Автор: Евалд Франк
ДОПЪЛНЕНИЕ
Седемдесетте Даниилови седмици и актуалните събития, свързани с Израел
в светлината на библейското пророчество
Настоящите събития в Средния Изток отново са привлекли вниманието на библейските учители към книгата на Даниил. Видението му за седемдесетте седмици е особено подходящо за да разгледаме в съответствие с библейските пророчества онова, което става в Израел, епицентъра на световните събития. За да разберем как тези събития ще се развият в бъдеще, е необходимо да имаме на предвид случилото се в миналото, също и случващото се в настоящо време. Книгата на Даниил е Апокалипсисът на Стария завет, в която е разкрито всичко свързано с Израел чак до края на тази цивилизация.
По онова време пророк Даниил е бил пленник във Вавилон заедно с народа си. Търсейки в написаното от пророк Еремия (25:11, 29:10) за да разбере края на тяхното седемдесетгодишно пленничество (Дан. 9:2), той се е молил на Бог от все сърце и се е застъпвал за Израел. След дълго покаяние и молене той получава отговор от Бог. Този отговор, обаче, не се отнася до пленничеството, а по-скоро до бъдещите събития, свързани с Израел чак до идването на Месията и до самия край на последния период от време.
„Когато ти започна да се молиш, излезе слово и аз дойдох да ти кажа, защото ти си възлюбен; затова обърни внимание на словото и разбери видението.
Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град…“ (Дан. 9:23-24).
Две години по-късно пленничеството приключва, когато евреите получават разрешение от персийския цар Кир да построят отново храма в Йерусалим (Ездр. 1:1-3). Градът и стените са били издигнати от Неемия стотина години по-късно. Според думите на ангел Гавриил, това е белязало началото на „седемдесетте седмици от години“. Известни са ни седмиците от седем дни, но в пророчеството Бог използва израза „седмици от години“.
Тези „седмици от години“ са общо седемдесет на брой. Както виждаме в следния текст, целта е шесторна:
1. „..за свършване на престъплението,
2. и за слагане на край на греховете,
3. и за правене умилостивение за беззаконието,
4. и за въвеждане на вечна правда,
5. и за запечатване на видение и пророчество,
6. и да се помаже Пресветият.
И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена.
И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат и няма да има нищо. И народът на идващия княз ще разруши града и светилището; и краят му ще бъде чрез наводнение; и до края: война, определени опустошения.
И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса; и на крилото на мерзостите идва един запустител, докато решеното унищожение се излее върху запустителя“ (Дан. 9:24-27).
Тези, които познават както пророческото писание, така и историята, убедително са потвърдили времевото разделение: от декрета да бъде отново съграден Йерусалим (Неем. 2 гл.) и до Христос, Месията. Трите времеви мерки — 7 седмици, 62 седмици и 1 седмица — се отнасят до Израел. Времевият период на благодатта за народите (Пс. 118:24, Исая 49:8, 2 Корин. 6:2, Евр. 4:7) е между 69-та и 70-та седмици.
Учението, че Исус Христос е изпълнил първата половина от седемдесетата седмица, не е в съответствие с Библията. Тук трябва да се запитаме: „Какво казва Писанието по въпроса?“ Според Писанието има само три времеви мерки. В книгата на Даниил четем за 7, 62 и 1 седмици. Освен това Писанието свидетелствува, че Помазаникът, Месията ще бъде убит след шестдесет и две седмици, а не след шестдесет и две и половина. Така е казал Бог в Словото Си: „И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат…“ (ст. 26).
В нито един библейски пасаж не е написано, че Господното служение от три години и половина са били част от седемгодишен завет, който Той е нарушил по средата. В съответствие с установените наредби от Мойсей, мъжете започвали да служат на Бог в шатъра за срещане на тридесетгодишна възраст (Числ. 4:1-3), също и Той като Човешки Син е започнал служението Си точно на тридесет години (Лука 3:23).
Как би могъл един и същи стих да се отнася едновременно до Христос и до антихриста?! Кога и с кого се предполага че Христос е сключил завет, който след това е нарушил? Той не е сключил някакъв договор, който би могъл да наруши, нито с Рим, нито с Израел. Напротив, Той е установил Новия завет чрез кръвта на завета (Мат. 26:26-28 и др.) и Новият завет не е временен, а вечен. Помислете относно това! Не е ли богохулство да използваме един и същи стих както за Христос, така и за антихриста?
Господ също така не е премахнал различни жертвоприношения и приноси. Всичко в храма е продължило постарому до 70-та година след Христа. Написаното в Даниил 9:27 не се отнася до Христос, а до антихриста. Дори сто противоречащи цитата не биха могли да анулират един стих от Божието Слово. Всеки вярващ в Бога първо ще приеме Словото Му, и след това ще разбере правилно целия контекст. Не е от значение дали служението на Исус Христос е траело три или три години и половина, обаче, е важно да знаем, че цялото Му служение спада към края на шестдесет и втората седмица. Така е казал Господ в Словото Си.
Периода на благодатта за Израел е служението на двама пророци, траещо три години и половина. „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища“ (Откр. 11:3). По време на тяхното служение храмът ще бъде изграден отново.
Евреите очакват техния Месия да дойде в храма, тъй като е писано: „…и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на Силите“ (Мал. 3:1). Според тяхното разбиране Месията е особен човек, княз (Езек. 46 гл.) от племето на Давид (2 Царе 7 гл. и др.). Поради това те ще бъдат измамени от противника, който при специални обстоятелства се явява публично като княз със скиптър. Евреите знаят, че относно Месията е обещано, че Той ще владее със скиптъра Си от хълма Сион, където се намира храмът в Йерусалим. „ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си!“ (Пс. 110:2).
Библията ясно свидетелствува, че Месията има както божествен, така и човешки произход. В Матей 1 гл. и Лука 3 гл. се споменава човешкия Му произход: „родословието на Исуса Христа, син на Давида…“ В Йоан 1 гл. ни е описан божествения Му произход. Словото, което беше самия Бог, стана човек. В Стария завет са описани и двата произхода, а в Новия са изпълнени и потвърдени. В Римляни 1:3 четем относно Исус Христос, нашия Господ: „…Който по плът се роди от Давидовото потомство“. Според Римляни 9:5, Неговият земен произход е от бащите, а божествения е от Бог: „…и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин“. В 1 Корин. 15:47 ни е казано, че по божествен произход Христос е „човек от небето“. Библейският пасаж в Малахия Го нарича Ангел на завета. Това се потвърждава и в Откровение 10 (виж също Деяния 7:38).
В книгите Неемия и Даниил не става дума за построяването на храма, а по-скоро за възстановяването на Йерусалим със стени и улици. Този декрет е бил издаден от Артаксеркс през 445-та година преди Христа. Оттогава до смъртта на Месията е трябвало да изминат 7 седмици, което се равнява на 49 години, и 62 седмици, тоест 434 години. Общо стават 483 години. Ако имаме на предвид, че в библейското пророчество годината има 360 дни, наистина излиза онази година, в която нашия Господ е бил разпнат. Става ясно, че 7-те и 62-те седмици — общо 69 — вече са изпълнени. Началото на последната „седмица от години“ спада примерно към Грабването на Църквата-Невяста. От тогава започва ново духовно начало за Израел.
Първият владетел, завладял Израел е Навуходоносор. С него започват четирите езически царства (Даниил 2 гл. и 7 гл.). Както първият световен владетел е получил животинско сърце, така ще бъде и с последния: „Нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена“ (Дан. 4:16). Тези седем времена, тоест седем години се повтарят още три пъти в тази глава и се отнасят до периода, през който първият владетел е бил звяр. Същото важи и за последния световен владетел през последните седем години, тоест седемдесетата седмица, когато Сатана вече е свален (Откр. 12:9) и ще го обсеби, владетелят ще се държи като звяр, тъй като Сатаната ще му даде престола си (Откр. 13:2). През първите три години и половина той няма да притежава абсолютна светска власт, тъй като по това време двамата пророка ще изпълняват служението си с Божествена власт (Откр. 11 гл.). През послед-ните три години и половина той ще покаже животинско-сатанинското си естество по време на Голямата скръб и преследване.
Според свидетелство на Писанието остава една седмица от години: три години и половина благодат за Израел и три години и половина голяма скръб, което прави общо седем години. Тези последни седем години ще започнат след като Църквата-Невяста от народите ще бъде грабната, и Рим, по-точно държавата Ватикан ще сключи всеобхватен „мирен договор“ с Израел, ООП и съседните арабски страни: „И (антихриста) ще постави завет с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението; и върху крилото на мерзостите ще е запустителят, и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото“ (Дан. 9:27).
Както свидетелства този библейски пасаж, мирния договор ще бъде сключен с мнозина. Според оригиналния текст тази дума би тябвало да се преведе „с някои“, както например на френски е преведено с дума „plusieurs“: „II fera une solide alliance aves plusieurs pour une semaine…„, тоест става дума за седемгодишен договор между един и няколко партньори. Това няма да бъде като обикновените споразумения между нациите, а по-скоро ще се отнася единствено до Йерусалим. Дипломатическите отно-шения винаги се установяват между две държави. В това мирно споразумение ще бъдат включени няколко страни и дори религии: Израел, ООП, Йордания и останалите съседни арабски държави. Библейските учители са пропуснали този аспект и не са го имали на предвид. те са виждали единствено Рим и Израел. Всъщност аспекта е най-важния, тъй като е необходим за правил-ното разбиране и определяне в сегашно време как се сбъдва пророчеството за последния период.
В Даниил 9 гл. пише не само за „народа ти“, но и за „светия ти град“. В Израел, особено в Йерусалим, има места, които са свещени едновременно за евреите, християните и мюсюлманите. Дипломатическите отношения, установени между Израел и Ватикана през 1994-та година бяха необходими за улесняването на следващите преговори относно Йерусалим. Договорът, споме-нат в Даниил 9:27, е споразумение между един и няколко правителства. Той не е двустранен, а многостранен. Това ясно е изобразено чрез множественото число в текста. В това познание на Писанието е ключа — откровение — за правилното разбиране на преговорите, които се водят в момента в Средния Изток и държавата Ватикан.
Обменът на посланици с Израел доказва, че Ватикана си е една обикновенна държава, тук обаче не става дума за предсказаното сключване на договор. Подобни отношения между държавите в света се практикуват от повечето страни, и за тях няма времеви ограничения. Седемгодишният договор няма нищо общо с дипломатически посланици и основаването на посолства, но в него ще бъдат посочени правата и задълженията за трите световни религии, обитаващи Йерусалим.
До сега Йерусалим беше единствено столица на Израел, и на никой друг народ. За двете други световни религии — християнството и исляма — градът беше досега с подчинено значение. Сега те насочват усилията си в много странна посока към Йерусалим. Изглежда сякаш са забравили техните места за поклонение Мека и Медина, Лурд и Фатима, и са се съсредоточили изцяло върху столицата на Израел — Йерусалим.
На този свят има един единствен човек, когото уважават както евреи, така и мюсюлмани — това е папата, който е признат от всички религии и е зачитан като централна фигура. Също така той има изключително добри отношения с ООП и арабския свят. Поради това Ватикана ще има важна роля в преговорите с арабите да издейства от тях разрешение за строителството на храма, и така ще влезе в споразумение с тях за Израел. Той ще използва дипломатични методи, ще говори за човешките права и за равноправността на трите монотеични религии и т.н. Всичко това ще се случи, за да бъде изпълнено Писанието.
След постигнатото споразумение „Йерусалимския договор“ тогавашният папа с цялото си величие ще отиде в Йерусалим в изградения храм, според предсказаното преди около 2 000 години: „…така че той седи както бог в Божия храм и представя себе си за Бог“ (2 Сол. 2:4).
Бог стана човек в Сина и взе образ на слуга. „Човекът на беззаконието“ като „синът на погибелта„ се издига до Бог, претендира на непогрешимост и приема прославяне. В началото юдеите ще бъдат измамени от фалшивия „месия„, чиято помощ са получили при сключването на договора относно Йерусалим. До този момент булото на Мойсей ще бъде върху тях. След това фалшивия „Месия“ със скиптъра в ръката си ще предложи на еврейския народ и своята версия на християнството, а именно католическата. Тогава избухва „бомбата със закъснител“ и Господ Се разкрива пред Неговите като Ангел на завета (Откр. 10), Който ще умъртви противника с дъха на устата Си (Исая 11:4; 2 Сол. 2:8). Договорът ще бъде прекъснат и двамата пророци, духовните лидери на Израел, ще бъдат убити. Тогава ще настъпи краят на първата половина от последната седмица, и ще започнат три години и половина на изпитание и преследване (Дан. 7:25, Откр. 13:5б).
Относно този период, в Даниил 12 гл. възниква въпроса кога ще приключат тези удивителни събития. В седмия стих Ангела се кълне и определя, че до момента остават три години и половина. Подобно събитие откриваме в Откр. 10:5-6. Там се казва, че няма вече да има бавене. Отговорът в Даниил 12 гл. е следния: „И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни“ (ст. 7).
В последния период Бог е много конкретен в Словото Си, дори точно са определени дните. Служението на двамата пророка ще продължи 1260 дни (Откр. 11:3), което е точно три години и половина. През това време храмът ще бъде издигнат отново. След това е „половин време„. След построяването и измерването на храма ни е казано, че светия град ще бъде потъпкван от езичници 42 месеца. Това са точно три години и половина, както е казано в Откр. 11:2: „…но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца“.
„…и Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците“ (Лука 21:24б).
Вторият период ще бъде удължен два пъти: „И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда и двеста и деветдесет дни“ (Дан. 12:11). Виждаме, че тук са добавени 30 дни, за да се завърши определеното унищожение на издигнатата мерзост на запустението. След това се споменават 1335 дни. Очевидно допълнителните 45 дни са необходими за последните събития, например съденето на народите (Исая 2:4, Мих. 4:3, Мат. 25:32, Откр. 11:18, Откр. 20:4 и др.). Чак след това може да започне Хилядолетното царство. Нали всичко ще трябва да бъде възвърнато в превъзходно състояние. Цялото творение очаква момента, когато ще бъде избавено от робство на тлението, от което страда и въздиша (Рим. 8:19-21).
Във връзка с последния срок от време ни е казано: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни“ (Дан. 12:12). През този последен етап всичко ще бъде обновено и подготвено за Божието Царство на земята. Блажени са тези, които издържат до самия край, тъй като живеещите по онова време ще отидат директно в Хилядолетното царство. Тогава цялото творение ще бъде поставено в райско състояние. Според свидетелството на Светото Писание преди Хилядолетното Царство няма да настъпи край на света с цялостно унищожение и изгаряне на всички хора, както някои грешно смятат; а ще има пречистващ процес с огън и едно величествено ново начало, на което ще се зарадва цялото творение. По време на Хилядолетното царство на земята ще цари мир; вълкът ще живее с агнето, кравата и мечката ще пасат заедно (Исая 11:6-9 и т.н.), тъй като през този период Сатана е вързан и се намира в бездната (Откр. 20).
Относно религиозното и политическото развитие през последния период Божият служител Уилям Бранхам каза в проповедта си на 19-ти март 1962 година в Тифтън, Джорджия, САЩ, в края на студената война, само няколко месеца след издигането на Берлинската стена, когато танковете на западния и източния блок застанаха едни срещу други: „Имаше дъжд от наставление. Имаше национален дъжд на поучение; комунизма беше посят във всичките нации. Рим се възроди. Знаете ли, какво ще се случи? Ако върнат… източната част на Берлин, това ще постави… Римската империя точно както е била по времето на Исус Христос. Със сигурност това ще се случи точно така“.
Световният комунизъм вече не съществува, затова той не е заплаха за римо-католическата църква. Напротив, сега тя даже набира сила в бившите комунистически държави. Всеки, запознат с темата, може да опише ролята на Ватикана в падането на комунизма. Студената война приключи, Берлинската стена изчезна. Последните руски войници напуснаха след почти 50 години германската територия на 31-ви август 1994 г. Германия е обединена, Европа също се обединява. Същевременно световният католицизъм набира сила пред очите ни, и заедно с него и Римската империя.
На 25-ти март 1957 г. са били подписани римските договори. Така беше положена основата на Европейската икономическа общност. Тези договори не биха могли да бъдат сключени в никой друг град на света. Световната политика се извършва в столицата на света. Става въпрос за Римската империя, която ще съществува до самия край като последна световна империя. По времето на Исус Христос Израел е бил под римска власт. От 63-та година преди Хр. израелските територии са били част от Римската империя. Царството на Макавеите е било завладяно. По времето на раждане на Исус Христос римският император Август извършил преброяване на всички живеещи в Римската империя, към която принадлежала и Юдея (Лука 2:1-5). Павел е бил евреин, но се е родил като римски гражданин (Деян. 22:25-29). Римският генерал Тит, който обсади Йерусалим и го унищожи през 70-та година след Хр. е онзи княз (Дан. 9:26), чрез когото се извърши наказателния съд върху евреите (Мат. 24:15-22, Марк 13:14-20, Лука 21:20-24). Колкото и да е странно, но от 1964-та година Израел е в Европейския Съюз чрез специален статут.
Живеещите в страни, принадлежащи към Европейския съюз могат да забележат, че на първия ред в паспортите им не се посочва конкретна държава, а пише „Европейски съюз“. Европейското право вече се прилага преди националното. Държавните съдилища са длъжни да изпратят оспорваните си присъди за одобрение до Европейският съд в Люксембург. Европейският съвет, Европейската централна банка, единадесетте най-важни институции вече са заели своето място. Европейският съюз е едновременно и основа на световното правителство, което властва заедно с духовната столица Рим. Овладяването на всички народи ще бъде постигнато чрез политическата власт на Рим, а преследването на библейски вярващите християни и евреи ще бъде осъществено чрез религиозната власт на Рим.
Преговорите между държавата Ватикана, Израел, ООП и арабските държави продължават да се водят въпреки множеството трудности и неуспехи. Ватикана подписа договор с Израел на 30-ти декември 1993 г., и само ден по-късно — на 31-ви декември 1993 г. — същата ватиканска делегация започва преговори с ООП. Може да предположим, че прогнозираните есхатологични събития са неизбежни и ще идват в бърза последователност. Отново и отново ни информират относно целта и значението на мира и безопасността в този регион, относно „историческите“ събития, „историческите“ споразумения, даже относно „историческото“ ръкостискане на 21-ви септември 1993-та между папата Йоан Павел II и главния равин на Йерусалим Меир Лау в Кастел Гандолфо, както и за ходенето „под ръка“ между Арафат и Рабин във Вашингтон.
Според споразумението подписано на 13-ти септември 1993-та във Вашингтон, преговорите относно статута на Йерусалим трябва да започнат в рамките на три години и да приключат няколко години по-късно. Известният американски политик, евреинът Хенри Кисинджър, роден близо до Нюрнберг, Германия, каза веднага след подписването на споразумението: “Peres walked into a trap”, тоест „Перес влезе в капана“. Според Битие 38:29 думата „перес“ означава „разлом“ и според Дан. 5:28 означава „да разделя“, тоест Перес разделя собствената си земя. От 120-те депутата на Кнесета на Израел, 61 гласуваха в подкрепа на споразумението. Един единствен глас реши бъдещето на Израел!
От библейска гледна точка границите на Обещаната земя трябва да са там, където ги е определил Бог. Двете племена Рувим и Гад и половината от Манасиевото племе са заемали територии на изток от реката Йордан (Ис. Нав. 1:12-15 и др.). Израел е трябвало да получи още територии, а не да се отказва от тях, ако иска географски да възстанови Божественото нареждане. Със сигурност това ще се случи чрез Божествена намеса!
Не Ивицата Газа, Йерихон, Западния бряг или Голанските възвишения, а Йерусалим ще бъде „тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат“ (Зах. 12:2-3). Чрез споразумението между Ивицата Газа и Йерихон околните народи са доближени до входната врата на Йерусалим. Сега всичките нации в ООН са на страната на Арафат, тоест против Израел. През 1974-та същият този човек представи плана си по следния начин: „Първо трябва да заемем стратегически позиции в Газа и Йерихон, за да можем после да завземем Йерусалим. Защото който владее Йерусалим, владее целия Израел“. Шест дни след подписването на споразумението във Вашингтон на 19-ти септември 1993-та, Арафат повтори плана си в присъствието на 19 министри от Лигата на арабски държави в Кайро. Той прочете старата и добре позната теза от конституцията на ООП, завършваща с думи: „Нашата цел е разрушението на Израел“. Арафат участва във всяка една от войните, започвайки с първата през 1948-ма година, и всеки път те се опитват, както самите казват, да „хвърлят Израел в морето“.
Мотото на ООП е: първо Газа и Западния бряг, после Йерусалим и целия Израел. Затова Арафат е принтирал на герба си целия Израел от Ейлат на брега на Червеното море до Йерусалим, Тел Авив и Хайфа. Според неговите разбирания това е територията на Палестина, която, обаче, никога не е имала такива граници. Името Палестина произхожда от гръцко–римския термин „Palaistine” и се отнасяло единствено до територията на филистимците. Тук става въпрос единствено за днешната Ивица Газа. Арабските държави, които заедно са 640 пъти по-големи от Израел, биха могли на териториите си спокойно да поемат палестинците как свои „братя по вяра и оръжие“.
Светото Писание не казва, че политически и религиозни преговори ще донесат истинския мир. То ни информира какво ще се случи в действителност: има мирни преговори, отстъпване на територии и всякакви компромиси, докато стигнат до подписването на договора за „мир и безопасност“ в региона. Всичко това се случва, за да се изпълни предсказаното в Писанието. Въпреки това остава предупреждението: „Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат“ (1 Сол. 5:3).
На 29-ти септември 1938-ма след подписването на Мюнхенското споразумение с Хитлер, британският премиер Чембърлейн обявява: “Peace in our days”, тоест „Мир в наши дни“. Само няколко седмици по-късно на 9-ти ноември 1938 г. синагогите в Хитлеристка Германия пламват. През онази нощ 91 евреи са убити от нацистите, повече от 26 000 са отведени в концентрационни лагери, и безброй еврейски магазини са разрушени. На 13-ти септември 1993-та лозунгът във Вашингтон бе подобен: “Peace in our time”, тоест „Мир в нашето време“. Въпреки че израелският премиер Рабин подчерта важността на мира, особено повтаряйки думите от Екл. 3:8: „Време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир“, Израел и Йерусалим все още ги очакват трудни времена, тъй като Бог е казал така в Светото Писание.
Периода на благодатта за народите ще продължи, докато Бог не се обърне отново с милостта Си към Израел. Във връзка с Израел и Църквата се използва за този период от време пророческият израз „последните дни“ (Деян. 2:17, Евр. 1:2 и др.).
Във втората си проповед след Петдесятница Петър споменава обещанието, дадено във Втор. 18:15-18 и показва, че Исус Христос, Месията, е Пророкът, за който Мойсей е предсказал.
„И всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа“. И всичките пророци от Самуил „са известили за тези дни“ (Деян. 3:23-24). Тези последни два дни бавно, но сигурно вървят към края си.
Пророкът Осия също говори относно тези последни дни във връзка с разпръсването на Израел. „Елате, да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него“ (6:1-2). Двата дни споменати в този текст са изминалите две хиляди години, през които Израел е бил разпръснат. Сега, в края на тези дни, тяхното събиране е факт, за който говорят множество библейски пасажи, и на който нашето поколение стана свидетел.
Събирането след двата дни не означава, че Бог вече ги е съживил. Това ще се случи чак когато приемат Месията, в Който е вечният живот, тъй като Бог Се е явил единствено в Исус Христос, носейки спасение на човечеството. Относно Израел Осия казва: „на третия ден ще ни въздигне…“, което означава, че те ще получат вечен живот от Бог след времената на езичниците, тоест по времето на благодатта към Израел, което спада към началото на Господния ден. „Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?“ (Рим. 11:15).
Дотогава те все още ще са обгърнати от тъмнина и булото на Мойсей ще е върху тях, въпреки тяхното събиране и съществуване като нация. Затова Павел пише до коринтяните: „А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи на сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме“ (2 Корин. 3:15-16).
Божественият спасителен план се изпълнява така, както е бил съставен още преди началото на времето. Сега преживяваме сбъдване на библейското пророчество за последните дни. Във всеки един момент периода на благодатта за народите ще приключи, Църквата-Невяста ще достигне съвършенство и тя ще бъде грабната. След това Бог ще даде ново духовно начало на Израел, заветът с антихриста ще бъде сключен и храма ще бъде издигнат отново.
Следният пример показва доколко евреите са убедени, че обещаното в Писанието ще се сбъдне скоро. Под ръководството на израелския министър на религията и главния равин вече са завършени 93 елемента от храма, които могат да бъдат видяни в Йерусалим на ул. Мисгав Ладах 24. Следва изработването на светилника с височина 1,80 метра според описанието в Изход 25:31-40, който трябва да бъде направен ръчно от парче злато тежащо поне 43 килограма. Изключението е ковчегът на завета, тъй като юдеите, които познават добре своето Писание, вярват, че за разлика от останалите елементи той не е бил отнесен от войниците, и че все още се намира под развалините на храма.
Вярващите юдеи относно това се изразяват свободно и са убедени, че тези неща ще се случат в близкото бъдеще. Вярват, че с възраждането на Израел от май 1948 г., когато страната бе основана, Бог въвежда Своя народ в първоначалния ритъм на юбилейни години. Те вярват, че след 49 години ще има голяма юбилейна година (Лев. 25:8-12), както било установено за Израел още при Мойсей. Според тяхното летоброене това е трябвало да се случи през 1998-ма година. Ние знаем, че събитията не могат да бъдат предсказани с точност до определена година, но също така трябва да осъзнаем, че много скоро ще се сбъднат. Завръщането на Израел в Обещаната земя непременно трябва да води до изпълнението на всичко, което им е било предопределено. За Църквата-Невяста събитията в Израел са сигнал за подготовка. Преди Бог да прояви милост към Израел, Неговия спасителен план за Църквата от народите ще бъде завършен (Рим. 11:25-32). Седемдесетата седмица може да започ-не всеки момент, тоест много скоро небесния Младоженец ще Се завърне за да отведе у дома земната Невяста.
Понеже разбираме, виждаме и вярваме на всички тези неща, можем да повдигнем главите си, знаейки (не предполагайки, а знаейки) поради сбъдналите се събития от библейското пророчество, че пришествието на нашия Господ много наближи (Мат. 24:33). Във връзка с това предстои изкупление на тялото ни и грабването на Църквата-Невяста.
Разбира се, никой не знае точния час и ден, а и това не е необходимо, но ние трябва да изработваме спасението си със страх, да водим нормален живот, оставайки трезви във всеки един аспект. Всеки един от нас трябва да планира така, сякаш целият живот е пред нас. Който има намерение да построи къща, нека да го направи, който планира да усвои определен занаят или да започне определена работа, трябва да го прави. Който иска да сключи брак, нека да се ожени. Каквото и да правим трябва да останем трезви и чувствителни, тъй като не знаем точно в кой момент Господ ще дойде. Земните неща може да продължат постарому, но едновременно с това трябва да бъдем готови винаги и да бъдем намерени в Божията воля.
Състоянието, в което сега се намират отделните Божии деца и Църквата, няма да остане същото до края. Бог е обещал да направи велики неща сред Неговия народ. Той е обещал, че ще разтърси небето и земята (Евр. 12:26-28). Бог е обещал ранен и късен дъжд (Йоил 2:23) и ще го даде по време на жътвата (Яков 5:7). В края на периода на благодатта Божия Дух ще действа както в самото начало, и Неговите мощни потоци ще дойдат върху сухата земя (Исая 44:3). Ние можем да очакваме кратко, но могъщо движение на Светия Дух, което ще премине директно към възкресението, преобразяване на телата ни и грабването. Накрая ще има мощно съживление вътре в Църквата-Невяста. За кратко време ще се случат необикновени неща, които ще удивят всички и ще укрепят вярата на истинските вярващи. След това ще бъде оказан натиск върху истинските вярващи, и подготвените ще зоват: „Ела по-скоро, Господи Исусе!“
Накрая, Духът и Невястата ще кажат: „Ела!“
Последното, което звучи е: „Амин! Ела, Господи Исусе!“
През повечето от четиридесете години, които съм прекарал проповядвайки и трудейки се в Господното лозе, много пъти съм изпитвал прекрасното водителство на Светия Дух. Докато писах по тези сложни и важни въпроси, също разбрах както никога преди значението на думите: „Духът издирва всичко…“ и „Духът на истината, ще ви упътва за всяка истина… и ще ви извести за идващите неща“ и т.н. Отново и отново Божият Дух ми показваше взаимовръзки, които никога преди не бях виждал или знаел.
Завършвам този ръкопис с дълбока благодарност и осезаемо облекчение. Почувствах, сякаш Божия Дух в мен си отпочина, и огромно бреме падна от плещите ми след като изпълних повереното ми от Бог и сега мога да предам на Божия народ това важно завещание на Неговото разкрито пророческо Слово. Подготвянето на това изложение беше едно от най-големите поръчения и предизвикателства, които ми бяха дадени в моето служение на Господ. Сега обаче имам чувството, че Бог гледа благосклонно на тази работа. Сега, в края на седмия период на Църквата, беше благоугодно на Господ, Който е славната Глава на Църквата Си, да разкрие целия Си план, както Го е открил на апостолите и пророците. Това изложение е надеждно и вярно.
Ако някой ще ме порицае за строгост и липса на любов, той съди по-човешки. Със сигурност Бог би се радвал да види, както и аз, че всички духовни неща вървят по мед и масло, но за съжаление не е така. Умолявам всички да не насочвате вниманието си на мен, който е само един инструмент и гласова тръба на Бог, а обръщайте се директно към Бог, тъй като единствено Той носи пълната отговорност за цялото съдържание на Словото Си. Пратеникът не може да направи нищо с посланието, той трябва само да го донесе. Самият Господ е заклеймил опреде-лени неща, тъй като не изхождат от Него и поради това не могат да устоят в Неговото присъствие. Кой би могъл да спори с Него? Божествената истина може да бъде остра и да нарани, но след това действа изцелително.
В книгата „Традиционното християнство“ описах фундаменталните истини относно проповядване на Евангелието, също и основните учения на Новозаветната Църква, пояснявайки историческия контекст и развитието на църковната история. В това изложение целта беше написания иносказателно текст на Откровението да се обясни на ясен библейски език. От самото начало остава валиден принципът на нашия Господ за изразяване със символична реч на притчи. Но обръщайки се към Своите ученици, Той каза: „на вас е дадено да знаете тайните на Божието царство“.
Всичко, излизащо от Бог, идва при нас чрез откровение от Светия Дух, и ни се дава способността да разбираме Писанието и да виждаме изпълнението му. Сега е времето за цялостно и крайно откриване на всички тайни, които са все още скрити в Словото.
През цялата църковна история, от ранното християнство и до наши дни, никога при съживленията не е имало проникване в цялото Откровение на Исус Христос. Изкупителят е Камъкът за препъване и Канара на съблазън, която духовните строители не можаха да поставят правилно. Те също не можаха да разпознаят с яснота кой е антихриста според написаното в Писанието. Относно него има две основни течения: едното смята, че той вече се е появил по време на апостолите, а другото очаква той да се появи в някой ден. Едните го търсят между евреите, другите — в арабския свят, и т.н.
Йоан като любимият ученик на Исус пише съвсем ясно, че антихриста ще дойде, също така казва че вече е имало много антихристи (1 Йоан. 2:18). И двете твърдения са верни. Църквата на антихриста съществува от първото поколение християни, едновременно с истинската Църква. В последния период, обаче, когато Сатана ще обладае човека на греха, антихриста ще бъде не само „лъжепророкът“, а и „звярът“. Сега, в края на дните е от огромно значение да разкрием белезите на тази институция и водача ѝ. Поради това докато писах, имах усещане как Светият Дух наблегна на тази тема и я просветли от всички посоки.
Относно начина, по който написах това изложение, усвоил съм принципа на апостол Павел „не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост“ (1 Кор. 2:1-5). Също така приех мотото на Мартин Лутер, уважаемия реформатор и преводач на Библията: „Граматиката не бива да владее откровението, а да му служи“.
Както Бог бди над Словото Си, нека също да бди и над това изложение според Словото Му. Това кратко есе е посветено на нашия Господ и Изкупител Исус Христос. Нека Той благослови съдържанието и читателите му. На вечно верният Бог да бъде слава сега и завинаги. „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете“ (Ефес. 1:17). Амин!
Крефелд, декември 1994 г бр. Франк
************
Схеми “70те Даниилови седмици” и „Библейско разпределение на времето“
“70те Даниилови седмици” и „Библейско разпределение на времето“
цялата книга pdf :