Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 11
Второто видение между шестата и седмата тръба:
Измерването на храма и служението на двамата свидетели
В единадесетата глава първо ни е посочено какво ще се случва през последните три години и половина, когато храмът ще бъде изграден отново. Международните закони защитават молитвените Божии домове, но не защитават околните им парцели. Поради тази причина през тези три години и половина на голямата скръб единствено двора ще бъде оставен на езичниците за тъпчене.
„И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него;
но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца“ (ст. 1-2).
Тук става въпрос за периода на голямата скръб и преследванията след първите три години и половина по време на служението на двама пророци, когато храма вече е бил изграден отново. Това е едно перфектно разпределяне на времето и описание на нещата. Дори е измерен и олтара за изгарянията. Това ни напомня Дан. 9:27, че жертвата и приносът ще престанат в половината от последния 7-годишен период.
Пророк Езекиил видял храма заедно с всичките му детайли, както е описано в 40-47 гл. От описанието става ясно, че и бъдещия храм ще е изграден така, както първият. Третият храм — Божият дом в Йерусалим, — ще бъде отново построен върху първоначалното му място и ще стои там през Хилядолетното Царство. Множество места в Библията свидетелствуват за това: Исая 2:2-3, 56:7; Езек. 47; Агей 2:9; Зах. 14:20-21; Откр. 7:15 и др. Храмовия хълм е част от хълма Сион и затова 144 000 са показани там.
Разпределяне на времето и описания на явленията, съпровождащи различни събития са толкова ясни, че би трябвало да са разбираеми за всеки. Служението на двама свидетеля също е определено от срок за три години и половина:
„А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища“ (ст. 3).
Когато в Светото Писание са използвани термините четиридесет и два месеца, хиляда двеста и шестдесет дни или време, времена и половина време тоест година и две години и половина, винаги става въпрос за половината от седемдесетата седмица на Даниил. Жизненоважно е обаче да определим към коя половина принадлежи дадено събитие.
Двама пророци, помазани от Духа, също са означени като „маслинови дървета“. Пророк Захария (4:11-14) ги видял от дясната и лявата страна на светилника. Това, че стояли до светилника означава, че тяхното служение не спада към времевия период на Църквата. Служението им започва след грабването на Новозаветната Църква-Невяста, защото след това Израел ще бъде спасен (Деян. 15:14,16, Римл. 11:25 и др.)
Който наблюдава тяхното служение във всички случаи ще се сети за Мойсей и Илия и за времето когато Бог действал чрез тяхната властна дума. Все пак чрез служението на Мойсей Египет бил сполетян от страшни бедствия (Изх. 7-12 гл.), дори и водата се превърнала в кръв. По време на служението на Илия небето се заключило за три години и половина (3 Царе 17 гл.) и от него паднал огън. И двете неща ще се повторят по време на служението на двамата свидетели. Нищо от живота на Енох не посочва на случващото се по време на служението на двамата пророка. Той бил седмият след Адам (Бит. 5:19-24, Юда 1:14, Евр. 11:5-6) и е съвършен предобраз на живеещите в последния седми период на Църквата, които няма да умрат, а ще бъдат изменени и грабнати (1 Кор. 15:51-57, 1 Сол. 4:13-17 и др.)
Мойсей и Илия също са били онези, които говорили с Господ върху хълма на Преображението (Мат. 17 гл. и др.). И двамата са споменати в последните три стиха на Стария завет — в книгата на пророк Малахия. Мойсей, който написал петте книги на Тората е най-големият пророк за иудеите, а Илия е най-важният за тях, тъй като според иудейските вярвания, отговарящи на Писанието той ще предиде явяването на Месията.
Пророк Исая ги описва като герои и пратеници, които молят за мир. В следващия стих се споменава за прекратяването на договора:
„Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво. Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека“ (Исая 33:7-8).
„Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича“ (ст. 10).
„Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?“ (ст. 14).
„Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя“ (ст. 17).
„А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си“ (Зах. 12:10).
Божиите помазаники са „Божии лъвове“, имат пълната Божия мощ. Всичко, което изрекат в името на Господ, то ще става. Тяхната задача е не само да извикат 144 000, но и да прогласят наказания над народите и да пророкуват, както е споменато в края на десета глава.
След като си изпълнят поръчението ще бъдат убити.
„И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята“ (ст. 10).
Хора от всички народи и езици ще гледат труповете им. Доскоро критиците на Библията недоумяваха този стих и се чудеха как би могло да се случи. В днешно време това наистина е възможно — благодарение на телевизията целият свят ще види труповете им. И тук Библията е вярна до края, да, до вечността.
„А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дихание от Бога и те се изправиха на краката си; и голям страх обзе онези, които ги гледаха.
А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Въздигнете се тук. И те отидоха горе на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.
И в онзи час стана голям земетръс и десетата част от града падна и измряха в земетръса седем хиляди човека; а останалите се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог“ (ст. 11-13).
Седмата тръба — победно ликуване на небесата.
Прогласяване на Царството на земята
След като на Йоан било показано какво предстои във връзка със служението на двама свидетели, той вижда края на тази епоха и съобщава какво ще се случи по времето на тръбенето на седмия ангел:
„И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове.
И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, и казаха:
Благодарим Ти, Господи Боже Всемогъщи, който си и който си бил, затова че си взел голямата Си власт и си се възцарил“ (ст. 15-17)
Както вече беше съобщено в Откр. 10 гл., по онова време тайна на Бога в Христос ще бъде завършена и царуването Му ще започне. Тогава Той ще съди народите чрез временна присъда и също ще съди мъртвите, които ще бъдат възкресени преди началото на Хилядолетното царство. Господ ще възнагради Своите слуги: пророците и всички светии, които са имали страх от Неговото име и са останали верни до смърт по време на периода на голямата скръб.
„Земните племена се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на слугите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които погубват земята“ (ст. 18).
Темата за съдене преди началото на Царството също е отразена в следните библейски места: Исая 2:2-4, Мих. 4:1-5, Мат. 25 гл. от стих 31, Дан. 7:9-14, Откр. 20:4-6 и др.
Всички съдебни процеси преди и след Хилядолетното царство са детайлно описани. Първо всички, които ще участват в Грабването, ще застанат пред Христовото съдилище. Те трябва да бъдат съдени дори и да са предназначени да празнуват сватбената вечеря, и на края да съдят света и да царуват заедно с Господ. Павел пише: „..понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище… И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Рим. 14:10-12).
После той пише: „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло“ (2 Кор. 5:10).
„И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“ (Евр. 4:13).
Павел имал уверенност в делото си пред Бога, но също той виждал Господ като негов Съдия, Който ще произнесе справедлива присъда във всеки съд. Преди заминаването си той свидетелствува: „..отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4:8).
Преди царят да застане на престола и да поеме властта над царството той трябва да бъде коронован. Когато Господ слиза след сватбената трапеза за да реши последната битка и да започне царуването, на главата Му има много корони (Откр. 19:12). Всички, които ще царуват заедно с Него и са предназначени да бъдат в Неговото царство също ще бъдат короновани с венци преди да седнат с Него на престола Му.
Ако всичките вярващи осъзнаваха, че ще трябва да застанат пред съдилищния престол на Христос, нещата в Църквата-Невяста скоро щяха да изглеждат съвсем различно. Страхът от Бога, благоприличието и смирението щяха да бъдат в разговорите и живота им. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“ (Мат. 12:36-37). „Господ ще съди людете Си“ (Евр. 10:30). В предишните стихове ни е казано кои са тези вярващи и какво са правили.
Нищо няма да остане неизяснено, никакъв въпрос неот-говорен, и никто един проблем нерешен. „Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога“ (1 Корин. 4:5).
Апостолът е подредил правилно тези различни съдилища, които във времето са отдалечени едно от друго. На своя колега Тимотей пише: „Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването Му“ (2 Тим. 4:1).
Павел се позовава на явяването на Христос, когато казва че справедливия Съдия ще му сложи венеца, но не само на него а и на всички, които са възлюбили Неговото явяване. Това включва цялата Църква-Невяста. Също така обаче той пише за съденето на живите и мъртвите по време на царуването Му, тоест в самото начало на Хилядолетното царство.
В онзи ден делото на всеки един вярващ в Божието царство ще бъде изпитано: „…на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго“ (1 Корин. 3:13).
В това време — след сватбената трапеза, преди началото на царуването — Господ ще изпълни и двете части от 2 Сол. 1:7-10. Едната се отнася до вярващите, другата — до невярващите.
„…когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали…“
Въз основа на грешно тълкуване на Йоан 5:24 и подобни библейски места, мнозина вярващи са останали с впечат-ление, че никога няма да застанат пред съдилището и затова могат да правят и да си позволяват всичко, каквото пожелаят. Напълно е ясно, че съответните думи на нашия Господ се отнасят до Последния съд, където няма да се появят всички онези, които са участвали в първото възкресение. Трябва заедно със стих 29 да бъде разглеждан и стихът 24: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“. Тук се има предвид Страшния съд като последен съд.
„Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28-29).
Нашият Господ е означил първото възкресение като „възкресение за живот“, а второто — като „възкресение за осъждане“. Разбира се, че групата на първородните няма да се появи на Последния съд.
Пророк Исая видял в духа какво още ще се случи преди началото на Царството: онова войнство във въздуха пада долу заедно със Сатаната.
„И в онзи ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята – земните царе. И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата.
Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат наказани.
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм и в Йерусалим, и пред старей-шините Си със слава“ (Исая 24:21-23).
Божиите паднали ангели и отпаднали от Бога хора, които се разбунтували срещу Него, по особен начин ще бъдат осъдени в този предварителен съд и ще бъдат затворени в тъмница, обаче, както е писано, „след дълго време ще бъдат наказани“, тоест след хиляда години, по времето на Страшния последен съд. Сатаната този период от хиляда години също ще прекара вързан и хвърлен в бездната (Откр. 20:1-2).
Пророкът пише относно мъчениците, които също ще участ-ват в първото възкресение: „Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта“ (виж също Дан. 12:2). „Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв, и няма да скрива вече убитите си“ (Исая 26:19,21). Трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за всички преследвани и убити както в миналото, така и в бъдещето (Откр. 6:9-11; 13:15; 18:24; 20:4).
Тук не става въпрос за хората, починали от естествена смърт и погребани, нито за отваряне на гробовете. Това не е общото възкресение на всички мъртви, а както става ясно от контекста това са мъченици, дали живота си заради вярата си и доста често са бивали някъде просто заровени. Който участвал в гонението им е станал виновен и ще бъде подведен под отговорност от Самият Господ.
„Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви…“ — от цитираните думи става ясно, че тези хора са собственост на Бога. На душите в петия печат е било казано, че трябва да почакат още малко, докато техните братя и съслужители също ще умрат като мъченици.
И пророк Езекиил пише за това в 37:1-10: „…и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ… Ела, дух, от четирите ветрове и духни върху тези убити, за да оживеят“ (ст. 6 и 9). Това все още предстои и се отнася до тези, които ще бъдат убити по време на преследването в долината.
Втората част (ст. 11-14) вече е в миналото. Отново става въпрос за отваряне на гробове.
„Затова така казва Господ Иехова: Ето, народе Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа от тях, ще ви заведа в Израелската земя.
И като сложа Духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви отведа във вашата земя; и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших, казва Господ“ (ст. 12, 14).
Това според Мат. 27:52-53 се е случило при възкресението на нашия Господ, и се е отнасяло до всички избрани светии от Стария завет:
„…гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина“.
Според Откр. 20:4 мъчениците от Голямата скръб не са убитите, които са излезли от гробовете, а са оживялите за да участват в мирното Хилядолетно царство.
В края на тази глава още веднъж е подчертано сключването на завет с Израел. В десетата глава нали Ангелът на завета слязъл долу. Също тук на небето се появява видимо ковчега на завета:
„И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град“ (11:19).
ГЛАВА 12
Христос и Неговите.
Сатана — огненочервения змей, и неговите последователи
Дванадесетата глава е била тълкувана от библейските учители по различни начини. Техните мнения за значението на жената, описана в нея, варират: едните я отнасят до Израел, другите — до Мария, а някои — до Църквата.
И тук е необходимо да обърнем внимание на всичките детайли. Ако всеки един от тях не пасва лесно в цялостната картина, значи нещо не е правилно. Досегашните тълкувания не дават задоволително обяснение. Във въведението ни се казва:
„И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под нозете ѝ и на главата ѝ – корона от дванадесет звезди.
Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди“ (ст. 1-2).
Който си мисли, че тук се говори за Мария и Исус, той трябва да вземи предвид, че Йоан на остров Патмос е видял бъдещето, а не миналото. Останалите споменати събития също не са се сбъднали по времето на Мария и Исус. Мария не е избягала в пустинята, а Исус не е бил грабнат след раждането Си. Възнесъл се на небесата чак след извър-шеното от Него изкупление, след възкресяването Си. За Него никога не се е използвал термина „грабване“, както за Енох и Илия, а „възнесение на небето“, затова се появил терминът „Възнесение Христово“.
В Стария завет Израел като народ на Завета многократно е означаван като жена (Ерем. 3:6,11, Осия 2:4 и др.). Бог използва естествени и разбираеми примери. Той говори за годеж и вярност (Осия 2:22), за омъжване и съпруга (Исая 62:4). В Исая 54:5-10 Господ казва относно Израел:
„Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. И Изкупителят ти е Светият Израилев, Той ще се нарече Бог на цялата земя.
Защото ГОСПОД те повика като жена оставена и наскърбена духом, и като жена на младостта, когато е отхвърлена, казва твоят Бог…“
В Новия завет се говори за Невястата и Младоженеца (Йоан 3:29 и др.), и за сватбената трапеза (Мат. 25 гл. и др.). Жената, която видял Йоан, може да бъде единствено новозаветната Църква, чието начало, разбира се е в Израел, Йерусалим, на иудейска почва. Отношението на Бог към Неговия народ като към „жена“ показва любовта, която Той изпитва към нея в единство с Църквата Си (Ефес. 5:29-32). Исус е положил семето на Словото Си в утробата на Своята Църква за да доведе чрез новораждане синове и дъщери на Бога.
Слънцето, с което е облечена Църквата посочва на самия Спасител, който е Слънцето на правдата, и в продължение на времето на Новия завет Той я покрива със светлина и топлина.
Луната под краката ѝ е символ, че Църквата е стабилно основана върху Божието Слово от Стария завет. Както луната отразява слънчевата светлина, така и Старият завет в светлината на новозаветното изпълнение отразява всичкото пророческо Слово, върху което е поставена Църквата (Ефес. 2:20-22).
Короната от дванадесет звезди означава, че новозаветната Църква е увенчана с учението на дванадесетте апостоли. Седемте звезди в ръцете на възкръсналия Господ са били седемте ангели на църквите от седемте времеви периода на Църквата (Откр. 1:20). Дванадесетте звезди в нейната корона показват, че Църквата е удостоена да носи царския, Божествен ред на Учението на дванадесетте апостоли (Деян. 2:42). Според свидетелството на Светото Писание, накрая Църквата на Исус Христос ще се завърне към първоначалното учение и практика на апостолите, и Той при второто си Пришествие ще намери Църква, пребъдваща в тях.
За жената е казано, че е бременна и че има родилни болки. Духовно значение има този съвсем естествен образ на жена, която е приела семе за да роди нов живот. Мария била избрана като девица да приеме Божието семе за да роди Божия Син, тоест Словото станало плът. Тя се нарича жена в Битие 3:15 и в Йоан 2:4. По същия начин Църквата, която е чиста девица (2 Коринт. 11:2), се е превърнала в жена, когато е приела семето на Божието Слово. Тя ражда мъжествен син — множество победители. Мъжествен означава „духовно зрял, пълнолетен“. Божественият план с Църквата наближава завършването си, но в последната фаза той протича успоредно със събирането на Израел (Втор. 30:1-5). Когато Бог призовал Израел да напусне Египет е използвал термина „първороден син“: „Така говори Йехова: Израил Ми е син, първородният Ми; и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи…“ (Изх. 4:22-23).
В Исая 66:7-9 намираме описание на двукратен процес: „Преди да се замъчи, тя роди; преди да дойдат болките й, се освободи и роди мъжко“. В този стих става дума за мъжествения син, а в следващия — за духовното раждане на Израел: „Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива неща? Ще се роди ли една земя в един ден? Ще се роди ли един народ отведнъж? Но сионската дъщеря щом се замъчи, роди синовете си“.
В този библейски пасаж откриваме и двете събития: раждането на мъжествения син и раждането на страна в един ден (ст. 7-8). Събирането на евреите отнема десетилетия, повикването на 144 000 — три години и половина, но откровението на Месията става в един единствен ден. На същото място и по същото време те ще вдигнат поглед към Онзи, Когото разпънаха, и така ще получат живот от Бога (Осия 6:1-3).
Точно преди Грабването, когато мъжествения син е достигнал „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефес. 4:13), седмоглавият змей застанал пред Църквата „за да изяде детето й, щом роди“ (Откр. 12:4). Сатаната, стария змей, бил изхвърлен от небесата (Йоан 12:31, Лука 10:18), и той направи престола си земята като свое главно седалище (Откр. 13:1-2). Тук става въпрос за престола на Божия противник, главния враг на Израел и на Църквата на Исус Христос.
За жената е казано:
„И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (12:5).
Израел няма да бъде грабнат, тяхното обръщане към Христос, Месията, ще се случи след Грабването.
Изумително е с каква точност Светият Дух е продиктувал Словото. Мъжественият син е предназначен да управлява всички народи, но преди това ще бъде грабнат. Точният ред на събитията е: първо Грабването и сватбената трапеза на небето, а след това управлението с Христос на земята. Трябва да се има предвид, че обещанието да управляват народи е дадено на победителите. То се отнася не само до Спасителя, а и до спасените, които са призовани да управляват заедно с Него.
„А на този, който победи и който пази Моите дела докрай, ще дам власт над нациите; „и ще ги пасе с желязна тояга…” (Откр. 2:26-27).
Ключът към правилното разбиране на това обещание от 12 глава е в цитирания пасаж. След грабването на мъжествения син, църквата-жена избягва в пустинята за три години и половина:
„И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни„ (12:6).
Както в евангелията, където Той изпълнявал Своето пророческо служение като Човешки Син, така и в цялото Откровение срещаме нашия Господ да говори чрез притчи. По Негово желание скритото в тях значение не е за всички, а само за тези, които са предназначени за това. Господ е казал на учениците Си:
„Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено“ (Мат. 13:11).
„Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света“ (Мат. 13:34-35).
Змеят е свален окончателно от небето на земята.
Неговата битка срещу Михаил и поражението му
Христос като Спасител ще вземе в небесната слава в момента на Грабването Своите спасени, които са достигнали съвершен-ството. Сатана, обвинителят на братята, до тогава все още има достъп до небето, но след това окончателно ще бъде свален на земята заедно със привържениците си:
„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
И беше свален големият змей, онази старо-временна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него“ (ст. 7-9).
Тук е достойно за внимание, че срещу Сатаната и неговите привърженици воюва княза на ангелите Михаил заедно с Божиите ангели. Исус Христос на Голгота е възтържествувал над Сатаната веднъж и завинаги (Колос. 2:15), и втори път вече няма да се занимава с него. Той идва да вземе Своите първенци, преобразени по Негов образ, среща се с тях във въздуха и ги взема горе на сватбената трапеза на Агнето. По време на Грабването Сатаната, клеветникът на братята, ще въстане във въздуха за последно. След това Михаил, княза на ангелите, ще хване победения враг и ще го свали долу заедно с всичките му привърженици.
В цялото Свето Писание няма друго място, където толкова ясно и с толкова детайли да са описани връзките, колкото тук. Въпреки, че в този момент все още не е започнало Царството — започва чак след сватбената трапеза, както вече е казано в друг контекст, — обаче то се прогласява с голяма радост:
„И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“ (ст. 10).
За победителите първо се говори в единствено число като за „мъжествен син“, а след това е казано в множествено число:
„И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт“ (ст. 11).
Живата вяра на тези, които наистина я притежават, е пълната победата в самия себе си, чак до преодоляването на смъртта (1 Йоан. 5). Има хора на земята, които правилно са разбрали Словото на нашия Господ и го изживяли. Истински вярващите умряха с Христос, техният живот заедно с Него е скрит в Бога (Колос. 3:3). Който иска да запази живота си, ще го изгуби, а който обаче го изгуби за Него, ще го намери. Затова едно от обещанията към победителите гласи: „Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).
Светия Дух в мъжествения син, Който сега още възпира „безаконника“, ще бъде взет в момента, в който множеството на победители се издигат нагоре за да заемат местата си на небето. Тогава ще може открито да се яви синът на погибелта (2 Сол. 2 гл.).
„Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откр. 12:12).
През този ограничен период от време яростта на Сатаната чрез неговата световна антихристова организация ще се насочи срещу жената, след като мъжественият син е роден, „грабнат и занесен при Бога, дори при Неговия престол“. „Мъжествен“ означава, че тази група е достигнала мярката на ръста на Христовата пълнота (Ефес. 4:13). Множеството на победителите — Невястата — ще бъде родена от Църквата, която приела като жена семето на Божието Слово и след това тя (Невястата) ще бъде грабната на сватбената трапеза. Има само едно грабване на съвършените праведници, които посрещат Младоженеца като Невяста, и ще седят заедно с Него на сватбената трапеза. Както „Невястата“, така и „мъжественият син“ не е отделна личност, а е общество от всички избрани. Всички те са „Тялото на Господа“, което се състои от множеството членове (1 Корин. 12:12-30).
Яростта на Сатаната след окончателното му сваляне от небето ще бъде голяма, защото той „знае, че му остава малко време“. Тук става въпрос за твърдо даден период от време: между Грабването и началото на Хилядолетното царство.
Първото нападение е било върху мъжествения син [Църквата-Невяста – бел. на прев.], а второто ще бъде насочено срещу жената [останалата Църквата – бел. на прев.]:
„След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.
И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея“ (ст. 13-14).
Цялостната картина е ясна: Църквата, която е родила Невястата, през първите три години и половина след Грабването, ще бъде пазена и хранена.
Терминът „пустиня“ във връзка с материалното „снабдяване“ са известни на всички читатели на Библията още от времето на Мойсей и извеждането на Израел от Египет, за което пише в Неемия 9:21: „И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха“.
За Израел Господ е казал: „Намерих Израил като грозде в пустиня, видях бащите ви като първозрелите на смокинята в началото ѝ…“ (Осия 9:10, Ерем. 2:1-3). „А научете притчата от смоковницата…“ (Мат. 24:32). Така говорил Той имайки предвид Израел, който после ще бъде призован в пустинята: „Затова, ето, Аз ще я привлека и ще я заведа в пустинята, и ще говоря на сърцето й“ (Осия 2:14).
За Бог всичко е възможно. Този, Който е извел от Египет цял народ — 600 000 мъже, без да се броят жените и децата (Изх. 12:37), и ги е хранил четиридесет години. Той все още е същият, и според написаното ще храни три години и половина останалата Църква. Крилата на големия орел посочват на самия Бог, Който носи Своите Си. Във връзка с Израел за Него е писано:
„Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.
Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,
с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова“ (Втор. 32:11-14).
Псалмистът споменава също за крилата: „Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията“ (Пс. 57:1). „С пера-та Си ще те покрива и под крилата Му ще прибегнеш…“ (Пс. 91:4). Самият Господ се обръща към Своите Си: „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си…“ (Мал. 4:2).
Разбираемо, че Сатаната продължава да насочва яростта си срещу жената и семето ѝ:
„И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.
Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си“ (ст. 15-16).
Според това Слово земната власт ще се намеси и ще сложи край на преследването на Църквата, което идва от религиозна страна.
След това старият змей с ярост ще се обърне срещу тези от израелския народ, които са повярвали благодарение на служението на двама свидетели в продължение три години и половина. Те са подпечатани и принадлежат към същото Божие семе и имат свидетелството за Исус.
„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус“ (ст. 17).
От описанието „…които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ става ясно, че тази трета група — „останалите от нейното потомство“ — може да бъде единствено Израел, а не множеството от народите. Само за израелския народ се говори във връзка с Божиите заповеди и Божия закон. Църквата от народите е в Христос и чрез вяра достига праведността (Рим. 10:4). Този, Който ни е дал закона не е дошъл за да го премахне, но подчинил Себе Си на действащите изисквания и взе вината за всички престъпления пред закона, понесе смърт, която е заплатата за греха (Рим. 6:23). Както вече беше изявено в спасителния план, има само три групи: мъжествения син, жената и Израел, срещу които Сатаната воюва, редувайки ги.
продължение
Цялата книга pdf :