Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 6
Разкриване на силата на антихриста.
Общ преглед
Шестата глава описва със символи отварянето и съдържанието на първите шест печата. Самите печати вече подробно са били разглеждани. Поради това само ще ги прегледаме накратко, както направихме и с посланията до църквите.
В първите четири печата винаги е изобразен ездач на кон, който всеки път е с различен цвят. Забележително е, че четирите живи същества пред престола стоят на страната на Бог, докато четирите ездача действат в полза на противника. Конят винаги е бил символ на военни конфликти. Тук е представен Христовият противник, който започнал своят религиозен военен поход върху земята успоредно с победното шествие на Исус Христос.
В книгата на пророк Захария са описани четири коня в същите цветове като конете в четирите печата, които после биват впрегнати в четири колесници (Зах. 2 гл. и 6 гл.). Там ставало въпрос за преследването и разпръсването на Израел., а тук – за преследването и унищожението на Църквата. Същите демонични сили, които използвала Римската империя за да потиска израелския народ преследват и Църквата от самото начало. Имитаторът на Христос язди четири различни коня, чиито цвят говори за развитието му във всяка една епоха.
В книгата на пророк Йоил тази разрушителна антихристова сила в четирикратната си форма е изобразена като насекоми: лапач, скакалец, изедник и пръг (Йоил 1:4). Новозаветната Църква е Христовото Тяло в цялата му пълнота. ТОЙ е Дървото на живота, което ражда плодове и ние сме в Него. ТОЙ е лозата, а ние сме клоните. Противникът се е опитал да унищожи това Божие дърво, даващо плодове през четирите етапа на развитие на четирите ездача, но чрез същия пророк Бог обещава да обезщети за всички тези години (Йоил 2:25).
Първите три печата вече са в миналото; четвъртият печат се простира до края на новозаветната Църква. Петият печат се отнася до Евреите. Шестият печат трае чак до края на епохата на съда. Седмият печат съдържа седемте тръби, които се отнасят към часовия период на шестия печат.
Първи печат.
Антихриста в първия си стадий:
Незабележимо начало
Когато Агнецът отворил първия печат едно от четирите същества извикало с глас от гръм: „Ела и виж!“ След това Йоан пише:
„И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи“.
Никой не би заподозрял нещо зле в тази картина, освен ако Светият Дух не му го разкрие. Такава е била действителността със скритата антихристова власт в началния ѝ стадий. Белият цвят на коня показва, че в началото тя се представяла невинно и още не била осквернена с кръв. Защото тогава това още не било възможно тъй като още не е имала светска власт. Първоначално тази власт изглеждала много набожна и „християнска“, обаче ездачът е разкрит като измамник. Той имал лък, но нямал стрели, тоест само се преструвал. Тук е точно обратното на Христос, Чието име е Божието Слово (Откр. 19:13), а противникът Му няма име, а само титла.
Павел говорил за мъже, които донасяли чужди учения и отвличали след себе си ученици (Деян. 20:29-31). Тези учения скоро след това възвестявали друг Исус, проповядвали са друго евангелие и са били под влиянието на друг дух (2 Корин. 11:3-4). Те са напуснали Божието Слово и евангелието на Исус Христос, поради което са проклети (Гал. 1:6-9). Няма нужда някой да се представя за апостол или да твърди, че действа от името на Христос (2 Корин. 11:13-15). Църквата, основана на Божието Слово, е изпитала това грешно течение, сравнявайки го с проповядването и деянията на апостолите, и открила че е лъжливо (Откр. 2:2 и др.).
Когато е продължило развитието на небиблейско учение на николаитите, и когато техните практики били обобщени и представени от председателя на тази първа организирана християнска религия, чак тогава е станало възможно той да бъде коронован. Учението и практикуването не могат да бъдат короновани, а единственно лицето, което ги представя. Този грешен мъж започнал битка срещу истинските вярващи и печелил.
Развитието отговарящо на първия печат се простира до първите векове. Това течение, отвръщащо се от Словото, постигнало надмощие на всички нива докато накрая по времето на Константин държавната и религиозната мощ не се обединили. Тогава църквата служела на държавата, и държавата на църквата. Първият печат се простира чак до третия часови период на Църквата.
Тази антихристова мощ се развива паралелно с Църквата на Исус Христос. Започнала незабелязано чрез учението на нико-лаитите (2:6). Точно това антихристово течение имал предвид Йоан, когато написал: „От нас излязоха, но не бяха от нас“ (1 Йоан. 2:19). Тези привидно вярващи, измамени от врага и отделени от библейската Църква, първоначално се лутали, после проповядвали учението на Валаама, което носело със себе си смърт (Откр. 2:14), и накрая Езавел, лъжливата пророчица, станала техен духовен водач (Откр. 2:20).
Антихриста във втория си стадий:
Упражняване на власт и проливане на кръв
При отварянето на втория печат второто живо същество казало:
„Ела и виж!
И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч“.
Йоан вижда вече не бял кон като в началото, а червен като огън. Времето на мирното съжителство един до друг напълно е отминало. Духовно-религиозното течение е получило светска власт и започнало гонение срещу хора, които са вярвали по друг начин. Това е символизирано чрез меча, който му бил даден. Както всеки знае от историята, слепият фанатизъм на организираната религия е пролял много кръв.
Ездачът не е разполагал с Божието Слово като меч на Духа, а със земен меч и земна мощ. Мирът бил отнет, народите и племената воювали помежду си в името на религията. По време на втората фаза на тази религиозна, но антихристова мощ, която символизира вторият ездач, мнозина били преследвани. Черве-ният цвят на коня изобразява кръвта на мъчениците, която била пролята. Вторият печат спада към периода на насилственото християнизиране, и се простира чак до Средовековието.
Антихриста в третия си стадий:
Тъмните векове
При отварянето на третия печат третото живо същество казало:
„ Ела и виж!
И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си.
Тогава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай“.
След периода на поробване и преследване срещу онези, които са вярвали по друг начин, започва една епоха на още по-голяма мъка. Смъртта взимала множество жертви по един или друг начин. Тъмните векове са символизирани чрез черния кон. Въпросният ездач, който си присвоил властта, държал в ръцете си везни. Хората били зависими от него и от волята му. Той решавал кой, колко и какво ще получи. Тези, които не му се подчинили и не изпълнили волята му трябвало да се „отплатят“. Такива са били множество, поради което смъртта взела много жертви.
От описанието „един хиникс пшеница за динарий, и три хиникса ечемик за динарий“ става ясно, че бил период на недостиг. А виното и маслото не можели да бъдат повредени. В преносен смисъл и във връзка с духовно разбиране маслото е символ на Светия Дух, чрез когото идва всяко едно откровение на Божието Слово. Виното изобразява възбудата и радостта, която е предизвикана в човека от едно истинско откровение на Светия Дух. Във всички случаи библейските вярващи са били принуждавани да изпитат много скърби.
Третият печат започва от Реформацията и се простира до XVIII век, известен е като период на Просвещението, което довело към разделянето на държавата и църквата, и чрез това религиозната власт била ограничена.
Антихриста в четвъртия си стадий:
Смъртоносното смесване
При отварянето на четвъртия печат четвъртото живо същество казало с мощен глас:
„Ела и виж!
И видях, и ето, пепелявосив кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове“.
Четвъртият стадий на тази свръхвласт, която е на външен вид християнска, но всъщност светска, продължава чак до края на последния времеви период на Църквата.
Последният етап на развитие, който съществува още и днес, съдържа първите три. Ако смесим първите три цвята от тях ще се получи четвъртия. Тук повече не се вижда незабележимото начало на първия бял кон, яркия кърваво-червен цвят на втория, нито черният цвят на третия. Накрая всичко е смесено и изявено в избледнелия блед цвят на последния кон. Самият ездач е наречен „смърт“. Не е учудващо написаното: „...и адът вървеше подире му“. Както е истинко онова, че чрез Христос идва божествения живот, също така е вярно, че чрез антихриста и неговата религиозна система идва духовна смърт.
Чрез четвъртия ездач е описана действителността за последния период, каквато се открива сега пред очите ни. Човечеството не забелязва, че в онази светска институция, описана в четирите печата, всичко е смесено: набожност като на агне, преследването на другите, властта над масите, надмощието на всяко едно равнище. Останала е само религиозната форма, а от Божията сила няма и следа. Целта на институцията е осъществяване на светска власт под религиозно було. Това ясно е изобразено чрез гордия ездач.
Първите четири печата разкриват антихристовото развитие от началото до края на Новия завет. Първите му четири стадии на развитие са били описани от пророка Йоил като четири насекоми, които се опитвали да унищожат Божието дърво (Йоил 1:4). Същото е изобразил и пророк Захария чрез четирите коня (Зах. 1:8 и 6:2-5) и четирите рога (Зах. 1:18-21). Самият антихрист, главата на тази световна институция е представен чрез съответния ездач с юзди в ръцете, който има контрол над светските и религиозните събития.
Еврейските мъченици в миналото и в бъдещето
При отварянето на петия печат не се чува гласът на живо същество, тъй като този печат не се отнася до новозаветната Църква. Едната половина от петия печат спада към времевия период на Църквата тъй като се отнася до вече загиналите еврейски мъченици. Другата половина спада към времевия период след грабването на Невястата, когато ще се изпълни броя на еврейските мъченици по време на голямата скръб. Тези, които принадлежат към новозаветната Църква, след смърта си отиват в рая. Душите, обаче на еврейските мъченици са под олтара. Те все още не могат да влязат в Божията слава, защото не са приели примирението в Христа.
“А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.
И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях”.
Евреите, загинали в миналото — имаме предвид всички тези, които били изтребени през последните 1500 години, и повече от шест милиона души само през миналия век — все още нямали свидетелството на Исус Христос. Те са умрели като носители на свидетелство за Божието Слово, както е било дадено на Израел. Затова те искат отмъщение и питат: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? Истински вярващите в Христос и примирените с Бога не искат отмъщение. Те се молят за своите преследвачи като техният Спасител: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34), или като Стефан, който се молил за враговете си, които го убивали с камъни: „Господи, не им считай тоя грях“ (Деян. 7:60).
Душите под олтара били изтребени за Божието Слово и за свидетелството, което имали като евреи. Те чакали Месията, но както вече споменахме не им било открито че Исус Христос от Назарет е бил техният Месия. По тази причина те не принадлежат към изкупените на новозаветната Църква. Бог изминава специален път с израелския народ. Път, отговарящ на Неговия спасителен план, установен още преди създаването на света. Израелският народ в съответствие със сключения Завет е бил предназначен да свидетелствува за един истински Бог и за Неговото Слово.
Прословути учители от организираните църкви са били на мнение, че Бог отхвърлил Израел и на неговото място е поставил Църквата. Това обаче не е библейско. Той само ослепил временно очите на Израел, за да може нашите да се отворят и да участваме в Неговото спасение. Божиите дарове, признанието и избирането на Израел са неотменими. Той не съжалява за тях (Рим. 11 гл.). Еврейските мъченици са блаженни, въпреки че не са се обърнали към Христос, тъй като според убеждението си вярвали в идването на Месията и Го очаквали.
Във втората част от текста на петия печат ясно ни е казано, че тези мъченици са получили бяла дреха, но трябва да изчакат още малко време докато се допълни броя на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити като тях. Принадлежащите към новозаветната Църква винаги се наричани „синове и дъщери“, докато тези към Израел — „слуги и слугини“. Затова намираме тази разлика в терминологията в Деяния 2:17-18 във връзка с изливането на Светия Дух, който се излива върху двете групи: първо „на синовете и дъщерите“, а после „на слугите и слугините“.
Началото на Господния ден.
Глобални природни бедствия
Шестият печат съдържа последния период от време на голямата скръб в последния му стадий и въвежда в Господния ден. За по-добро ориентиране следва цялостен преглед на предизвестените събития. Първо ще бъде вземането на Църквата Невяста в славата. Почти едновременно ще бъде сключен договор между Ватикана, Израел, ООП (Организация за освобождение на Палестина) и съседните арабски държави, а в Йерусалим ще започне служението на двама пророка, което ще трае три години и половина. След като изпълнят служението си, 144 000 повярвали иудеи ще са готови на хълма Сион, договора ще бъде нарушен и двата пророка убити. След това ще настъпи за иудеите голяма скръб за три години и половина (Дан. 7:25) и антихриста ще има власт над всички народи (Откр. 13:5-7).
„А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят“ (Мат. 24:29). През този кратък период от време ще настъпят бедствия и промени, които ще засегнат целия свят. Тръбите също спадат към тази последна епоха, както и изливането на чашите на гнева. По времето на шестия печат небето и земята ще бъдат разклатени, те ще преминават през съдилищен и пургативен процес. След това ще се случи онова, от което се страхуват и днес: на земята ще падат метеорити и цялата вселена ще бъде разтресена.
„И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв;
небесните звезди паднаха на земята, както кога-то смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля късните си смокини;
небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си“.
Тогава върху земята ще дойде голям хаос, безизходица и отчаяние. Това, което хората не са очаквали, ще дойде изведнъж върху целият земен кръг; това ще стане когато отминат времената на езичниците, които тъпчат Йерусалим (Лука 21:24).
„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.
Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят“ (ст. 25-26).
В следния библейски текст е изразено общото отчаяние:
„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;
Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17).
Небиблейско е учението за Грабване след голямата скръб. Тъй като се казва, че ще дойде Исус, „който ни избавя от идещия гняв“ (1 Сол. 1:10), „защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Сол. 5:9 и др.).
Когато престола на милостта се превърне в престол на съда, тогава ще приключи завинаги Божията милост, дадена на човечеството чрез Божия Агнец. Тогава кроткият Агнец ще стане Съдия. Божият гняв ще дойде внезапно в началото на Господния ден, който включва всички съдилища и очистване — преди началото на Хилядолетното Царство. „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:17). Много места в Библията хвърлят светлина върху тези последни събития, както и върху връзката помежду им. Както е предсказал пророкът Исая, земята ще се люлее насам натам като колиба:
„Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието ѝ ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане“ (24:19-20).
В този текст виждаме, че краят на света ще бъде страшен. Но както ясно свидетелстват и други библейски места, след това цялото творение ще се върне към най-славното състояние и ще участва в Хилядолетното царство. Онова, което не може да съществува в присъствието на Бог, ще приключи и на негово място ще застане онова, което Му е угодно. Отново всичко ще бъде добре.
ГЛАВА 7
Седмата глава е лесно разбираема. В първата част е описано подпечатването на 144 000 души от дванайсетте израелски племена, а в другата — безбройното множество от различни народи, което идва от голямата скръб. В първия стих са показани четирите ангели на съда държат здраво четирите ветрове, които ще бъдат пуснати чак при шестото тръбене (Откр. 9:14-15).
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво“ (ст. 1).
Ветровете и бурите говорят за опустошение и унищожаване, както е потвърдено и в пророческото слово (Зах. 6:5).
Първо става въпрос за подпечатването на 144 000 души от 12-те израелски племена. Те ще бъдат означени с Божия печат на челата си. Тези, които принадлежат към Църквата, носят печата на Духа, Който е Божият печат. Според Ефес. 1:13, 4:30 и други места, печата на Бога е Светия Дух. Както Божия Дух се е спуснал върху Божия Син след кръщението (Мат. 3:16 и др.), „..защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си“ (Йоан 6:27), така същият Дух слиза върху всички синове и дъщери Божии, към които благоволи (Деян. 2:38-39, 2 Корин. 1:21-22 и др.).
В случая това събитие е изобразено символично чрез ангел, който ще дойде от изток и ще носи Божия печат. Пророк Езекиил видял, че онези, които скърбят поради всичките мерзости в Йерусалим са били белязани на челата си (Езек. 9:1-6). От описанието — както в Езекиил, така и в Откровението — става ясно, че първо трябва да се извърши подпечатването, и чак след това ангелите на съда ще може да започнат да вършат онова, което им е заповядано.
„И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:2-3).
От една страна в пророческия текст става дума за белега на звяра, който хората ще носят, в преносен смисъл, на челото или на дясната ръка; а от друга страна — Божиите слуги ще носят на челото Божия печат. Нито белегът на звяра, нито Божият печат са видими с естествено око. По същия начин не може да бъде видимо сметнато числото 666 (Откр. 13:18), нито жената със златна чаша и с всички богохулни имена и надписа „Великия Вавилон“ на челото, яздеща животно в пустинята може да бъде видяна с естествено око. Тук настъпваме върху почвата на откровението: духовното съдържание трябва да се връзва с духовно разбиране и духовен език (1 Корин. 2:13-15). Но Господ познава Своите (2 Тим. 2:19), и те познават Него (Йоан 10:14).
Този библейски текст относно 144 000 не може да се тълкува като отбор на някакъв църковен елит или да говори за религиозно обединяване; трябва да вярваме и да го приемаме така, както е написан:
„И чух числото на подпечатаните, сто и чети-ридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:
от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпе-чатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;
от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Неф-талимовото племе, дванадесет хиляди; от Мана-сиевото племе, дванадесет хиляди;
от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исаха-ровото племе, дванадесет хиляди;
от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениа-миновото племе, дванадесет хиляди подпечатани“.
В този текст дванайсетте племена са изброени поименно. Това би трябвало да предотврати объркване или грешно тълкуване, тъй като не би могло да бъде казано по-ясно. Учението известно под название „British Israel“, твърдящо че десет от племената са се изгубили между народите, е напълно небиблейско, тъй като Светото Писание свидетелства, че по времето на подпечатването всички 12 племена ще са в родната им земя.
Безбройно множество, идващо от голямата скръб
След това Йоан вижда множество хора от всички народи и езици
„…стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,
и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!
И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:
Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин“ (ст. 9-12).
Множеството на победители ще бъде грабнато в славата, и те ще изживеят изпълнение на обещанието да бъдат на престола, за разлика от това множество намиращо се пред престола.
„На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (3:21).
Тези, които са останали верни по време на скръбта, ще се появят пред престола в началото на Хилядолетното царство. Това безбройно множество ще служи на Господ Бог в Неговия храм, но няма да владее заедно с Него:
„Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.
Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;
защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ (ст. 13-17).
От използването на думите „денем и нощем“ става ясно, че тук се говори за Хилядолетното царство, а не за вечността, където вече не съществуват понятия като „ден и нощ“ и „вчера и утре“. Онова множество, което служи на Господ Бог в Неговия храм, са спасените, дошли от голямата скръб. Църквата-Невяста е идентична с Новия Йерусалим и тя ще живее в него. Новият Йерусалим като Божи град няма храм.
„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.
И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето“ (Откр. 21:22-23).
Това голямо множество, което никой не можеше да изброи, се състои от вярващи, които са били изкупени чрез кръвта на Агнеца и по милост са им дадени бели дрехи, но те не са били готови да се въздигнат по време на Грабването. Не скръбта ги очиства или донася блаженство, те вече са били спасени преди скръбта, но не са били подготвени за Грабването.
Изкуплението е действително за всички примирени с Бога, без значение към коя група принадлежат и се постига единствено чрез кръвта на Божия Агнец. Добрите дела и изпитанията не са спасили никого, нито са дали вечен живот. Единствено в Исус Христос Бог е сключил нов Завет чрез кръвта, пролята върху Голготския кръст. Който вярва на това, той намира лично примирение с Бог и получава вечен живот.
продължение
цялата книга pdf :