Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 13
Виденията на Даниил във връзка с Откровението
От тринадесета до деветнадесета глава откриваме символи, които се намират и в книгата на Даниил и се отнасят до пророческото течение на времето. За да бъде по-разбираемо нека първо накратко да разгледаме какво му е било показано.
Той е видял четири последователни световни царства, изобразени с помощта на четири различни метала под формата на голяма статуя (гл. 2). Също така му е било дадено тълкуване за образа, който видял. И до ден днешен остава непроменено, че именно всевишният Бог разкрива тайните на Своите слуги и пророци.
„Тайната, която царят изисква, не могат да изявят на царя нито мъдреци, нито гадатели, нито книжници, нито гледачи.
Но има Бог на небесата, който открива тайни…“ (Дан. 2:27-28).
В седма глава пророк Даниил видял развитието на световните царства чак до края на сегашната цивилизация, представени чрез символи на животни. Той е наблюдавал как четирите небесни вятъра раздвижили морето, от което после са излезли животни. Според пророческия символичен език тук става въпрос за морето на народи, което се раздвижва във всички посоки и от което излизат последователно тези четири различни световни империи. Мнозинството от държавите използват като знаци за гербовете си изображения на животни, както са били показани на пророка.
„Тези четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята…
Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства…“ (Дан. 7:17,23).
Според Даниил 2 гл. и 7 гл. можем да проследим историческото развитие. Царствата, описани в 2:31-43 и 7:1-7 са идентични. Първото световно царство е било изобразено чрез лъва, който имал две крила като на орел. Това означава, че мощта на това царство се е издигнала от земята и е разгромила всички други царства наоколо. Двете крила са символ на обединението на царствата Асирия и Вавилония. Всяко царство е символизирано от водача си, поради което животното стои на два крака като човек. Това първо „животно-царство“ от 7:4 съответства на златната глава от 2:38.
Втората империя беше изобразена чрез мечка, която енергично хапе (Дан. 7:5). Това била Мидийско-Персийската империя, която е разгромила Асирийско-Вавилонската. Тогавашният владетел е показан с три ребра между зъбите, завладял трите най-важни държави по онова време — Вавилон, Лидия и Египет. Тази втора световна държава съответства на сребърната гръд в статуята от първата част на стиха 39, глава 2.
Третото животно е леопардът с четири крила и четири глави символизира Александър Велики. Той разгромил Мидийско-Персийската империя и разширил владенията си във всички посоки. Четирите глави посочват, че гръцката империя ще се раздели на четири части. Третото царство от 6 стих съответства на медта в статуята от втората част на стиха 39, глава 2.
За четвъртата световна империя, която съществува до края, ще говорим по-подробно.
„След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и изключително силен. И имаше големи железни зъби, ядеше и смазваше, и стъпкваше остатъка с краката си. Той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога“ (7:7).
Този текст съответства на желязото и глината в статуята от 2:40-43. В стих 8ми първоначално незабележимия рог изстрелва и чупи три други. Той има човешки очи и говори високомерно. Този рог ще богохулства и ще преследва светиите на Всевишния, докато Господ извърши съд (7:20-25).
Четирите последователни световни империи са символизирани в статуята посредством метали: злато, сребро, мед и желязо. Двата крака принадлежат на цялото тяло, посочвайки Изтока и Запада в заключителната им фаза. Десетте пръста на краката са част от двете стъпала, така че накрая Източна и Западна Европа ще се обединят в Единна Европа. Стъпалата и пръстите, тоест „последната фаза“ са съставени от нехомогенна смес, а именно частично от желязо и частично от глина. Сега, в края на тази епоха се обединяват съвсем различни системи.
На пророка била показана желязната твърдост на западните индустриализирани страни, и като глина — ронливото състояние на източноевропейските държави. Въпреки това въз основа на видението те трябва да се обединят без да се смесват и да създадат единство, което беше предсказано в пророчеството. Последната политическа констелация не е хомогенна, а е смесица от несъвместими части, възникнала чрез преговори.
Според Божия план, на тази последна световна власт ще й дойде краят от един неочакван удар, защото тя ще участва в голямата битка срещу Израел. Даниил пише:
„Ти си гледал, докато се е откъснал камък, но не от ръце, който е ударил образа в краката му от желязо и глина и ги е разбил.
Тогава едновременно желязото, глината, бронзът, среброто и златото са се разбили и са станали като прах от летните хармани; и вятърът ги е отнесъл и никакво място не се е намерило за тях. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил цялата земя“ (2:34-35).
Този Камък е Христос. Той е наричан така в много библейски места (Исая 8:14, Зах. 3:9, Пс. 118:22, Мат. 21:42, 1 Петр. 2:4 и др.)
„Защото е писано в Писанието: Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и кой-то вярва в Него, няма да се посрами“ (1 Петр. 2:6).
„Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне“ (Лука 20:18).
Според Захария 3:9 на този жив Камък има седем очи. Числото седем изразява пълнотата на Божествеността. В книгата на пророк Даниил Го виждаме не като крайъгълния Камък на Църквата, а като Камък, който ще се спусне за да разруши последното световно царство и враговете на Израел.
Планината, от която ще се отдели този Камък, е недосегаемото Божество, от Когото е излязъл Синът и при Когото ще се върне след завършването на спасителния план, за да напълни цялата земя Господна слава и Бог да бъде всичко във всичко. Псалмистът възклицава: „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми?“ (Пс. 121:1). Той е Онзи, Който ще води последната битка срещу всички онези, които се надигнат срещу Израел и по този начин срещу Бог, и ще излезе Победител.
Както е съобщено в пророческото Слово, от тогава ще започне Божието царство на земята:
„И в дните на тези царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и управлението му няма да бъде оставено на друг народ; а то ще разбие и довърши всички тези царства и самото то ще пребъде до века“ (Дан. 2:44).
Седмоглавият звяр от морето на народите
В тринадесетата глава на Откровението вече не се споменават първите три царства, които видял Даниил, защото принадлежат към миналото. Тук става въпрос за последната световна сила — Римската империя, която е описана като животно със седем глави и десет рога. Забележително е че този звяр, Сатана, прилича на огнения змей със седемте глави и десетте рога (Откр. 12:3). Княза на този свят упражнява своето влияние на земята чрез властта в лицето на антихриста:
„…и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (ст. 2).
Става въпрос за световна власт, която произхожда от извест-ния „престол“.
Когато се говори за седем глави и десет рога много библейски учители смятат, че става въпрос само за седем или десет държави. Те не обръщат внимание на факта, че звяра не се състои само от глави и рога. Не е от значение дали страните са седем, десет, дванадесет, двадесет или тридесет и пет, а от значение е че в „Съединените европейски щати“ ще има седем ръководещи глави и десет граничещи рога.
Забележително е, че във връзка с упражняването на властта от онзи „престол“ нито по време на ранението, нито по време на оздравяването се споменават другите шест глави. Тоест става въпрос за водеща държава от голяма важност, която е част от Римската империя и на която е била нанесена смъртоносна рана.
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя…“ (ст .3).
Тук се говори само за една глава, която е била наранена, чиято смъртоносна рана, обаче, ще бъде изцелена. Нека да си припом-ним, че в миналото е имало само една единствена нация, която можела да носи титлата „Свещена Римска империя на германската нация“. Историята потвърждава, че в миналото е имало немско-римски императори и немско-римски папи. Германия е предопределена да бъде водещата глава на обединената Европа. Това е икономически най-силната и едновременно най-населената държава в Европейския съюз. Това обяснява, защо развитието след обедияването на Германия реализирането на римските договори е насочено към сърцето на Европа, на което е отредена специална роля. Това привилегировано положение бива подчертавано най-вече от сегашната световна сила — САЩ и съгласно пророчеството е изисквано. Германия има най-много съседни държави, местонахождението ѝ е най-централно и се намира в съседство с източноевропейски страни. Географски и политически е предопределена да свързва Източна и Западна Европа.
В тази връзка терминът „ранен от меча“ (стих 14) е много пояснителен. Това се е случило чрез меча на Духа, тоест чрез Божието Слово (Ефес. 6:17), което е по-остро от всеки меч, остър и от двете страни (Евр. 4:12). Казано ни е, че целият свят ще бъде учуден от заздравяването на тази смъртоносна рана. По време на Реформацията мечът на Духа се размахал, тоест Божието Слово се проповядвало. Последвало нанасянето на почти смъртоносен удар върху владеещата единовластна държавна църква във водещата държава. Реформацията причинила религиозно разделяне. След втората световна война държавата изживяла второ, този път политическо разделяне. Европейският континент се разделил на Изток и Запад, както преди на протестанти и католици.
Кой би посмял да повярва или сериозно да очаква, че ще се сбъдне изискването на американския президент Роналд Рейгън по време на посещението му в Берлин през юни 1987-ма година? Стоейки пред Бранденбургската врата, която представлявала разделянето на Изтока и Запада, той казал: „Mr. Gorbatchev, open this gate, tear down this wall!“ (Господин Горбачов, отворете тази врата, съборете тази стена!). Две години по-късно стана историческо събитие: стената падна и Бранденбургската врата се отвори. Също така се изпълниха думите на Вили Бранд: „Слива се в едно онова, което е свързано помежду си“. Това се отнася както до Германия, така и до цяла Европа.
Обединението на Германия и свързаното с него обединение на Европа е осъществяване на библейското пророчество за последния период от време. Разделението отминало, смъртоносната рана оздравяла и всичко се съединява и расте заедно — политически и религиозно. Това, което принадлежало към Римската империя се обединява, и пред очите ни отново се надига световна власт под формата на Европейски Съюз. Целият свят се чуди и гледа възхитено колко бързо всичко се променя и се съединява чрез политиката и религията. Чрез победата на световния католицизъм над световния комунизъм библейското пророчество се сбъдна пред очите ни през 1989-та година. Всичко това се е случило за да може духовната световна власт на Рим да заеме водещото си място и да овладее последната политическа световна империя.
При тази особена власт на звяра не става въпрос само за сила, а и за човека, който я въплъщава и представлява (Дан. 7:17 и др.). Сегашният президент на обединена Европа, както и останалите президенти, канцлери, премиери и държавни глави имат ограничена власт и могат да бъдат заменени чрез избори. За разлика от това религиозният върховен лидер едновременно е и държавен глава, не може да бъде сменен или освободен от длъжност, той има световна власт. В библейското пророчество ясно е казано, че двете — религията и политиката — ще се обединят, но религиозната власт ще надделее (виж също 17 гл.). От всичките църкви единствено Римокатолическата църква има държавен характер. Изпратила е свои посланици в останалите страни и е приела техните. Ватикана е самостоятелна държава в рамките на друга страна, поради което принадлежи към седемте, но е осмата (Откр. 17:11).
Политически Европа ще бъде под влиянието на религиозната глава, на която ще се подчинят всички останали християнски деноминации чрез екуменическото движение, и която ще бъде призната от всички останали религии. Новият световен ред, за който мнозина говорят, ще стигне по-далеч отколкото ни е известно. Дори сега европейското право е над правото на отделните държави. Решенията, взети в Страсбург се налагат на всички държави-членки на Европейския съюз. Някои протестантски страни отказват да се присъединят, защото предчувстват накъде вървят нещата и кой прави политиката. Но както е писано, и те ще се подчинят. Който не иска да се подчини ще трябва да поеме последствията, тъй като
„Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?
И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца“ (ст. 4-5).
Кой е „този“, комуто е била дадена власт, и който също е наричан звяр, отварящ широко устата си?
„Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му и онези, които живеят на небесата“ (ст. 6).
От контекста става ясно какво се има предвид. Все пак в Йоан 14 гл. Господ е обещал на Своите, че ще приготви място и ще Се завърне за да ги вземе. От момента на Грабването до началото на Хилядолетното царство победителите ще живеят на Небесата.
Този „световен диктатор“, в който се обединява религиозната и политическата власт, има безгранична гордост. Хората ще гледат към него като към Бог в човешки образ, и цялата религиозна и политическа власт ще му принадлежи. Пророк Даниил е казал за него:
„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време“ (7:25).
И Йоан, и пророк Даниил посочват периода на голямата скръб и преследване точно в три години и половина. Обаче, времетраенето на натиска, на който ще бъдат подложени библейските вярващи преди Грабването, не е определено.
Когато говорим за такова преследване, повечето от съвременните хора реагират с недоверие. Някои даже не могат да повярват, че през периода от хиляда години властване на Римската църква през Средновековието, милиони хора са умрели като мъченици. Не бива да забравяме за времето на така наричани процеси срещу еретиците, за изгаряне на клади, както и за Вартоломеевата нощ. Мнозина не разбират, че по времето на третия райх шест милиона евреи и стотици хиляди други хора са били убити със знание, или дори съдействие на църквата. Това се е случило през 20-ти век по най-жестокия начин.
„И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:7).
Във връзка с това в десетия стих откриваме предупреждението:
„Ако някой откарва в плен, и той ще отиде в плен. Ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук е нужно търпението и вярата на светиите“.
Този религиозен водач през последното време е известен с това, че той е само един човек, а позволява да го честват със слава и почест, които всъщност принадлежат единствено на Бог:
„И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне“ (Откр. 13:8).
Другата негова характеристика е целибатът, както е споменал пророк Даниил: „И няма да зачита Бога на бащите си, нито скъпоценното на жените, нито ще зачита какъвто и да било бог, а ще се възвеличи над всички. И вместо него ще почита бога на крепостите; бог, когото бащите му не са познавали, ще почита със злато и със сребро, и със скъпоценни камъни, и със скъпоценности…“ (Дан. 11:37-38), тоест ще води кръстоносни походи и цели войни. Целибатът е против установения от Бога ред в самото начало, и Павел го е означил като бесовско учение (1 Тим. 4:1-4). Само истинските Божии деца — някои преди Грабването, други след него — ще се противопоставят на тази голяма религиозна измама и на самият измамник.
Целият свят, всички политици и хора с висок ранг, всички религиозни личности, всички конфесии и както е писано, всички онези, чиито имена не са записани от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне ще го боготворят и ще му се поклонят. Още преди Реформацията, и особено по време на Реформацията библейските учители и най-вече Мартин Лутер постоянно твърдели, че тази личност трябва да се търси в папството, където и може да бъде намерена (виж „Въведение към книгата на пророк Даниил“ на М. Лутер).
По време на контрареформацията йезуитите отхвърлили тази мисъл и са издигнали заблудаващото твърдение, че антихриста трябва да бъде юдей. Дори протестантските приятели на Израел, евангелисти, говорещи по радио и проповедници вярват на това до днешен ден. Другите пък го търсят в исляма. Това е огромна лъжа на духа на измамата, на която са повярвали онези, мислещи се за мъдри. Къде е написано това в Библията? Според 2 Солунци 2 гл., където е описан този мъж, Бог е предал на измама онези, които не са повярвали на истината на Божието Слово. Те са повярвали на лъжа и отиват на Божия съд.
Както Христос има много имена, които са според различните сфери на служението Му, така и Неговия противник има множество наименования. Христос е Божий Син, докато противника му е синът на гибелта. Христос е обещания истински пророк, докато този мъж е предсказаният лъжепророк, и т.н. Апостол Павел го нарича беззаконния, който се противи и се превъзнася над всичко, което се отнася до Бога или Богослужение, който дори ще седи в Божия храм и ще приема поклонение като Бог. Тъй като той се представя „наместник на Божия Син“, то логично е да получава и прославяне. Той даже допуска да се обръщат към него с титлата Светия отец, която принадлежи единствено на Бог. Това е изцяло против Светото Писание: „И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният“ (Мат. 23:9). Що се отнася до поучението и всичко, което излиза от „неговия престол“, той претендира за непогрешимост, подобно на Самия Бог, и като Бог действа от своя престол. Представя се за наместник на Христос, обаче, Самият Христос е представител на Своите Си верни и не може да бъде представляван от никакъв наместник.
Апостол Йоан многократно нарича тази мистериозна личност антихрист, което означава, че този човек, който говори за Бог и Христос, всъщност действа против Бог и Христос. Той чрез светска власт гради собствената си църква успоредно с Църквата на Исус Христос, без да има участие в Божието изкупление, което Бог извърши в Христос. Присвоява си опрощаване на греховете, в учението си и практиката си е съставил собствени догми и традиции, които са против Христовото Слово. В Откровението този мъж, който стои в противоречие с всички истински пророци е наречен „лъжепророк“ (19:20).
Втората част от тринадесетата глава на Откровението е още по-тайнствена от първата.
„И видях друг звяр, който излизаше от земята. И той имаше два рога, като агнешки, и говореше като змей.
Той упражняваше цялата власт на първия звяр пред него и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла“ (ст. 11-12).
Тази втора власт излиза от земята, а не от морето на народите. В библейското пророчество многобройните европейски народи са сравнени с водите в морето (17:15). В случая за другия звяр става въпрос за властта на континента, където първоначално не е имало много народи и езици. Агнето тук е символ на християнска страна с уникалната си абсолютна религиозна свобода на земята. Двата рога представляват светска и религиозна власт. Тук става въпрос за втората светска супер сила, Съединените американски щати — в сравнение със „Съединените европейски щати“. Както ни е казано, ще настъпи момент, когато тази втора протестантски ориентирана сила-звяр ще започне да говори като римския змей и ще упражнява власт в духа на първия звяр.
Вторият звяр ще се погрижи да бъде почитан и признат от обитателите на земята първият звяр, чиято рана е заздравяла. Тя особено много ще се отличава с развитието на техническия напредък.
„И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.
Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (ст. 13-14).
Относно религиозната сфера Павел пише за „властта на беззаконието“, че тя е противоположна на истинските чудеса и знамения, които са се случвали по време на служението на нашия Господ и апостолите, и продължават да се случват и до днес като потвърждение на Словото. Тази „власт на беззаконието“, обаче, е съпровождана от фалшиви чудеса и знамения:
„този, чието идване е според действието на Сатана, съпроводено с всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса
и с всичката измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха любовта на истината, за да се спасят. “ (2 Сол. 2:9-10).
Втората световна супер сила първоначално е била изцяло протестантска. Там са намерили убежище и нов дом онези хора, които били потискани и преследвани в европейските държави. Обединението на протестантите в „Световния съвет на църквите„ е по подобие на Римската световна църква. На него ще му бъде вдъхнат живот (ст. 15), което означава, че ще получи право на съществуване и на глас. От доста време „Световният съвет на църквите“ изразява мнението си относно войната в Залива, както на конгреса през февруари 1992 г. в Канбера, Австралия. От папата и неговите духовници малко или много се очакваше да се изразят по въпроса, но сега и „Световният съвет на църквите“ също подаде гласът си и донесе слово.
„И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (ст. 15).
Истинските вярващи, които не се присъединяват нито към световната римо-католическа църква, нито към Световния съвет на църквите, ще бъдат преследвани.
Пророкът Даниил ясно е обяснил, какво означава поклонението на образа на звяра, което се споменава в Откровение 13 гл. По времето на Даниил това била статуя на мъж (2:32-33). Тя била направена, както пророка я видял и описал, с височина шестдесет лакътя и поставена във Вавилон (3:1). Тогава ставало въпрос за Вавилон в Месопотамия при реката Ефрат, на територията на днешен Ирак. Ще трябва да търсим последния Вавилон в световния център при река Тибър. Това съвсем ясно ни е изявено в пророческото слово.
Тогава по онова време са направили видим образ на точно описаната власт на звяра, и всичките народи, племена и езици са били извикани от най-високо ниво за да се поклонят тържествено на статуята, да я почитат и възхвалят.
„И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:
Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!
А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ“ (Дан. 3:4-6).
Историята на тримата мъже в огнената пещ е всеизвестна. Те не можели да се подчинят на заповедта за поклонение на издиг-натата статуя. Били са преследвани тези, които не паднали на колене пред нея, а донасяли поклонението си на един Бог, на Когото то принадлежи.
Верните поклоници на Бог имали смелостта да кажат на царя:
„Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.
Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме“ (Дан. 3:17-18).
Тази история е записана за мотивация на всички вярващи, които преди самия край ще бъдат в подобно положение. Господ пребъдва със Своите и не ги напуска, те ще останат верни до смърт.
Шестократното описание разкрива тайната и на мистериозното число 666. Който си мисли, че говорещият образ, описан в Библията, е телевизията, изобщо не е разбрал същността на делото. Телевизора е неодушевен предмет, който не говори сам по себе си, а само разпространява картината и звука, които се появяват някъде другаде и биват записани.
-
Важно е да се знае, че тук не става въпрос за каквато и да е картина или снимка, а за образа на звяра (Откр. 13:15).
-
Това не е просто едно число, което мнозина разглеждат като код, свързан с пълния контрол на „световния компютър“, а е числото на звяра (13:18).
-
Това не е едно просто име, а това е името на звяра (13:17);
-
също така това не е число на някакво име, а това е числото на името на звяра (15:2),
-
това не е някакъв си белег, а това е белега на звяра (16:2),
-
и това е белега на името му (14:11).
От тази шестократна комбинация, която винаги е свързана със звяра, произтича правилното значение. Само който разбере, че отправната точка е една и съща всеки път, той ще вижда и тези вътрешни тълкувания.
Още от първата глава на Библията се срещаме с термина „образ“ в различни ситуации, например: „И Бог създаде човека по Своя образ…“ Образът на Бога е била видимата външност, под чиято форма невидимият Господ видимо явил Себе Си. Христос е образ Божий, Който ни изяви Бог (2 Кор. 4:4). От друга страна антихриста като синът на гибелта (2 Сол. 2:3) е земен образ на падналия син на зората (Исая 14:12). Луциферът, противника, под формата на син на зората, се издигнал на Небесата и искал да стане равен на Бог, същото го прави и този мъж на земята. Не бива да приемаме образа на звяра само като символ, напротив, трябва да го разглеждаме като нещо живо и съществуващо.
Сега нека да се занимаем с белега на звяра:
„И принуждаваше всички – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби – да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им“ (ст. 16).
Със сигурност не става въпрос за някакъв външен отличителен знак като тези, които е трябвало да носят евреите през различни периоди. Божият печат, с който Господ отбелязва Своите Си, също не е видим. Също така 144 000 от дванадесетте израелски племена ще носят невидимия Божий печат на челата си. Божият печат не е спазването и празнуването на определен ден, както мнозина си мислят и поучават. Бог наредил на Израел да пази седмия ден като знак на завета, а не като печат (Изх. 31:12-17). Тези, които принадлежат към Църквата, са опростени чрез вярата в Исус Христос и както Авраам получават Божия печат (Рим. 4:11, 2 Корин. 1:22). Те са запечатани от Светия Дух за деня на изкуплението им (Ефес. 4:30), а не за някой определен ден от седмицата.
По времето на скръбта хората ще бъдат принуждавани да приемат религиозната система и да ѝ се подчинят, защото в обратен случай няма да могат да купуват, нито да продават. Челото сочи към решение, което се взема в главата, тоест в разума. Ръката означава действие, което се реализира след взетото решение. Тези, които се присъединят към системата, потвърждават това свое решение с ръкописен подпис. Библейските вярващи ще страдат и ще бъдат преследвани от религи-озната система. Например, ако някой търси работа и го попитат коя религия изповядва, в зависимост от отговора веднага може да бъде решено дали ще го приемат на работа, или не.
Белегът е духовен по природа и е свързан с учението. Както от една страна истински вярващите приемат, разпространяват и изпълняват Божието учение, същото правят от друга страна и последователите на лъжливото учение на противника Му. Учението, вярата и убежденията не се приемат или отбелязват видимо на челото или ръката, а се носят в сърцето и се реализират чрез действия. Запечатването с Духа се случва след като се приеме словото на истината (Ефес. 1:13); белязването с белега на антихриста — след като се приеме извратеното слово.
Следващият текст дава окончателна информация, че тук не става въпрос за външен отличителен знак. Разкрива ни се важен факт, че този белег съдържа името на звяра и числото на неговото име:
„…за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи белега, името на звяра, или числото на неговото име.
Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“ (ст. 17-18).
Това е цялостното обяснение на загадъчния белег. Тук откриваме трикратна комбинация, в която отправната точка винаги е звяра. Общата му цифрова стойност е 666, което отговаря на титлата на един човек:
ЗАМЕСТНИК на СИНЪТ на БОГА
V I C A R I U S F I L I I D E I
5+1+100 +*+ * 1+ 5 + * + *+1+ 50+1+1 + 500 +*+ 1 = 666
[В латинските надписи буквата U се пише като V – бел. на прев.]
Белегът може да бъде земен отличителен знак, но също така може и да е духовен. Все пак никой не очаква да види човек, носещ името и числото на звяра като видим, отличителен знак. Павел е казал: „Аз нося на тялото си белезите на Исуса“ (Гал. 6:17). Разбира се, че не е носил раните на Разпнатия, а духовни белези. Ако ги беше носил на видно място, щеше да е за смях. Кое е белегът, или духовната идентичност на тази религиозна институция? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем там, където е започнало. Ако знаем какво е предизвикало преследването по онова време, след създа-ването на римската държавна църква през 4-ти век, ще знаем и какво ще предизвика преследването в бъдеще. Отличи-телния знак на тази църква-майка е измислената от нея вяра в триединството, която твърди, че Бог уж завинаги се състои от три самостоятелни личности, които са еднакво вечни, всезнаещи и всемогъщи. Тази вяра в триединството, изисквана и прилагана чрез сила от държавата, била инструмент на натиск и предиз-викала жестоко хилядолетно преследване на евреи, християни и мюсюлмани, които са вярвали по различен начин.
Следващите цитати са много показателни сами по себе си:
Източен Рим – 28.О2.380 г. – ТРИЕДИННАТА ВЯРА Е ДЪРЖАВНА РЕЛИГИЯ. Теодосий I Велики, който беше издигнат за император на Изтока от императора на Западната римска империя Грациан след смъртта на Валент през 379 г., налага на всичките си подчинени народи християнската триединна вяра във форма, формулирана на Никейския събор през 325 година.
Константинопол – 1.О5.381 г. – ТРИЕДИННАТА ВЯРА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ХРИСТИЯНИТЕ. „На втория екуменичен събор епископите са одобрили издадения през февруари едикт от император Теодосий I, в който той призовава всички римски поданници да приемат християнската триединна вяра, както е била формулирана на Никейския събор през 325 година. Така вярата в триединството, чието съдържание е троицата на Бог — Отец, Син и Светия Дух, се превърнала в валидна изповед на вяра и била издигната до положение на религия, поддържана от държавата” (Б. Харенберг. „Хроника на човечеството”, стр. 212).
Белегът на звяра е свързан най-вече с доктрината за триедин-ството, която е приета от всички традиционни протестантски църкви и защитавана повече от всеки друг символ на вяра. Както в католическата църква, така и в протестантските сега се кръстят с дясната ръка. Серийният убиец Константин уж е видял кръст на небето. По-късно в неговата държавна църква прекръстването се въвежда задължително за всички. С това тринитарско прекръстване, по време на което се казва „в името на Отца и Сина и Светия Дух“, римската църква е водила всичките си свирепи кръстоносни походи и погроми. Иудеите и онези, които са изпо-вядвали други религии, били принуждавани да целунат разпятието, или да умрат.
Църковната историография доказва, че преди Константин не е съществувало никакво учение за Троицата, а имало само езически троици. Също така нямало практика на прекръстване с ръка. Имало само христологични спорове. Библейските вярващи не носят разпятия и не се покръстват с ръка, а вярват в Божието спасително дело, което било извършено в Христос на Голготския кръст. Те са убедени, че Бог е бил в Христос и примирил света със Себе Си чрез изкупителната смърт на кръста. Павел и първите християните свидетелстват: „Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).
От църковната история също е известно, че през първите столетия след Христос нито римо-католическата, нито правос-лавната гръцка, нито някоя друга църква са съществували като организация. Единствено съществували са различни християнски течения, които са се обединили в една единна църква по времето на Константин и неговата империя (Imperium Romanum). На Никейския събор (325 г.) не е имало нито папа, нито кардинали и други подобни, нито пък на събора в Константинопол (381 г.) и в Ефес (431 г.). Историята на папите започва с Лъв I през 441-ва година сл. Христа. В Никея се събрали представители на различните християнски течения и много са спорили. С помощта на държавата през IV–V векове се появила първата организирана християнска конфесия като държавна църква. В действителност тя не е била създадена от Христос и затова няма нищо общо с Него нито в учението, нито в практиките си.
Белегът на тази световна институция, отговорна за множество преследвания е представен чрез нейната глава като най-висш учителски авторитет. Ако някой се възпротиви на най-светата догма на римската църква, тоест срещу троицата, той жестоко обижда тази църква, и в нейните очи той е еретик, син на смъртта. Вижте следния цитат, написан в наши дни:
„Тъй като Втория Ватикански събор в своя Декрет за екуме-низма (номер 20) има на предвид единствено християните, които вярват в Триединството на Бог, трябва да се докаже доколко другите духовни общности, които отхвърлят триединната вяра, са християнски“ (Herder–Verlag, Lexikon der Sekten.., стр. 151). Тук не може да има никаква свобода за различни мнения и никаква възможност за диалог. Решението е окончателно.
Както при възникването, така и сега при обединяването на католическата и протестантски конфесии, тази измислена догма за триединството е установена да бъде напълно задължителна за всички християни. Обединеното протестантство ще стане по-силно, и с помощта на държавата ще опита да накара всички евангелски църкви, вярващи по друг начин, да приемат този белег:
„И принуждаваше всички – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби – да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им,
за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име“ (ст. 16-17).
Световния съвет на църквите е много недоволен, че все още съществуват отделни протестантски общности, които отказват да вземат участие в голямото обединение. Това са тези, които вярват в единствения истински вечен Бог, който за да ни спаси и изкупи Се открил в Исус Христос. Те ще отхвърлят антихриста, защото признават Христос като единствената Глава.
Тази догма (триединството) белязва последователите си с лъжливо познание за Бог и Христос. Затова в миналото тази институция е проливала повече кръв от която и да е друга група, преследвайки хора с различно мислене и различна вяра. По същия начин тези, които не приемат отличителния белег на тази църква-майка, ще бъдат преследвани. Който, обаче, вярва в догмата за Троицата и е покръстен в Троицата, автоматично носи белег. Както е известно, римската църква твърди, че спасението е единствено в нея, и че единствено чрез нея и нейните тайнства човекът може да бъде благословен. Сановниците на тази църква извършват различни ритуали от раждането и до смъртта на хората. А резултатът е такъв — нейните членове, които са получили и са взели участие във всичките й тайнства би трябвало да отидат в измисленото чистилище. Това ли е спасение? Светото Писание казва нещо различно (Деян. 4:10-12).
Папската църква с измислената литургия, по време на която се приема светото причастие, се проивопоставя срещу еднократната жертва на Христос, важаща вечно пред Бог. Там хлябът уж се трансформира в истинския Христос, обикаля се с него, хората се кланят и после го изяждат. Всички онези, които не могат да приемат такова антихристско учение, са били проклети чрез решението на събора. Така казва Господ в Своето Слово за Спасителя и за извършения подвиг на спасението:
„С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
…но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога,
Защото с един принос Той е усъвършенствувал завинаги онези, които се освещават“ (Евр. 10: 10, 12 и 14).
В спасителната история Бог е единственият Извършител чрез Исус Христос, нашият Господ. Светият Дух действа съответно с проповядването на Словото на истината за спасение. Църквата действа в свое собствено име чрез формулата „в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Христовата Църква, обаче, действа в новозаветното име на Господ Исус Христос, в което се състои Божественото спасение за човечеството.
В седемнадесетата глава се използва термина „великият Вави-лон, майка на блудниците“ във връзка с всички протестантски църкви, които ще се присъединят към църквата-майка. Там отново се споменава белега на челото:
„И на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии.
И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (ст. 5-6).
Протестантските църкви, които също са белязани с учението за триединство, се завръщат към майчиния скут. Така отново ще бъде „Великият Вавилон“, опиянен от кръвта на мъчениците. Йоан видял това и се зачудил. Всички, които вярват в триединството и са членуват в съответните конфесии вече носят белега на звяра. А тези, които поради библейското убеждение не могат да се подчинят на тази догма, ще бъдат преследвани. По същия начин и чрез същия белег, чрез който църквата е извършила първото гонение ще извърши и последното.
Същността на измамата е в това, че извратеното толкова ще прилича на истинското, че почти е невъзможно да се види разликата, и така ако е възможно да заблуди и избраните (Мат. 24:24). В Матей 7:21-24 Господ има предвид хора, които говорят за големи знамения и чудеса, с каквито са известни сегашните телевизионни евангелисти на триединството и харизматичните движения. Тези хора ще се опитат да се оправдаят, но Господ ще ги отхвърли като деятели на неправда, които Той никога не е познавал. Истинското действие на Духа винаги е в съответствие с истинското учение на Божието Слово.
Тук трябва да се запитаме:
Защо Бог никога не е говорил за „триединството“ или за „светата троица“?
Защо нито един пророк никога не е споменал „триединния Бог“?
Защо нито един апостол не е говорил за „трите личности в Божеството“?
Защо в Библията не откриваме термините „Бог Син“ и „Бог Свети Дух“?
Защо по време на юдаизма и по времето на апостолите не е имало нито един дебат относно Божеството?
Защо по време на апостолите и в следапостолското време нито веднъж не се е кръщавало в триединната формула?
Защо всичките апостоли, знаейки перфектно Матей 28:19, са кръщавали единствено в името на Господ Исус Христос чрез потапяне във вода (Деян. 2:38; 8:16; 10:48; 19:5; Римл. 6:3)?
Защото те са разбрали от прякото поучение на Възкръсналия и чрез откровението от Духа, че Исус от Назарет е „Емануил = Бог с нас“. Знаели, че заветното име на Новия завет е Иешуа, което означава „Яхве-Спасител“, точно както „Емануил“ означава „Бог с нас“. Също така те знаели, че единственият истински Бог Се е открил като Отец, Син и Свети Дух. И че това се е случило заради нашето спасение в новозаветното име, в което са кръстени всички синови и дъщери Божии в периода на Новия завет.
Било то думи, деяния или кръщение, и всичко, което е от Бог и по Негова воля, се извършва в Неговата Църква не чрез някаква магическа формула, нито чрез повтаряне на титли и наиме-нования, а в името на Господ Исус Христос (Колос. 3:17). Всяко коляно се поклони не пред титли и формули, а пред светото заветно име на Господ Исус Христос (Филип. 2:9-11).
Още в Стария завет на върха Синай Бог е обещал във връзка с името Си: „На всяко място, където ще правя да се помни Името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям“ (Изх. 20:24).
По време на съобщаването за раждане на Спасителя ясно е било казано:
„…Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“, което значи: Бог с нас“ (Мат. 1:21-23).
Всички служения, поставени от Бог в новозаветната Църква, се извършват под ръководството на Светия Дух с пълномощието на Божието Слово в името на Господ Исус Христос. А всички църковни служители извършват всеки ритуал, използвайки формулата „в името на Отца и Сина и Светия Дух“, без да споменат самото Име, което по време на кръщението е от истинско значение. Нито един пророк или апостол не е повтарял сляпо такава формула. Затова не ни учудва, че в „християнския“ Запад същата формула се практикува в окултизма и спиритизма.
Слушайте всички вие, които считате че принадлежите към Божието стадо, но едновременно с това вярвате в догмата за триединството: Сега е моментът на истината, на вземане на решение, на откриването на Христос и разкриването на антихриста, отделянето на светлината от тъмнината! Посланието на Бога към Неговия разпръснат народ звучи в последното повикване:
„Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема,
И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ“ (2 Кор. 6:17-18; Откр. 18:4).
Това е ТАКА КАЗВА ГОСПОД в този текст на Писанието, което е напълно ясно. Само тези, които излязат от вавилонско-триединните граници, те ще може в действителност да бъдат част от Христовото Тяло чрез кръщението и запечатването от Светия Дух (1 Корин. 12). Христос и антихриста взаимно се изключват. Тези два лагера не могат да се смесят, никой не може да остане неутрален. Едните са запечатани от Светия Дух, а другите са белязани от лъжливата система.
Който чуе тръбата на вечно действащото Евангелие, трябва да последва Божия зов. Сега е момента за вземане на решение: дали искаме да принадлежим към Христос или към антихриста, дали ще бъдем запечатани от Светия Дух в истината на Божието Слово, или приемаме белега на звяра и продължаваме да живеем в заблуда? Пророците не познавали лъжливото учение за триединен Бог. Апостолите не са познавали кръщение във формула на троицата. Тази изцяло лъжлива религиозна система е отхвърлена от Бог.
Всичко е обобщено в един човек, който я въплъщава. Описанието и числото в титлата на този мъж са ни представени в Светото Писание. Относно това всички учители на Библията от времето на Реформацията са били на едно мнение. Няма възможност за друго тълкуване, при което всички отделни детайли така да съответстват едно към едно.
ГЛАВА 14
„И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (14:1).
Отново се споменава челото във връзка с носенето на име. В седма глава беше съобщено, че 144 000 от дванадесетте израелски племена са белязани с печат на челата си. Тук е допълнено, че печата е име. В четиринадесета глава виждаме запечатаните 144 000 на хълма Сион. Те са показани заедно с Агнето, което символизира тяхното изкупление. Те са приели изкуплението, извършено от Божието Агне на кръста на Голготата. Евреите ще носят име Емануил-Иешуа. Емануил = Бог с нас (Исая 7:14), Иешуа = Яхве–Спасител. След това ще се изпълни Исая 25:9:
„И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е ГОСПОД, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му“.
Хълмът Сион отново ще е от особенно значение (Исая 2 и 4 гл.).
„И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.
И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята“ (Откр. 14:2-3).
Преди небесният и земният Йерусалим да се обединят, избраните Евреи ще научат нова песен, която после ще пеят всички онези, които са участвали в първото възкресение. Първо-родния плод на народите е Невястата, която ще пее по време на сватбената трапеза в Небесата. Тази песен се чува чак до земята и единствено 144 000, които са първородния плод на Израел, могат да я научат и да пеят заедно с нея. Невястата са избраните от всички народи и езици, а 144 000 са избраните от дванадесетте племена на Израел. Относно 144 000 е казано:
„Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето.
И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:4-5).
Както вече споменахме в дванадесета глава, църквата е символизирана от жена. Тези 144 000 са непорочни, тоест не са се осквернили от духовно блудство с някоя църква. Те не принадлежат към никоя църква: не са нито католици, нито евангелски лутерани, нито методисти, нито баптисти, нито нещо подобно. Те изобщо нямат възможност да се присъединят към някоя църква, защото чрез служението на двама свидетели те са дошли директно при Христос и са запечатани с Божия печат на челата им. Непорочните се срещат с Агнеца, Който ги е изкупил и после те Го следват.
Относно тази група от Израел Господ е казал в Стария Завет:
„Но ще оставя сред теб смирен и беден народ, който ще се уповава на Името на ГОСПОДА.
Останалите от Израил няма да вършат беззаконие и няма да говорят лъжа и няма да се намери в устата им измамен език – защото ще пасат и ще лежат и никой няма да ги плаши.
Пей, сионска дъще, извикай от радост, Израилю! Радвай се и се весели от все сърце, ерусалимска дъще!
ГОСПОД отмени присъдите ти, отвърна врага ти; Царят на Израил, ГОСПОД, е сред теб; няма вече да видиш зло“ (Соф. 3:12-15).
и призивите на трите ангела
В Откр. 14:6-11 по специален начин вниманието ни е насочено към три неща, идващи директно от Небесата. Първо, вечно действащото Евангелие достоверно се проповядва на всички народи и езици. Във връзка с това звучи призив:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!“
Второ, съобщава се за падането на великия Вавилон:
„Падна, падна великия Вавилон, който напои всич-ките нации с виното на своето разпалено блуд-стване“.
Трето, хората се предупреждават да не се покланят на звяра и на неговия образ, да не приемат белега му на челото или ръката си, защото
„Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето“ (ст. 9-10).
Бог не реагира на нищо друго с такъв гняв, като на приемането на антихристската система. Който в наши дни ще бъде намерен в тази система, дори и като член на църква с ученето на триединство, която принадлежи към екуменизма и Световния съвет на църквите, за такъв човек няма да има милост, а чака го единствено Божият гняв, огън и сяра.
Това ни показва колко е важно да знаем какво да се разбира под термините „звяр“, „образ на звяра“ и „белег“. Това ни става ясно от несравнимата заплаха. Всеки, който стане жертва на тази религиозна измама, изглеждаща толкова „християнски и набожно“, той приема белега на звяра и ще понесе послед-ствията.
Бог е милостив, милосърден и много добър. Той дава прощение на греховете на всички, които Го помолят за това, и прощава всяка вина. Който, обаче, застане на страната на антихриста в този решаващ исторически момент, той омаловажава Христос и Го отхвърля. Той няма да прости на хората, които възхвалят антихриста, който само говори за прошка и мир, но не може да ги даде, — вместо да се обърнат към Него, Спасителя, единст-веният, Който може да даде мир и прощение. Трябва да надникнем в същността на това религиозно оформено дело, и да разберем какви са непоправимите последици за всички, които са във връзка с антихриста.
Пророческото значение и разкриването на оставените символи е можело да бъде разкрито чак сега, когато дойде необходимостта, чрез истинско пророческо служение. Никой евангелист или библейски учител до сега не е имал неограничен достъп до пророческата част. Бог прави всичко по Своят си начин, давайки съответна част от поръчението на всеки от Неговите служителите — евангелисти, библейски учители, пастири. Пророческата част, за която става въпрос сега, трябва да бъде оставена на пророк, защото „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците“ (Амос 3:7). Словото винаги е било разкрито на пророците и Божиите слуги, също на апостолите и служителите на Христос, а тълкуванията винаги са идвали от книжниците и теолозите. В новозаветната Църква Бог също е установил учителско, пророческо и апостолско служение (1 Корин. 12:28; Ефес. 4:11 и др.).
Страшната съдба на хора, въведени в заблуда, е описана по следния начин:
„И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му“ (14:11).
Веднага след това е казано, какво очаква тези, които останат верни на Господ в часът на изпитанието:
„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.
И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват“ (ст. 12-13).
Тук се сбъдва съобщеното във втората част на петия печат в 6 гл., стих 11.
Голямата жътва на житото в края
на периода на благодатта
Във втората половина на тази глава са описани две различни жътви. Първата в стиховете 14-16 се отнася до блажените в Христос:
„И видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.
И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята беше пожъната“.
Човешкият Син на белия облак е Господ Исус Христос. Йоан Кръстител е казал относно жътвата: „Ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“ (Мат. 3:12, Лука 3:17). Ще събере Своето жито в Своята житница. В една от притчите Човешкия Син говори за Себе Си като за житно зърно, което е трябвало да падне и да умре, за да може да даде голяма реколта от същите семена. „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод“ (Йоан 12:24).
Семето, засадено от Бог, ще расте докато накрая не узрее изцяло. „Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва“ (Марк 4:28-29).
Човешкият Син е посадил доброто семе. „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия“ (Мат. 13:37-38).
Той е Онзи, който ще пусне сърпа и заедно с ангелите ще пожъне реколтата (Мат. 13:39), и ще грабне Своите Си при себе Си. Викът със силен глас е към Него: „Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла“ (Откр. 14:15). По време на първото възкресение ще стане съвсем ясно, че избраната група на първородните наистина са напълно и изцяло преобразени в духа и образа на Божия Син (1 Йоан. 3:2).
изпълнението на Божия гняв
В стиховете 17-20 се говори за съвсем различна жътва, която ще сполети земното лозе.
„И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.
И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.
И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии“.
Който чете паралелните стихове, ще установи че в описанато събитие става въпрос за Божия гняв, който се отприщва по време на последната битка срещу враговете на Израел. Пророците в Стария завет и апостолите в Новия завет са говорили за това. Ключовите думи в тази жътва са „лин“ и „отмъщение“.
Тази жътва не радва Господа. Тук става въпрос за човечеството, което е отхвърлило Бог и Му се противопоставило. Когато сравним с други библейски места става ясно, че преди началото на мирното Хилядолетно царство Бог ще се разплати с враждеб-ното към Него човечество. Както гроздовете се изсипват в лина и се изстискват, също така в лина на Божият гняв ще бъдат хвърлени хора по онова време. Богът на любовта, милостта и избавлението тогава ще се превърне в Бог на гнева и съденето, Който ще каже: „На Мене принадлежи възмездието и възда-янието“ (Втор. 32:35).
В Исая 63:2 Го питат:
„Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?
Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,
защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.
Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи.
И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята“ (ст. 2-6).
„Затова ти пророкувай против тях всички тези неща, като им кажеш: Господ ще изреве отгоре и ще издаде гласа Си от святото Си обиталище;
ще изреве силно против паството Си; ще извика като онези, които тъпчат грозде, против всички жители на света.
Екотът ще стигне и до краищата на света,
защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на меч, казва Господ“ (Ерем. 25:30-31).
И пророк Йоил е описал същият ден на отмъщението, в който Бог ще се разплати с безбожното човечество.
„Нека станат народите и да дойдат в Йосафатовата долина; защото там ще седна да съдя всичките околни народи.
Пускайте сърпа в жътвата, защото е узряла; елате, тъпчете, защото линът е пълен и каците преливат; понеже нечестието им е голямо“ (Йоил 3:12-13).
На различни места в Писанието се споменават събития, които ще се сбъднат в деня на отмъщението, предсказани още от пророк Исая, гл. 61, стих 2, където в същия дъх е и обявяването на годината на Господно благоволение. Бог искал да включи сътвореното човечество в Своя спасителен план и да му даде възможност да участва в Неговите намерения. Тъй като самият Той е вечен, то и Неговият план трябва да се простира отвъд времето — до вечността. Който с обявен бунт вътрешен е застанал умишлено срещу Бог Твореца и срещу Господ Спасителя, такъв няма да има място в завършеният Божи спасителен план, когато ще бъде възстановена пълна хармония между Бог и човечеството. Затова примирението на Бога с човечеството в Христос е необходимо условието, което трябва да бъде лично преживяване за да бъдеш с Него във вечността.
продължение
Цялата книга pdf :