано и проповядвано и на което трябва да вярваме (Откр. 1:3). Амин! Проповедниците са призовани да възвестяват единствено написаното Божие Слово (2 Тим. 4:1-5). Същото се отнася и до разкриването на всички тайни. Ненаписаното остава тайна на Бога, който ще извърши в подходящият момент онова, което е решил и казал (Втор. 29:29). Божият глас е описан като звук на гръмове при издаването на закона в Изход 20, в книгата на Йов, Псалмите, Йоан 12 гл., в Откровението.
Тези, които добавят нещо към завършеното свидетелство на Писанието и дори към Откровението са предупредени, че ще страдат от язвите по време на Голямата скръб (Откр. 22:18-19). Всяка спекулация, включително и за седемте гърма си остава само едно предположение. Всичко написано или проповядвано на тази тема е излишно и е плод на нечие въображение. Всъщност никой не знае, какво съдържат седемте гръмове — така Господ Бог го е решил и това събитие е оставил на Своето всезнание. В този случай Той Самият ще бъде собствения Си тълкувател. Всичко ще се случи според Неговия план и ред на събитията.
Друга ключова дума за това изключително голямо събитие е изговорената клетва.
„И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна дясната си ръка към небето
и се закле в Този, който живее за вечни векове, който е създал небето и това, което е в него; земята и това, което е на нея; и морето и това, което е в него, че няма вече да има бавене,
но че в дните на гласа на седмия ангел, когато той се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците“.
Първите шест ангела вече са тръбили, съгласно 8-ма и 9-та глави. Тръбенето на седмия ангел е съобщено по специален начин, защото след това се случва нещо необикновено. Изречението „на Своите слуги, пророците“ е типично за Стария завет и показва, че става въпрос за Израел, а не за новозаветната Църква, тъй като иначе би било казано „…на Неговите свети апостоли и пророци“ (Ефес. 3:5 и др.)
Пророк Даниил видял края на последния времеви период, а също и Ангела, полагащ клетва. Той попитал: „кога ще бъде краят на тези чудни събития? И чух мъж, облечен в ленена дреха, който беше над водата на реката, и издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее вечно, че в края на времето, времена и половин време, и когато свърши мощта на унищожителя на святия народ, тогава ще се изпълни всичко това“ (Дан. 12:6-7 – директен превод от немската Библия).
Приликата на тези две места не може да остане незабелязана и не трябва да бъде игнорирано значението ѝ. По времето на Даниил Ангела вдигнал двете си ръце, защото в тях не се намирала отворената книга, и се заклел в Онзи, Който живее вечно. В Откровението той вдига към небето само дясната Си ръка, защото в лявата се намира тайнствената книга, и се заклева в Този, който живее за вечни векове. На пророк Даниил било разкрито, че от момента на тази клетва чак до самия край, когато ще приключи мощта на унищожителя на светия народ ще изминат три години и половина. На Йоан било казано, че „няма вече да има бавене“. И двете са верни. От този момент започва обратното броене на време, което ще продължи до края на тази цивилизация.
Господ ще дойде като Ангел на завета и ще рикае като лъв, но след това ще разкрие Себе Си като Агне пред 144 000, с което се посочва тяхното изкупление. Още при отварянето на книгата ние Го виждаме като Лъв и като Агне (Откр. 5:5-6). След това избраните от Израел ще гледат на Този, Когото прободоха (Зах. 12:10). Всички те в пълен брой се намират на върха Сион след завършване на служението на двама пророци. В същия момент, в който Израел ще познае Месията, те ще видят и измамното дело на антихриста, и договора между тях и него ще бъде прекратен (Дан. 9:27).
После остават още три години и половина на голяма скръб, траеща чак до края на сегашната ера. Тръбенето на седмия ангел в Откр. 11:15, според написаното тук, в десета глава, съдържа провъзгласяване на Царството. Затова в този контекст се говори за „гласа“ на седмия ангел. Предишните шест тръби съдържат само съдилища — никакви съобщения, никакъв глас.
Както е сигурно, че чрез „гласа“ на седмия ангел на Църквата ще бъдат разкрити всички тайни и Църквата-Невяста ще бъде доведена до съвършенство, надавайки среднощния вик: „Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“, също така е сигурно, че седмата тръба ще провъзгласи Царството.
Според Откр. 3:11-22 седмият ангел на Църквата донася последното послание за възстановяване. Чрез неговото служение бяха разкрити всички тайни на Стария и Новия завет — от Мойсей до Откровението. В Откр. 10 гл. обаче нищо не е написано за многото тайни на Словото, които трябва да бъдат разкрити и завършени във връзка с „когато затръби“, а само за една „тайна на Бога“, която е Христос (Кол. 2:2-3), чрез Когото ще бъде завършен целия спасителен план на Бога. Това Той надлежно е съобщил на Своите слуги пророци от Стария завет, също и на Своите апостоли и слуги от Новия завет.
Тази Божия тайна била разкрита на Църквата от самото начало, както свидетелствува Павел в 1 Тим. 3:16 и др.: „И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът…“ (Царигр. превод). Само Израел не можел да я види. После обаче ще се разкрие тази неразбираема за тях тайна на Бога в Христос, техния Месия. Чак тогава това ще им бъде разкрито и покривалото ще се снеме, което лежи върху сърцата им (2 Корин. 3:15-16),. Това ще се случи след като затръби седмият ангел от Откр. 11 гл., както е съобщено в десета глава. След това се провъзгласява Царството и Божията тайна ще бъде завършена.
Йоан изял горчиво сладката книга
„И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе“ (ст. 8-11).
От контекста става ясно какво е значението на изяждането на книгата. Подобно изживяване описва пророк Езекиил (2:8, 3:3). И в двата случая е показано символично, че Божиите мъже трябвало да изядат свитък книга, тоест трябвало да приемат в себе си Словото, за да могат и нататък да го предават. След това повереният пророк според Божието поръчение проповядвал на народи и царе. Наблюдавайте внимателно: тук не става дума за благовествуване на Евангелието, а за пророкуване на народите. Тук разликата е голяма. Двама пророка от Откр. 11 гл. няма да проповядват на народите, а на Израел, но ще пророкуват за народите. Свидетелството на вечно важащото Евангелие се проповядва на народите сега (Мат. 24:14). Обаче по време на служението на двама пророка ще звучи „ТАКА КАЗВА ГОСПОД“ към народите на Земята, които ще бъдат сполетени от големи мъки.
продължение
Цялата книга pdf :