Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 4
В четвъртата глава Йоан видял отворена врата на небето и чул глас, мощен като тръба, който казал: „Въздигни се тук и ще ти покажа това, което трябва да стане след това“.
Той вече видял развитието на Църквата на земята. Сега той виждал от небесна гледна точка и останалото, тоест събитията чак до Хилядолетното царство, последният съд, новото небе и новата земя. Пророкът свидетелствува:
„И внезапно бях обзет от Духа и ето, беше поставен престол на небето и на престола седеше Един“ (ст. 2).
Наистина той е бил пренесен на небесата в духа и можел точно да опише Седналият на престола, около когото имало дъга (ст. 3-4). Също така е видял 24 старейшини, седящи на 24 престола, облечени в бяло, имали и корони на главите си. Също е видял светкавици и чул гласове и гърмежи, изхождащи от престола,
„…и пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове“ (ст. 5).
Бог е само един единствен, Който има само един единствен Свети Дух. Този един Дух действа през седемте времеви периода. Също това е символизирано в Агнеца със седемте рога и седемте очи. Пророкът Исая също описва Човешкия Син със седемте прояви на Духа:
„… и Духът Господен ще почива върху него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и сила, Дух на знание и страх от Господа;
и той ще се наслаждава в страха от Господа, така че няма да съди, според каквото гледа с очите си, нито ще решава, според каквото чува с ушите си“ (Исая 11:2-3).
Става въпрос за седмократното действие на Духа през седемте периода на новозаветната Църква. В Откровението ние отново и отново срещаме число „седем“. То наистина е пряко свързано с библейските пророчества: седем църкви, седем ангели-вестители, седем обещания към победителите, седем печата, седем тръби, седем гърма, седем чаши на гнева и т.н. Числото „седем“ изразява съвършенство. Бог Си почивал в седмият ден след Своето творческо деяние. Седмото хилядолетие ще бъде мирно Божие царство на земята (Исая 11 гл. и 65 гл., Откр. 20 гл. и др.). Както след седмия ден следва отново първият, така и след седмото хилядолетие не може да следва осмо, но трябва да се върне всичко към началото. Тоест, тогава времето отново ще влезе във вечността. Йоан продължава описанието си:
„И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.
Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел“.
Пророкът Езекиил, който също е видял Господ на престола, заобиколен с дъга, описал е до детайли Него и четирите живи същества в 1-та глава.
„И четирите живи същества, всяко едно от тях, имаха по шест крила; и наоколо, и отвътре бяха пълни с очи. И ден и нощ те не престават да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и който идва“.
Двадесет и четирите старейшини, които вече са короновани и седнали на своите престоли, падат на колене и свалят короните си пред Единствения, Който е достоин да седи на престола с корона на Главата Си, те Му се покланят с възклицание:
„Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено“.
ГЛАВА 5
Загадъчната книга със седемте печата
В петата глава първо пише за загадъчната книга в ръцете на Седналият на престола, която от задна страна била запечатана със седем печата.
„И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ?
И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа“.
Това събитие ни е представено като драма с различни роли, за да разберем случващото се. Йоан е плакал, защото никой нито на небето, нито на земята, нито под земята не бил в състояние да вземе книгата и да я разгърне. После той разбира, че това можел само един:
„…ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.
И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агнец, като заклан, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя.
И той дойде и взе книгата от десницата на Седящия на престола“.
Агнето взело книгата, а не лъвът, тъй като този процес се отнася към периода на благодатта за новозаветната Църква. От едната страна Божият Син е изобразен като лъв от Юдовото племе, тоест като Цар, а от другата — Йоан Го вижда като Агне, чрез което е символизирано изявяването му като Изкупител във връзка със спасените. Единствено Божият Агнец, Който ни е изкупил е достоен да вземе книгата, да счупи печатите и да разкрие тайната на тази книга.
„И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе,
и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“.
Това не означава, че са избрани само някои да бъдат свещеници в някоя държавна църква. Всичките изкупени са посветени на Бог, както е написано:
„…Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец…“ (1:6).
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби…“ (1 Петр. 2:9).
Четирите живи същества пред престола имат особена задача във връзка със изкупената Църква. Затова са споменати, както ще видим по-нататък, само при отварянето на първите четири печата, но не са споменати при останалите три. Четирите ездача също се споменават само при първите четири печата и не се споменават при останалите три.
Библейските учители са на едно мнение, че от двадесет и четирите старейшини дванадесетте праотци са представители на Стария завет, а дванадесетте апостола са представители на новозаветната Църква. Това показва, че с оглед на царуването става дума за пълното усъвършенстване на вярващите от народите и от дванадесетте племена на Израел. В този контекст нищо не е казано относно Грабването и сватбената трапеза в Небесата, но пише за царуването на земята.
Десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди ангели около престола, живите същества и старейшините казваха с висок глас:
„Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове“.
Тук става ясно, че цялото творение е включено в изпълнението и завършването на Божия спасителен план, и те всички заедно ще участват в прославлението. Тогава цялото творение ще бъде спасено и освободено от тленното, на което е подчинено и поради което въздиша (Рим. 8:19-25). Едва можем да си представим с какво облекчение ще въздъхне цялата вселенна когато Бог ще върне всичко към първоначалното състояние и всички заедно ще Го възхваляват и прославят.
цялата книга pdf :