Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 19
Ликуване на небесата поради унищожението на Вавилон.
Сватбената вечеря на Агнето
Първата част от деветнадесетата глава описва сватбената вечеря на Агнето, но преди това се споменава за присъдата, чрез която Бог отмъсти за кръвта на слугите Си. На Небесата се разнася мощно ликуване на множеството спасени:
„След това чух нещо като силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог!
Защото Неговите присъди са истинни и праведни, понеже Той осъди великата блудница, която е покварила земята със своето блудство, и прати върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.
И те втори път казаха: Алилуя! И димът ѝ се издигна за вечни векове.
И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя!
И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи!“ (ст. 1-5).
Множеството от победители, които са в Небесата, те са избавени от всяка земна скръб, те са променени и възвърнати в разцвета на младостта си (Йов 33:25). Там няма никакви грижи, никакви нужди, няма смърт, и нищо, което напомня за грехове, болести и старост, а единствено там е съвършена слава и вечно щастие. „А както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят“ (1 Корин. 2:9).
„И чух нещо като глас от огромно множество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари!
Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.
И на нея се даде да се облече в блестящ и чист висон, защото висонът са праведните дела на светиите“ (ст. 6–8).
Грабнатата Невяста от земята се намира по времето на скръбта на сватбената вечеря със своя небесен Младоженец, по чиито образ и подобие е била преобразена. Множеството първенци е Невястата на Агнето. Тя е напълно оправдана, осветена и облечена в искрящо бяла ленена дреха. Божията праведност ѝ била върната чрез Христос.
В Матей 25 гл. се говори за идването на Младоженеца и разумните девици, относно които е казано: „…и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори“ (ст. 10).
В Матей 22 гл. се обявява сватбената вечеря, на която всичките поканени по различно време си измислиха оправдания. Въпреки това, най-накрая залата се запълни изцяло. Ако приведем под общ знаменател различни стихове от Писанието, ще видим, че разумни девици, Невяста и гости — това е същото множество от първенците. Тъй като техният престой на Небесата е в продължение на известен период — по време на сватбената вечеря — там изкупените са гости, а след това се завръщат с Господ за да владеят заедно с Него в Хилядолетното царство. Използването на различни наименования на тази група е с цел да бъде показана тя във връзка с различни неща. Като девици те са непорочни, като Невяста са едно цяло с Младоженеца, като избрани гости седят на великата трапеза заедно с техния Господ (Мат. 8:11, Лука 13:29).
„И ми каза: Напиши: Блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето. И ми каза: Тези са истинните Божии думи.
Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня, но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и с братята ти, които имат Иисусовото свидетелство. Поклони се на Бога; защото Иисусовото свидетелство е духът на пророчеството“ (Откр. 19:9-10).
Духа на пророчеството е пребъдвал върху пророците, които са предизвестили пришествието на Спасителя. Исус Христос е в центъра на историята на спасението. Неговото свидетелство минава като червена нишка през цялото Свето Писание. Свидетелството за Исус е духа на пророчеството, то не е пророческа дарба. Мнозина имат дарби на Духа, но тук става въпрос за самото Божие свидетелство на Исус Христос, което е казал в Откр. 1:8: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“. Никой не би могъл убедено да каже, че Исус е Господ, имайки на предвид Бог, освен ако това не му бъде дадено чрез откровение от Светия Дух. Всички, които ще бъдат с Господ по онова време, имат това Божие откровение, а чрез него и свидетелството на Исус Христос, както Духът го е разкрил на Йоан.
В последната битка решава Самият Господ
Във втората част на деветнадесета глава се описва как след сватбената вечеря Господ слиза долу с много корони на главата Си като великия Завоевател, яздещ на бял кон. Небесните войски Го следват за да участват в последната битка, когато народите ще бъдат смачкани в лина на гнева на всемогъщия Бог. Тогава ще се сбъдне предсказаното на много места в Стария и Новия завет. Без съмнение тук е описана последната битка преди началото на Хилядолетното царство в деня на Всемогъщия Бог.
„След това видях небето отворено, и ето, бял кон, и Онзи, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и Той съди и воюва в справедливост.
Очите Му бяха като огнен пламък и на главата Му бяха много корони, и имаше написано едно име, което никой не знаеше освен Него.
И беше облечен в дреха, натопена в кръв; и Името Му е Божието Слово.
И небесните войски Го следваха на бели коне, облечени в бял и чист висон.
От устата Му излизаше остър меч, с който да порази нациите; и Той ще ги пасе с желязна тояга и ще стъпче лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог.
И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господар на господарите“ (ст. 11-16).
По онова време не се говори за Божията любов и милост. Тогава човечеството, все още живо и отдалечено от Бога, вече е отхвърлило презрително Неговата любов и милост, чрез което е предизвикало Неговия гняв.
„После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря,
за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи“ (ст. 17-18).
Пророкът Езекиил е видял тази последна битка, също царете и армиите, които участват в нея, и ги е описал по същия начин:
„А ти, сине човешки, така казва Господ БОГ: Кажи на птиците от всякакъв вид и на всички полски зверове: Съберете се и елате! Струпайте се отвсякъде на жертвата, която жертвам за вас, голяма жертва върху израилевите планини, и яжте месо и пийте кръв!
Месата на силни мъже ще ядете и кръвта на земните първенци ще пиете – овни, агнета и козли, и юнци, всички угоени на Васан.
И ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване от жертвата, която жертвах за вас.
И ще се наситите на трапезата Ми с коне и ездачи, със силни мъже и с всички воини, заявява Господ БОГ“ (39:17-20).
По това време двете главни отговорни личности — политическия лидер и религиозната глава — ще бъдат хванати и хвърлени живи в огненото езеро:
„И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.
И звярът беше хванат и с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. Те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори със сяра“ (Откр. 19:19-20).
В тази последна битка няма да има военнопленници и никой няма да избяга. Цялата армия, която идва от север под влиянието на Сатана и отива към Израел, ще бъде унищожена.
„А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха с месата им“ (ст. 21).
„И Аз ще се съдя с него с мор и с кръв и ще наваля пороен дъжд и каменна градушка, огън и сяра върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него.
И ще се възвелича и ще се осветя, и ще се изявя пред очите на много народи; и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД“ (Езек. 38:22-23).
ГЛАВА 20
Първото възкресение завършва с мъчениците.
Хилядолетното царство на мира
В началото на двадесета глава ни е казано, какво ще се случи със Сатаната, който е източник на всяко зло, враг и противник на Бога. Той ще бъде вързан и хвърлен в бездната.
„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.
Той улови змея, старовременната змия, която е дявол исатана, и го върза за хиляда години,
и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време“.
Както видяхме в дванадесета глава, Сатаната и неговите последователи ще бъдат свалени на земята при Грабването на Църквата-Невяста. Тук е казано, че от земята ще бъде хвърлен в бездната. Пророк Исая ни информира, че войнството на високо-поставените, тоест всички свръхестествени сили от страна на Сатаната, също ще бъдат наказани и затворени в тъмницата заедно със земните владетели, които са се противопоставили на Господ (Исая 24:21-23). Павел пише, че Бог е обезоръжил тези сили и ги изложил открито на показ, тържествувайки над тях чрез Христос (Кол. 2:15). Тъй като тези завладени вражески сили все още са във въздуха, Павел призовава вярващите да водят духовна битка: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места“ (Ефес. 6:12).
В четвъртия стих сме запознати с две много важни събития, които ще се случат точно преди началото на Хилядолетното царство: първо ще се състои съденето; второ ще възкръснат мъчениците, умрели по време на преследването.
„И видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради Иисусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години“.
В този текст вече не се споменава Грабването и сватбената вечеря, тъй като събитията, описани в Откровение 20 гл. се случват след тези събития. Божието Слово е съвършено и напълно точно във всеки един аспект. Тук за последно ни е пояснено, че мъчениците са останали верни по времето на скръбта, не са приели белега и не са се поклонили на образа.
Споменатото тук съдене в същост е едно предварително съдопроизводство преди установяването на Хилядолетното царство, а не е така наречения последен Страшен съд пред Белия престол, когато всички мъртви ще възкръснат и ще бъдат съдени.
Пророк Даниил пише паралелно с Откровение 20:4:
„Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му – пламтящ огън.
Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стоеха пред Него; съдилището бе открито и книгите се отвориха.“ (Дан. 7:9-10).
Това, че е видял Бог като старец, не означава че Той е уморен дядо. ТОЙ е Дух, Неговите години нямат нито начало, нито край. Той като Съдия е представен в образа на почтен беловлас Старец като най-висок авторитет. В миналото съдиите, приемайки този образ са носели бели перуки. С този образ Господ Бог Се открива като Съдия, изразявайки Неговия авторитет и почетност.
Както в Откровението, така и в Даниил е напълно ясно, че това съдене ще се случи в края на тази последна епоха. Пророк Даниил описва детайли, принадлежащи към последния етап на настоящата цивилизация, а не след Хилядолетното царство.
„Тогава гледах заради гласа на големите думи, които рогът говореше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му погубено и предадено на горящ огън.
А колкото за другите зверове, тяхното владичество беше отнето и животът им се продължи до време и година.
Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него.
И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“ (7:11-14).
Исус Христос, Който се разкри като Човешки Син, после Сам ще поеме властта и ще седне на престола на славата Си:
„А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите“ (Мат. 25:31-32).
В Даниил пиши, че се отварят книги, но не и Книгата на живота. Там също четем за зверове, чиито живот е точно измерен до година и ден. Също така е написано, че Човешкия Син се явява пред почтенния Старец и поема властта, славата и царството, което ще съществува завинаги. Връзката на контекста от Даниил и Матей е напълно ясна. В Даниил 7 също така се споменават три години и половина на преследване. След това ще настъпи края на царствата на този свят, и ще се утвърди Небесното царство на земята.
„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.
Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.
А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват“ (Дан. 7:25-27).
Тези събития не се отнасят до Последния съд, тъй като след това настъпва ново начало на новата земя.
В този библейски пасаж също така не става дума за всеобщото възкресение или за окончателното погубване в огненото езеро, а за Човешкият Син, който ще съди справедливо и ще произнася присъди, преди да установи Своето небесно царство на земята.
Същото се отнася и до Матей 25 гл., от стих 31 — не се отварят нито книги, нито Книгата на живота, както ще се случи по време на Последния съд. Тези два библейски пасажа грешно се смятат за описание на Последния съд пред белия Престол. От контекста става ясно, че това е напълно невъзможно. Друго доказателство за това е факта, че няма да бъдат съдени хора индивидуално, а народите, в зависимост от помощта им на братята евреи по време на преследването им. Това ще се случи преди началото на Царството. Затова тук говори Царят, а не Съдията:
„Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света… А Царят в отговор ще им каже…“ (Мат. 25:34+40).
Това царство е Хилядолетното царство, а не вечността (1 Корин. 15:25).
Пророк Исая също описва това съдене:
„Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове и копията си – на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война“ (Исая 2:4).
По време на това съдене дванадесетте апостоли ще седят със своя Господ и ще съдят дванадесетте израелски племена:
„А Исус им каза: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израелеви племена“ (Мат. 19:28).
Божиите мъже от нациите също ще съдят народите, преди да започнат да ги управляват: „Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?“ (1 Корин. 6:2). При Бога всичко се случва в определеното му време. Това, което принадлежи към сватбената вечеря, се случва по време на сватбената вечеря. Същото се отнася и до Хилядолетното царство и различните съдения.
Мъчениците от Голямата скръб са част от първото възкресение и ще участват в царуването. Всички вярващи трябва да имат стремеж и готовност да останат верни до смърт, тъй като никой не знае към коя група принадлежи: дали е част от избраната Невястата, или от останалата църква, тъй като верността на всеки ще бъде възнаградена.
На всички вярващи, които не принадлежат към избраните първенци и няма да бъдат грабнати и да участват в сватбената вечеря, обаче, са останали верни, е дадена надежда, че макар и да изпитат скръбта, след това ще участват в Хилядолетното царство (виж Откр. 7 гл., 2 част).
Еврейските мъченици от петия печат трябвало да изчакат, докато и останалите ще бъдат убити като тях (Откр. 6:9-11). И в двата пасажа ключовата дума е душа: „душите на онези, които са били заклани за Божието слово“ и „душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исус и поради Божието слово“ (Откр. 20:4). И при възкресението на Исус Христос и възкръсналите с Него, според Матей 27, и при идването на Христос заради Грабването (1 Корин. 15; 1 Сол. 4), също и при установяване на Царството Му — всички възкръснали в периода от първото идване на Господ до началото на Хилядолетното царство принадлежат към „първото възкресение“.
„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:5-6).
При началото на Хилядолетното царство е достигнато пълното число и първото възкресение е завършено.
В стиховете 7-9 е описано какво се случва през един съвсем кратък период в края на Хилядолетното царство:
„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си
и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък.
И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна“.
Когато Сатаната отново ще излезе от бездната и бъде освободен, ще подтикне народите, които дотогава са живели мирно, да въстанат. Независимо, че са живели мирно в продължение на хиляда години, те не са придобили близка връзка с Бог, тъй като не са приели лично примирение в Христа, и поради това са останали отдалечени от Него. След това, обаче, ще настъпи жесток край за Сатаната и всички, които са го слушали и са позволили да им повлияе.
„..огън падна от Бога от небето и ги погълна.
И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъже-пророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове“.
Звяра и лъжепророка преди са били хвърлени в огненото езеро, според 19 гл., стих 20.
Това странно „триединно съюзяване“ — Сатана, звяр, лъже-пророк — после ще изчезне в огненото езеро заедно с онези, които са били под влиянието им. И във вечността никога вече няма да видим и да чуем за тях.
Второто възкресение и Страшния съд
В Откровение 20:11-15 е описан Последният съд. Този пасаж казва много и не се нуждае от тълкуване, както и множество други в Светото Писание:
„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях.
Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха едни книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си.
И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.
И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.
И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро“.
При Последния съд ще има и такива, чиито имена са записани в Книгата на живота, тоест които по время на живота си са получили от Бога според милостта вечен живот, затова втората смърт не може да им навреди. Първата смърт е когато душата напусне тялото; втората смърт е когато духът напусне душата. Тогава ще се сбъдне: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре“ (Езек. 18:4). Грехът не е само престъпването на Божиите заповеди, или някакво лично задължаване пред Всемогъщия, тъй като всички съгрешиха и са лишени от славата, която Бог дава. Тук става въпрос за греха на неверието, за който е говорил нашият Господ: „По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си“ (Йоан 8:24). Неверието е причината за умиране в грехове. Наградата за вяра в извършеното изкупление е съвършеното опрощение и вечния живот.
Бог Се е открил в Христос за наше спасение — единствено чрез вяра в Него можем да бъдем блаженни.
„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.
Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1 Йоан. 5:11-12).
Всички хора, които някога са живели на земята, ще застанат пред Последния съд. Ще бъдат съдени въз основа на делата, които са извършили по време на живота си. Там ще бъдат както тези, които са повярвали в Христос, така и тези, които не са повярвали. Всички онези, чиито имена не са записани в Книгата на живота, след това ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт, в която няма живот. Никога вече няма да ги видим. След това Бог ще постави ново начало заедно с децата Си на новата земя.
продължение
цялата книга pdf :