ДОБРЕ ДОШЛИ! Познайте повече за Бог!

ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА

Автор: Уилям Бранхам

Текстова транскрипция на проповедта от 4 декември 1965 г. на Богослужението в Юма, САЩ

Голяма привилегия е за мен да бъда отново поканен на това място. Последния път, когато бях тук имахме превъзходно време. Много се зарадвах, когато научих, че мога отново да дойда. Човек е много поощрен, когато слуша тези чудесни свидетелства и тези мили думи от хората. Били ми каза, че след събранието ще мога да разговарям с онзи брат от Лас Вегас, който иска да направим там събрание. В януари, преди събранията във Феникс ще имаме време да отидем до Лас Вегас. Така ми каза. От отдавна исках да отида там. Ако не се лъжа, по едно време там беше и брат Уилсън. Може и да е още там. Той и сестра Уилснова ме бяха молили да отида там. Но досега все нямах възможност. Може този път да успея да дойда.

Там е Били Пол. Мисля, че там някъде е и брат Рой Бордерс. Може тук да има и други братя, които ще могат да ви кажат кога ще можем да дойдем.

Преди малко се срещнах тук с някои проповедници. Винаги съм много радостен, когато мога да се срещна с братята си. Бих искал да имам време да дойда и у вас на гости, защото знам, че тук имате най-добрата кухня в цялата земя. Би ми било много приятно.

Брат Пери тази вечер направи две неща. Получава две черни точки. Първата е, че изключи външния микрофон. Ти си виновен за това, брате Пери. Но фактически знам, че не си виновен, аз само се шегувам. Май че там някой искаше да започне да говори.

Второто е, че вънка каза на брат Колинс: „Яденето беше вкусно, но сигурно го е готвил мексиканец, или испанец, защото такъв лют пипер до сега не съм ял“. И така продължи, без да разбере, че разговаря директно с готвача.

И той му каза: „Аз съм готвача“.

Това е твоя тексаски манталитет. Тук в Аризона бързо ще те отучим от тези маниери, ако останеш по-дълго.

Наистина много е добре да сме тук. Явно, че не беше много смешно, но ние имаме чуство за хумор. И нашия Господ е имал чуство за хумор. По адрес на Ирод Той казал: „Идете и кажете на тая лисица: Днес и утре ще изгонвам демони и ще изцелявам болни, а на третия ден свършвам“.

Е, ако Той е имал чуство за хумор, то и на нас няма да ни навреди отвреме навреме.

Малко е късничко. Обикновенно проповядвам около четири часа. Но понеже знам колко са мили този брат и тази сестра тук, ще бъда кратък.

Това го казах и на Тери. А той ме попита:”Каква лента да сложа? Двучасова, или тричасова?“

Аз му отговорих: „Не, Тери, това е банкет. Ще говоря двадесет, тридесет минути“. Да, да, знам. Опитвам го всеки път.

Когато бях още млад, хората идваха да слушат, защото бях млад проповедник, младо момче. Те казваха: „А, Били Бранхам…“ Да, тогава бях още съвсем млад. Аз нямам никакво образование, дори не съм завършил и основно училище. Те идваха да слушат как говоря на моето наречие от Кентаки. Преди известно време в едно събрание някой каза: „Да станем и да изпеем химна“. Аз станах и започнах да пея: „For my old Kentucky home far away. Това е единствения народ, който съм познавал и затова за мен това е народния ми химн.

Но кагото човек поостарее и вие дойдете, тогава трябва да се представи с нещо повече от това. Павел е казал: „Когато бях дете, говорех като дете и мислех като дете“. Когато човек е още дете, държи се като дете. Но когато стане възрастен той изоставя онези първи опити, падания и ставания. След някое време вече може да върви по права линия.

Сега е времето, в което трябва на вървим право по пътя нагоре към славата.

Аз вярвам, че ние живеем в заключителните събития на световната история. Вярвам, че идването на Господ Исус е по близко, отколкото си мислим. Сега, за около тридесет минути бих искал да обърна вниманието ви към едно място в Библията, което искам да направя като основа на тази проповед. В тази зависимост ще спомена и други места. Когато си бях в къщи, размишлявах за тези неща. И после получих разбиране. Не знам дали ще успея да използвам целия библейски текст. Тук ще използвам само част от него. Преди да прочетем първите пет стиха на псалом 27, искам да ви кажа още нещо.

Казвам го с оглед на групата на „Бизнесмени на пълното евангелие”. Брат Пери говори за книгите и т.н., и за новите книги, които са излезли. Колко от вас си спомнят записа на проповедта „Това ли е това време?“, който бях взел със себе си на конференцията във Феникс и на която се обосновавах в проповедта си? Точно онази случка там беше решаващата тогава.

Вече сме преживели не едно потвърждение на Божието Слово за този час, но сега като че ли не се случва нищо такова. Но именно поради типа то е реалност. Сигурно ще останете много учудени ако ви кажа какво всъщност се случва сега. Много от вас външните може би сте чупили, че разни мъже излизат и говорят против веста, която е за ТОЗИ час. Но това е Божието обещание за този час. Той е съобщил какво прави, обещал го е и ние сме свидетели как нещата стават точно по начина, както ги е обещал. Всичко, което е предсказано винаги се изпълнява, защото го е казал Бог.

Ако някой човек, все едно кой е той, предскаже нещо, вероятноста то да се изпълни в определеното време би била 1:10 000 000. Ако се отнася за определено място, тогава вероятноста би била 1:100 000 000. А ако се отнася за определено време и определено място, тогава не може да се отгатне. Но когато предсказаното винаги се изпълнява, тогава знаем, че идва от Бога. След това ние го намираме в Писанието, макар че понякога ни изглежда странно. Ние изследваме Писанието без да знаем къде да търсим, но идва Святия Дух, осветява всичко и го свързва в цяло. И така получаваме цялата картина на времето, в което живеем.

Сега стигаме до нова отсечка. Стигнали сме до ъгъла. За този, който строи е по-лесно да реди тухлите, когато стената е права. Но когато се стигне до ъгъл, става по-сложно. Ъглите се строят по-трудно. Докъто някой строи права стена, както е случая е деноминациите, тогава всичко върви лесно, но като стигнем до ъгъла и трябва да строим друга стена, става по-друго. Бог не строи стена. Бог строи дом. В него има разни и различни части. Той го е предсказал тук в Библията. Всеки може да се опита да сложи ъгъла, но всичко трябва да бъде в единство със строителния план. Ако не е, тогава ще трябва после да се събори.

Ние хвалим Бога за Неговата доброта, за общението с вас и за отворените врати, които ни е дарил и чрез вас, „Бизнесмени на пълното евангелие”.

Винаги съм подчертавал, че не вярвам в деноминациите. За мен са важни хората в тези деноминации, но не мога да губя време с това да препоръчвам деноминациите, защото всяка една се огражда с огради.

Много точно го каза сина на брат Давид. Той отглежда патици и разказваше как веднъж се покачило нивото на реката и всички патици можели да имат общение, но им пречили оградите. Но когато водата излезла над оградите, тогава те могли да изплуват навън. Мисля, че би трябвало да стане така някак си. Водата се покачва и ние можем да излезем от тези огради и да имаме общение като носим в сърцата си истинската Христова любов.

Бизнесмени на пълното евангелие” винаги са били за мен като оазис. Във всяка една деноминация, които съм посетил, у презвитерианите, у баптистите, лутераните, Назареите, или Божията църква, навсякъде съм срещал мили братя. Но в повечето случаи те не могат да общуват с мен. Не, че не вярват на това, но би се наложила да се отделят от своите деноминации.

Преди известно време при мен дойде един брат от методистите. Няма да споменавам името му. Приятен мъж. Написал е нещо но повод за Божието изцеление. Дойде да си поговорим. Говорихме си и той ми каза: „Единственото, което имаме против теб е, че все ходиш при петдесятните“.

Аз му отговорих: „Нека църквата на методистите да го подкрепи това и после ще дойда“. Той каза: „Аз, естествено не съм методистката църква, аз само принадлежа към нея“. Аз му казах: „Ето, виждаш ли? Петдесятните отварят вратите си. Там мога да отида“. Много се отварят и ние сме готови да отидем там. Както Той казва в Откровение 3: „Стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него“. Това го е казал Исус. Винаги съм знаел, че Той е Христос и че Той е Словото. Така е. Той е Словото!

Затова „Бизнесмени на пълното евангелие” са оазиса, където можем да се срещаме. Тях не ги финансират нито църкви, нито някакво общество. Всички са хора от разни църкви и ние се срещаме по целия свят и имаме общение. Помагал съм при обучението на много групи от „Бизнесмени” по целия свят. Благодарен съм за тази възможност. Всички разноски се плащат от „Бизнесмени на пълното евангелие” и въпреки всичко църквите искат да идват. Никога не съм искал да извадя някого от църквата, която посещава. Оставайте в църквите си и донесете там светлината. Бъдете истински християни. Така вашият Пастир ще ви уважава. Верния и истински осветен човек, който вярва в Бога ще бъде уважаван от хората.

Благодаря на нашия брат и неговата жена и на цялата група за тази възможност да бъда тук днес. Нека тази група да расте и нека върху нея да почиват Божиите благословения. Така ще станат инсрумент в Божията ръка, чрез който ще могат да бъдат спасени стотици хора преди идването на Господа. Същото бих пожелал и на всички останали групи, чиито представители са днес тук.

Тази вечер искам да чета този псалом и да говоря на тази наистина изключителна тема. Имам подчертани места в Библията. Мислех си, че бих могъл да говоря за нещо друго, но времето е малко и затова се спрях на това. Искам да говоря на тема „Грабването на църквата“.

Ние вярваме, че ще има грабване. Всички християни. т.е. всички, коити четат Библията, вярват че ще има грабване. Като основа бих искал да прочета псалом 27 от 1 до 5 стих:

Господ е светлина моя и избавител мой;

От кого ще се боя?

Господ е сила па живота ми;

От кого ще се уплаша?

Когато се приближиха при мене злосторници,

Противниците ми и неприятелите ми, за да изядан плътта ми,

Те се спънаха и паднаха.

Ако се опълчи против мене и войска,

Сърцето ми няма да се уплаши;

Ако се подшгне против мене война,

И тогава ще имам увереност.

Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся,-

Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си.

За да гледам привлекателноста на Господа

И да Го диря в храма Му.

Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,

Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си.

Ще ме издигне на канара.

Нека Господ да даде благословение при четенето на Неговото Слово.

Може би някои от вас да не са съгласни с това, което говоря. Но колко от вас вярват, че Библията ни учи, че ще има грабване? Да, така е, грабването на църквата. Методисти, баптисти, презвитериани, каквито и да сте. Ще има грабване.

Аз не идвам тук, защото искам да кажа нещо, което ще се харесва на хората. Това не съм го правил никога. Идвам тук, за да кажа неща, за които се чуствам воден и за което вярвам, че ще ви е от помощ – нещо, което ще задълбочи вашето отношение към Бога, ако сте християни. За това се старая да приведа мислите си в единство с ръководството на Господа.

Ние сме получили предупреждение, че в тези последни дни ще се присмиват на здравото учение.

И това ще го прочетем. То е във второ Петрово 3. Да отворим на 2 Петрово трета глава и ще прочетем от 3 до 6 стих. Искаме да видим дали е така, или не.

Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: къде е обещаното Му пришествие?, защото откак са се поминали бащите ни всичко си стои така, както от началото на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието Слово отначало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, но пак посредством тях тогавашния свят потопен от водата загина.

Причината, поради която пророка обяснява това е тази, че в последното време ще дойдат подигравачи. Това е предсказано. Затова хората днес правят това, което правят. Ние трябва да очакваме тези неща, защото е казано, че в последното време хората ще бъдат „буйни, надути, предатели, обичащи повече сластите, а не Бога, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, които ще имат вид на благочестие, но ще се отрекат от вътрешната му сила. От такива стой на страна“ (2 Тим. 3:2,5).

Можем да очакваме, че те ще имитират истината. Със сигурност.

Когато Мойсей е отишъл в Египет да изведе децата на Израел, в ръката си е носил тояга (жезъл) като потвърждение. Но Бога на небесата е стоял при него и той направил чудо. След него излезли плагиати и направили същото. Дошли като втори, след като Мойсей го е направил първи. Чак след това са излезли те, защото са имитирали това, което направил той. Имитация па оригинала – това можем да го установим. Но вие си казвате: „Е, ама това е било в дните на Мойсей“. Но Писанието казва, че в последните дни те пак ще се появят. „И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата (2Тим. З:8). Това са имитации и всичко възможно, за да объркат хората.

Грабването трябва да стане. Винаги, когато Бог прави нещо във връзка със Словото Си, идва нещо, което доколкото е възможно довежда хаос. Това е умисъла на сатана.

Точно така е, както каза онзи брат от Лас Вегас, че света е под господството на сатана и в него е главния му стан. Знаем, че сатана е бог на този свят. Всеки народ под небето е овладян от него. Точно така е. Този свят принадлежи на сатана. Обаче Исус ще го завземе. Сатана един път вече Му го е предложил, но Той не е приел. Казал е „не“, защото е знаел, че ще дойде ден, когато Той ще стане наследник.

Сега за малко ще се занимаем с думата „подигравател“ (в оригинала „човек, който хули“). Преди около две седмици четох в един вестник в Тускон за един мъж в Англия, който твърдял, че разпятието на нашия Господ Исус Христос било само измама на Пилат и на Исус, защото Исус бил излязъл само, за да се изфука. Тези думи във вестника бяха дори напечатани по-черни. Ние нямаме възможност да му докажем обратното, защото всичко, което идва от Бога може да бъде прието само чрез вяра. Трябва да вярваме. А той обясняваше нататък как точно е могло да стане.

И това става в Англия, онзи велик народ, от който са излезли Джон и Чарлс Уесли и много други големи проповедници на миналото. Те проповядвали евангелието по пазарите и навсякъде. Днес обаче, те са изоставили известието от онова време. И можем да ги видим какви са. Сега там се намира брат Уилиямс. Това е една от най-дълбоко падналите земи на света. Бил съм на много места по света, но никъде не съм видял толкова развратена земя, каквато е Англия. И Били Грейм каза същото. Трябвало да изведе жена си от парка, защото там мъже и жени свободно извършвали сексуален акт. И аз съм бил там, но не съм срещнал никого, да му се къса сърцето заради тези неща. Те получиха шанс да водят света в реформацията Ето едно доказателство колко дълбоко може да се пропадне.

Виждате какво става. Англичаните все още искат да се придържат към веста от онова време. Обаче днес тя вече не е актуална.

Какво би се случило, ако Мойсей беше излязъл с веста на Ное и би казал: „Елате да построим кораб и да плуваме по Нил“. Нямаше да се случи нищо. Същото е и с веста, която е донесъл Исус. Тя не би била актуална по времето на Мойсей. Също и с веста на Уесли по времето на Лутер и обратното. Последната наша голяма реформация беше петдесятното съживление. Но днес продължаваме напред. Това сега не може да бъде смесено с петдесятната вест, защото е друго време. Всичко е Божието Слово, обаче то е в строеж. Ръцете и краката излизат на светлина, докъто Невястата бъде приготвена за грабването. То не изключва хората от предишните времена. Те са живели според веста, която е била в тяхното време. Всички, които принадлежат към Невястата ще излезат на светлина. Можем да го сравним с живота, който преминава през стъблото на пшеницата. И в един момент той напуща обвивката и оформя зърното на пшеницата, което е точно същото както зърното, което е паднало в земята.

Наскоро четох една книга – критика от един германец. Той казва: „Уилиям Бранхам надмина всички фанатици на света. Той не е нищо друго, освен един магьосник. Затова ги прави всичките тези неща“. Виждате ли, този човек не разбира нищо. Той е критик. Даже не вярва в Бога. Той казва: „Що за Бог е това, който е могъл да седне, да сложи ръцете си в скута и да се смее, когато християните и много майки с деца и Неговите ученици са били разкъсвани от лъвовете, а Той не си е мръднал пръста?“ Виждате как човешкия разум и всички тези образования не могат да разберат такива неща. Та нали пшеничното зърно е трябвало да падне в земята.

Така, както Исус е трябвало да бъде сложен в земята, за да може отново да стане, и църквата от петдесятница е трябвало да падне в земята. По времето на средновековието тя е трябвало да падне в земята. Пшеницата, всяко зърно, което е положено в земята трябва известно време да остане в тъмнина, за да донесе плод. И семето покълнало по времето на Мартин Лутер. Продължило е да расте по времето на Уесли до петдесятното движение и сега отново се появява зърното. Системата на деноминациите отговаря на стъблото, нищо повече. Те ще бъдат изгорени. Обаче истинското пшеничено зърно, което е излизало на светлина чрез всяка една реформация, ще бъде взето горе като Невяста. Всички общо ще образуват Невястата.

Чухме, че преди известно време в Англия снимали филм за разпъването на Исус и го направили с една група дългокоси младежи. Те крещяха и наричаха Исус „Дедди“, „татко“ и подобни работи.

Вие може да кажете: „това е в Англия, в Лондон“. Вижте какво пишеше по вестниците тук в Америка преди няколко седмици: един многооуважаван теолог от добра школа се изказа, че разпятието било само измама. Твърдеше, че Исус искал всичко само да изглежда така, но че всъщност бил изпил питие от мандрагора.

В Бигие е споменато – мандрагората е растение, подобно на това, от което се приготвя марихуана. Произхода му е от ориента. Когато човек го изпие, заспива като мъртъв и спи два, три дни.

Та онзи човек твърди, че е много вероятно Исус да е изпил такова питие от мандрагора, когато Му подали оцет със жлъчка. Че Му дали да изпие това и Той заспал и приличал на умрял. После Го положили в гроба и когато отишли след онези дни, Той се събудил и естествено му нямало нищо. И според него Исус после отишъл в Индия и там умрял от естествена смърт. И чрез тази измама Той се опитал да създаде някаква религия.

Това е критик. Какво им става на тези хора? Просто живеем във времето, в което излизат тези подиграватели. Живеем във времето, когато това пророчество се изпълнява.

Бог е определил за всеки период от време конкретно Слово. И във всеки период е била изявена съответната част от Словото. И за сегашното време Бог е определил мъж, за да се изяви Неговото Слово. За всеки период Той е определил не само Слово, но и един мъж. Когато заплануван времето на Мойсей, Той запланувал и Мойсей. Когато планувал времето, в което е трябвало да се роди Божия Син, Той Го е предопределил за това. За всяко време Той е имал Своя предопределен мъж. Библията ни свидетелства, че Бог е вечен, всемогъщ, всеприсъстващ и всезнаещ. Затова е знаел всички неща от началото. Всичко е в равновесие. Само на нас понякога ни се струва, че не е така. Всичко върви по план. Трябва да погледнем в Словото Му, и ще видим какво прави Той. И после ще разберем.

Ако се задълбочим, ще видим, че ако онзи проповедник беше се замислил, щеше да му дойде на ума, че Исус е изплюл оцета, който са Му поднесли. Той въобще не го е изпил. Това са просто клеветници, които излизат в днешното време. А как е възможно, че целият Му живот е бил едно съвършено изпълнение на пророчествата на Стария Завет? Как би могло да стане, ако Бог така не го е предопредели? Живота на Исус е бил в единство с всяко пророчество на Стария Завет.

И още нещо. Ако и учениците Му са лъжели, тогава защо всички са умрели с мъченическа смърт? Апостол Петър даже казал: „Обесете ме с главата надолу. Аз не съм достоен да умра като Него“. Андрей са го разпънали настрани. Всички са запечатали свидетелството си със собствената си кръв. Вярвали са Му, обичали са Го и са дали живота си за Него. Биха ли го направили, ако Той беше измамник? Виждате ли, хората не разбират духовния смисъл на тези неща.

Неотдавна тук имаше един многоуважаван мъж, рави, който писа за Мойсей и преминаването през Червеното море. Той твърдеше, че тогава там не е имало много вода и че тя не е стояла като стена. Той твърдеше: „това е станало на другия край на Червено море. Там има много тръстика и те са минали по нея. Там не е имало вода, а тръстика“. (Преминали са през Тръстиково море). Много духовници вярват на това твърдение. Но ако е било така, тогава е станало още по-голямо чудо, че фараона и цялата му войска са се удавили в тази малка вода.

След като първия космонавт се върна, даде изявление, че не видял нищо от Бога. Това го приеха дори и някои проповедници, които смятат, че Бог живее там горе някъде на 150 мили от земята. О, науката и светската мъдрост са направили от църквата една грамада от плевели. Образованието, системите на образование, науката, цивилизацията – всичко това е от дявола. Това е цивилизацията на дявола. Библията го казва. Нашата цивилизация, която ще дойде, няма да има нищо общо с тази. Абсолютно нищо. Тя ще бъде друга цивилизация. Колкото сме по-цивилизовани, колкото повече науката отива напред, толкова повече се приближаваме към смърта, към клопката на смърта. В новата цивилизация няма да има смърт, болести, страдания. Няма да има нищо от тези неща. Днешната цивилизация трябва да бъде унищожена, защото е от дявола.

В Битие виждаме, че цивилизацията е започнала от потомците на Каин. Строели градове, музикални инструменти и се занимавали с наука. И така хората все повече се отдалечавали от Бога. Въпреки, че били набожни. Но когато се размножили потомците на Сит, тогава те са започнали да призовават Бога.

Аз не съм тук, за да обиждам някого, или да говоря срещу някаква църква. Ако тук има някой член на църква, не го казвам, за да ви наскърбя, защото и там има много добри хора. Но преди време в Шревепорт четох в един вестник прокламация на католическата църква. Ние виждаме как всички сега влизат в екуменичната общност и колко точно изпълняват това, което е предсказано в Библията.

Там се казваше: „Защо Библията? Няколко протестанти искат да се държат за Библията. Библията е само една книга, история на църквата и само преди 250 години изобщо не е съществувала в писмен вид. Но църквата е била винаги“. Те казват: „Винаги е била църквата, а не Библията. В нея само е написана историята на църквата, това, което е правила“. Каква хитра лъжа. Библията съществува три хиляди години. Стария Завет е бил написан стотици години преди идването на Исус Христос. Това е хитроста на дявола.

Така че днес виждаме как се появяват разни подиграватели, присмиват се на Библията и се опитват да я изместят настрана. Бог трябва да съди църквата според нещо, иначе не би бил справедлив. Никой не може да ме сложи в затвора за това, че съм минал по улицата със скорост 30 километра, ако там не стои знак, който предписва скорост 20 км. Трябва да има знак.

Един ден Бог ще съди хората и църквата. Това го знаем. Съда ще дойде. И ако Бог ще съди според католическата църква, то според коя католическа църква? Ако би съдил според методистите, какво ще правят баптистите?Ако съди според Унитарите, тогава са загубени тези, които вярват в Троицата. Според какво ще съди? Той е казал, че ще съди чрез Христос, а Христос е Словото. „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото бе Бог. И Словото стана тяло и пребиваваше между нас“.

Той ще съди чрез Словото.

Сега ние можем да видим как те се мъчат да избутат Библията настрана и да наложат църквата. Църквата не иска Библията, защото те всички искат да си имат своите си изповеди на вяра и да се ръководят от тях. Преди няколко дни в Шревепорт говорих за това, че когато е било убивано жертвеното агне, седем дни в къщите е било забранено да има квас. Никакъв квас, никакъв подквасен хляб. Всичко е трябвало да бъде безквасно. Това е символа на седемте периода на църквата, за което имаме тук книга. Не е имало нищо подквасено, нищо с някакъв квас.

Ние днес имаме Слово, което е смесено с изповеди на вяра, с деноминации и с какво ли не. И те все още искат да го наричат „Слово“. През седемте дни не е било позволено да има квас. Даже не се опитвайте да си запазите от днешната храна нещо за утре, но преди развиделяване го изгорете, защото отвън изгрява нова вест, нещо съвсем ново. Само че човек все се мъчи да си го запази.

Точно такова е било становището на църквата. Идва съживление и първото, което става е, че след три години правят от него организация. Деноминацията основава организация. Обаче забелязвате ли, че това тук продължава вече двадесет години и не е станало организация? И няма да стане. Това е края. Зърното е пак зърно. Пшеницата е пак зърно. Плявата се е отделила от него. Сега вече пшеницата трябва да доузрява в Божието присъствие.

Не е ли странно, че неотдавна на източното крайбрежие имаше пълно затъмнение? Човек не може да ги разбере тези неща. През последната седмица в Тексас имаше затъмнение. Те не го разбират. Не виждате ли, че това са знамения? Не знаете ли, че народа ни се разпада? Израел е в земята си и всички тези знамения ни показват, че сме стигнали до края. Не знаете ли, че това е знамението, когато се свечерява? И в същото време се изпълнява това, което е казал пророка, че: „привечер ще има виделина“ (Зах. 14:7). Привечер, когато се стъмва, което става сега, ще има светлина. Ние виждаме как се стъмва.

Папата дойде тук. А точно по това време Бог ми показа как са протичали периодите и как са били подредени. Надявам се всички да имате записите. Тези периоди съм ги нарисувал, както го виждате в книгата. Тогава слезе Святия Дух в голям огнен стълб и още веднъж нарисува този чертеж. Това го видяха триста, или четиристотин души.

Когато дойде папата, стана затъмнение на слънцето. Бяха направени снимки и те показваха точно това, което беше нарисувано там на подиума. Той дойде на тринадесети, изкачи се по тринадесет стъпала и раздели причастието между тринадесет души – в народа, чието число е тринадесет и навсякъде е тъмнина.

Не виждате ли къде се намираме? Намираме се на края на времето.

В последните времена ще се появят подиграватели и ще кажат: „Нищо не се е променило, откакто бащите ни са умрели“. Обаче когато видите, че тези неща започнат да стават, тогава вдигнете главите си, пригответе се; във всеки момент може нещо да се случи. Христос идва за Своята църква.

Те не го вярват, защото пред тях то е скрито. Не разбират, че точно така те изпълняват Писанието. Тези хора наистина не разбират, че всичко това, което правят и говорят е изпълнение на Писанието. Точно както Каиафа и останалите тогава не са знаели, че Този на Когото са се присмивали и Който е стоял пред тях е бил самият Бог, за Когото е било писано в Пс. 22: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? Прободоха ми ръцете и краката“. Те са го пеели това в храма по същото време, когато Той вънка на кръста е умирал. Те не са разбирали, че са направили точно това. Исус дори се е молил: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“. Писанието е предсказало, че ще бъдат слепи.

А знаехте ли, че същото е предсказано за католическата и протестантската църкви, че в последните дни ще бъдат слепи, докато Исус стои отвън и хлопа на вратата, като се мъчи да влезе вътре? „Защото казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол..“. (Откр. З гл.). Ето го. Те пак са слепи и потъпкват Божиите неща като че ли нищо не значат за тях, подиграват се и богохулстват. Това е, което казва Библията.

Но за Църквата-Невяста грабването е откровение. На тях им е открито. Истинската Христова Невяста ще чака това откровение за грабването. То е откровение, защото откровението е вяра. Не може да имате откровение и да нямате вяра. Вярата е откровение, защото вие вярвате на нещо, което ви е било открито – изявено. Вярата е откровение. Вярата е нещо, което ви е открито, както при Авраам, който е смятал за несъществуващо всичко, което е противоречало на това, което му е било открито. Това е вярата. Това е Божието откровение. Църквата е поставено върху това откровение – цялото Тяло.

Преди няколко седмици разговарях с един мил баптистки проповедник. Беше дошъл да поговори с мен. Той ми каза: „Обичам те като човек, но ти си напълно луд“.

А аз му казах: „В такъв случай те моля да ми помогнеш да се коригирам според Писанието“.

Той ми каза: „Брат Бранхам, ние никога няма да можем да разберем точния смисъл на тези думи, докъто съвсем точно не разберем смисъла на всяка гръцка дума“.

Аз му отговорих: Уважаеми господине, ти би трябвало да знаеш, че още на ницейския концилиум, съвсем в началото, триста години след смърта на Исус, са се карали кой от гръцките учени е прав. Не можеш да се обосновеш на това. Всичко е откровение.

Той каза: „Не мога да акцентирам откровението (Не мога да се съглася, или да го призная като начин за приемане на Словото) .

Аз го попитах: „Тогава как искаш да приемеш Христос?“

Той отвърна: „Ами нали Библията казва, че който вярва в Исус Христос има вечен живот“.

Аз се съгласих и му казах: „Да, така е. Но също така е писано, че никой не може да нарече Исус Христос Господ, ако не му е открито чрез Святия Дух“.

И пак стигнахме до изходната точка. Всичко започва от откровението. Трябва да е изявено (открито).

Каин и Авел са нямали Библия, която да четат, но на Авел му е било открито чрез вярата, която е откровение. Авел принесъл по-добра жертва на Бога от Каин и Бог потвърдил, че той е праведен. В Матей 16:15 Исус е задал един въпрос. Нямаме време всичко да четем, затова си го запишете. Той попитал: „Според както вие казвате, кой Съм Аз?“

Петър отговорил: „Ти Си Христос, Син на живия Бог“.

И тогава Той му казал: „Блажен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, който е на небесата“.

Църквата е била поставена върху тази скала на духовното откровение кой е Бог и кой е Исус Христос. Та нали Той е изявата на Бога; Бог, който стана тяло и се е изявил на света. Бог е дошъл в света. Бог е бил в Христа и е примирил света със Себе Си. Той е изявил Бога в плът. „Ти си Христос, помазания Божи Син“.

Той казал: „Плътта и кръвта не са ти го открили това, но моя Отец в небесата. И на тази скала (изявеното Слово за определеното време) ще поставя Своята църква. Ще я поставя върху това и портите на ада няма да и надделеят“.

Последната книга на Библията е Откровение. Тя е запечатана за невярващите. В 22 глава е написано: „Ако някой отнеме от думите на пророчеството на тази книга, или притури нещо, Бог ще му отнеме дяла от дървото на живота“. От това виждаме, че се отнася само до вярващите. На тях тази книга им е отворена и им е открит Автора на книгата. Ние трябва да го видим като Алфа и Омега. От Битие до Откровение е все същия Исус Христос. В нея Той открива цялата тайна за Себе Си и за Своя план за идващите периоди от време и е била запечатана със седем печата. Книгата Откровение е била написана, но после е била запечатана със седем печата. Според Откровение 10 тези седем печата са били отворени след като седмия, последния земен ангел е тръбял на земята (Откр. 10:7). „…но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога..“. Това е времето, в което живеем.

Всички знаем, че живеем в периода на Лаодикия. Така че други периоди повече няма да има. Ние живеем в периода на Лаодикия и на седемте печата, с които е била запечатана книгата. То е било тайна, която сега трябва да бъде открита. Той го е обещал. Не може да бъде извън Словото, защото нищо не може да се отнеме и нищо не може да се прибави. Словото трябва винаги да остане същото. Но истината трябва да бъде открита чрез откровение и тя трябва да е в съгласие с останалото Слово. След това Бог ще го потвърди като истина.

Виждате ли. На Бог не са му необходими тълкуватели. Той Сам е Тълкувателя. Неговото тълкувание се състои в това, че Той прави нещата, които е обещал. Става както в началото. Бог казал да бъде светлина и станало светлина. Не е било необходимо да се тълкува. Било е потвърдено.

Бог в Писанието е обещал някои неща за тези последни дни. Сега става въпрос за тях. Исус Христос е дошъл затова, защото Той е бил обещал, че ще Го изпрати. И когато в Своето време Той е бил гук на земята, казал е на хората: „Иследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен“. „Ако не върша делата на Отца Ми, тогава не Ми вярвайте. Ако не можете да вярвате на Мен, вярвайте на делата, които върша, защото те свидетелстват кой Съм Аз“.

И по времето на Лутер и на Уесли делата са свидетелствали кой е бил Той. По времето на петдесятното съживление даровете са се върнали в църквата – говоренето на езици, изгонване на демони и други дарове – те са свидетелствали, защото нищо не е ставало за забавление.

Винаги, когато е започвало нещо ново, хората са казвали мнението си. Чел съм книги за историята на петдесятното движение. Там беше писано: „Това няма да продължи дълго. Те след малко ще издъхнат“. Обаче то все още гори. Защо? Вие не можете да го изгасите, защото Бог е казал, че то ще е тук. Това е една от частите на Словото и затова ние не можем да го потушим. Ако сега Невястата е викана навън, как ще попречите на това? Ние живеем в това време. Слава на Бога. Откровение на тайната за Самия Него.

Грабването, за което говорим се отнася само за Невястата. Спомнете си какво пише в Библията, че: „Останалите мъртви не оживяха, а след като минат хиляда години“. Това превъзходно грабване! Ако няма да има грабване, приятели, тогава къде се намираме? Какво бихме правили? В какъв период от време живеем? Какво обещание има за нас?

Но грабването ще стане. Библията го казва. Но ще бъде само за избраните, Невястата, която сега е викана да излезе навън. За Църквата.

Думата „Църква“ значи „извикване навън“. Както Мойсей е извикал един народ да излезе от друг народ, така Святия Дух вика Невястата да излезе от църквата. Църква от църква. Части от всяка деноминация творят Невястата. За дървото на невястата има магнитофонен запис. Невястата е викана и излиза навън. Това дърво — Невястата ще има дял в грабването — само тя, никой друг, освен Невястата, онези, които са били избрани от самото начало от Бога, духовните наследници на Отца.

Тук искам малко да спра. Започвам да ставам нервен като си помисля, че ви задържам.

Сега внимавайте! Всеки един от вас, години преди да се родите, сте съществували като ген във вашия баща. Така е. В баща ви е бил зародиша. Той идва от мъжа, не от жената. От жената е яйцето, което приема зародиша, но зародиша идва от мъжа.

Да вземем за пример моя син, който седи тук. Когато аз съм бил на 16 години, синът ми вече е бил в мен. Аз не съм го познавал, но той е бил в мен. И чрез брачното съединение той е дошъл на светлина в моя образ. От този момент аз го познавам и мога да общувам с него. Той е дошъл в точно определено време.

Точно така и вие сте били в Него. Ако имате вечен живот, то вие сте били з Бога още преди света да е съществувал. Вие сте част, син на Бога, Божи атрибут (нещо, което има характеристичен знак). Той е знаел в кой период от време ще дойдете на света. Той ви е предопределил за даденото време, за да заемете своето място. Никой друг не може да го заеме. Абсолютно все едно е колко имитатори и подобни неига има, вие трябва да бъдете тук, защото Той е знаел, че ще сте тук. Сега ви се е открило, че може да имате общение с Него. Той го желае това. Той желае това общение и иска да се обръщаме към Него. Обаче ако вашия живот не е бил от вечноста Божи атрибут, то тогава сте само имитатори на християнството. Милиарди и повече от милиарди само ще имитират християнство.

Преди известно време си отбелязах нещо. Бях у брат Шакарян и гледах как се кръстосва добитъка. Наблюдавах как ветеринарите използваха разни тръбички и такива неща. Всяко мъжко семе съдържа в себе си милион клетки. На разположение са и около милион женски яйцеклетки. Но знаете ли, че от целия този милион, които са пуснати, само една е предопределена за живот и само едно яйце узрява. Тази мъничка клетка се движи заедно с останалите, които изглеждат точно като нея, но тя ги оставя зад себе си и достига до определеното яйце, в което прониква. Всички останали умират.

Ако говорим за девствено раждане, то съвсем не е така тайнствено, от гледна точка на това, което Бог е предопределил като нормално оплождане.

Ако вие тази вечер сте новороден християнин, то вие сте били в Бога, нашия Отец още в началото, преди да е започнало времето. Затова вие по преди сте си задавали въпроса защо всичко е така преобърнато. Били сте озадачени защо християнството е такова. Обаче един ден нещо ви е засегнало. Какво е било то? Живота, който е бил във вас от началото.

Знам една приказка за една орлица, която намерила малкото си. Сигурно сте чули тази проповед, в която разказвах как това орлово яйце го измътила една кокошка. И това мапко орле още от самото начало не можело да разбере защо кокошката храни малките си по този начин. Това орле от самото начало не е било кокошка, независимо, че израстло между кокошките на двора и е търчало заедно с тях. Кокошката ровела по двора, но орлето се чудело защо го прави. И винаги, когато кокошката кодкодякала, всички пилета тичали подире и. И орлето тичало след тях.

Но един ден неговата майка разбрала, че е снесла две яйца, а не едно. И започнала да търси второто. Летяла, летяла и накрая дошла и над онзи двор. Там намерила детето си и го викнала. Орлето чуло този глас и веднага разбрало, че се отнася за него. Разбрало, че е очаквало да чуе този глас. Разбрало, че не е кокошка, а орел. Така е и с всеки новороден християнин. Все едно към колко деноминации сте принадлежали и къде сте се подписвали като член. Ако дойде истинското Божие Слово към вас и е потвърдено, веднага разбирате, че сте орли. Разбирате, че всичкото това кодкодякане на кокошката: ела тук, там не ходи, това прави, онова не прави, е безмислица. Става въпрос за истинската връзка със Словото.

Когато зародиша вникне в жената, той не се смесва с нищо друго. Вие не сте се родили от зародиша на баща ви, примесен със зародиш на куче или котка. Вие сте от човешки зародиш. Същото е и с тялото на Христос. Невястата ще бъде само част от Неговото тяло. Той е Словото и затова и невястата трябва да бъде Словото. Едното Слово трябва да е съединено с друго и т.н. Опрощението чрез Лутер, освещението чрез Уесли, кръщението със Святия Дух и възвръщането на духовните дарове при петдесятните. Едно Слово трябва да бъде положено върху друго, зародиш върху зародиш, живот върху живот, за да дойде невястата в съвършения образ на Исус Христос.

Помнете, че сте били атрибут. И след като сте разбрали тези неща и сте чули, че Исус Христос ще дойде за невястата Си, възниква въпроса: „Как ще влезем в невястата?“ Това е въпроса.

Много хора казват: „Ела, присъедини се към нас“. Едни изискват определен начин на кръщение, други пък държат на нещо друго. Едните казват: „Трябва да говорите на езици, в противен случай не сте го получили“. Други пък казват: „Не е нужно да говорите на езици“. Едните казват: „Трябва да танцувате в Духа“. Други: „Трябва да се радвате“. Други пък: „Трябва да имате емоционално преживяване“.

Всичко това е добре, обаче е извратено. Как е възможно едно Божие дете, родено от Божия Дух, мъж, или жена, да отхвърли Словото, след като Бог Сам казва: „Това е така. Аз Съм го обещал, ето, то е тук“. Как е възможно да не го познаят, след като е показано толкова ясно. Те трябва да го познаят. Не е възможно Исус да отрече собственото Си Слово.

Как да влезем в това Тяло? В Коринтяни 12:13 е написано: „Защото ние всички се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло“. Този Дух е живота на Христос. Така ли е? Живота на Христос, Живота на всяко семе привежда в живот семето, а Той е Семето на Словото. Разбрахте ли го? Има семе, в което има живот. И чрез кръщение със Святия Дух, който идва върху семето, Той извежда този живот на светлина.

Така е, както го казах във Феникс. Говорих отново с брат Джон Шариат. Бях му на гости и той ми показа едно цитрусово дърво. Той отглежда цитрусови дървета и ми показа едно, което ражда около осем различни видове плод. Аз го попитах: Какво е това дърво?“

А той ми отговори: „Портокалово“.

А аз го попитах: „Тогава как е възможно на него да растат мандаринки, лимони, грейпфрути?“

Той ми обясни: „Те всички са цитрусови плодове и са присадени“.

Аз го попитах: „О, значи то догодина ще роди само портокали?“

Той ми отговори: „Не, защото всяка пръчка на това дърво ражда своя си плод“.

Много градинари го знаят това. Всяка пръчка ражда своя си плод. Ако посадите лимонова пръчка на портокалово дърво, тя ще роди лимони, защото природата и е цитрусова. Обаче не ражда оригиналния плод.

Същото нещо сме направили и ние. Присадили сме най-различни изповеди и други неща. Как може методист да въведе в живот нещо друго, освен методист? Как може деноминация да донесе нещо друго, освен деноминационни деца? Обаче ако от това дърво израсте нова, оригинална пръчка, тя ще донесе портокали. Ако Бог прави нещо в църквата Си, то отново ще бъде в единство с оригиналното Слово. Така ще бъде, защото живота е в това дърво и то ще ражда според вида си.

Вие знаете, че тази голяма църква през вековете е носила своя плод и когато пръчките преставали да раждат са били отрязвани (Йоан 15 гл.). Не е била отрязана лозата, а само пръчките, които не са давали плод.

Исус иска да има плод за Себе Си. Неговата жена трябва да ражда деца като Него. Ако децата не са такива – деца на Невястата, деца на Словото, тогава са деноминационни деца. Църквата се е върнала към първата си любов, към света и деноминациите и затова не може да доведе в живот новородени християни, защото там няма нищо, чрез което да може да ги роди.

Ако се вземе пръчка на лимон и се присади, ще роди лимони. Тя не може да роди портокали, защото още от началото те не са в нея. Обаче ако това дърво още от началото е предвидено от Бога, то ще ражда портокали; не може да роди нищо друго.

Така е и с църквата на живия Бог. Наближава времето за всеки един. Когато Бог започне да прави нещо, всеки хваща топката и започва да тича. Винаги е било така. Наскоро четох за Мартин Лутер. Там пишеше, че проблема не е в това да повярваме, че той е направил пробив със своя протест срещу католическата църква; необичайното е, че той е успял да остане извън фанатизма, който е съпровождал цялото това движение и е останал да се държи за своето опрощение.

Всичко е имитация. Вижте госпожа Мекферсон. Ейми Симпл Мекферсон, която построи там онзи голям храм. Всяка проповедничка носи такива крила и държи Библията си като нея. Това е просто човешка имитация. Те не са оригинала. И църквите не са оригинала. Когато една църква в града получи нещо, другите не мирясват, докъто не го имат и те. Това въобще не са оригиналите. Божието Слово е оригинала. Това е Словото, което в предопределеното и избрано от Бога Отец време, ще роди според вида си.

Как ще влезем в църквата-Невяста? Чрез единия Дух сме се кръстили всички да съставляваме едно тяло, Тялото на Христос, което е Невястата – Слово. Били сме вкръстени в него.

Сега да видим дали живеем в последния период от време, или не. Ако отворим на Битие 5, или евангелието от Лука, ще прочетем, че Енох е бил седмия потомък на Адам. Тук се докосваме до семето на змията, защото ако Каин беше син на Адам, тогава Енох щеше да е осмия. Няма нито едно място в Библията, където да е написано, че Каин е син на Адам. Библията казва, че той е от лукавия (1 Йоан 3:12), а Адам не е лукавия. Но Каин е бил от лукавия.

Така че Енох е бил седмия от Адам, Той е предобраз на времето на църквата. Шестимата преди него са умрели. Енох е бил грабнат. С това ни е съобщено, че църквата ще бъде грабната в седмия период. Няма никакво съмнение, че ние се намираме именно в седмия период на църквата. Това е известно на всички.

Грабването ща стане в седмия период. Шестимата преди него са умрели. Но Енох е бил променен и повече не се е намерил. Защото Бог го взел. Грабването на Енох е предобраз на последния период на Невястата, която по време на седемте периода на църквата е била извиквана навън и ще бъде грабната, без да види смърт. Другите са умрели. Ние сега сме свидетели на този период от време. О, сега наистина копаем много дълбоко.

Следващо място, което ни говори за седемте периода (времена) на църквата е в Откровение 10, защото тази тайнствена книга е трябвало да бъде отворена. Отворена чрез веста на седмия ангел.

Думата „ангел“ значи „вестител“. Това е известието с което идва седмия земен ангел, чийто глас звучи като тръба. Не когато излезе в началото, а когато започне да тръби по времето на своето служеиие;

Когато Исус е излязъл, Той е започнал да изцелява болните и страдащите. Хората казвали: „О, този велик Равви. Той е пророк“. Всеки искал да Го има в своята църква, обаче когато Той един ден седнал и казал: „Аз и Отец сме едно“, тогава всичко се променило. Това вече било нещо друго. Той казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате вечен живот“. А те казали: „Та Той е вампир!“ Всичко станало съвсем различно. Той не го е обяснявал. Те са виждали знаменията, които са потвърждавали Божието Слово за онова време и са могли да видят, че именно Той е Този, който открива нещата за онзи период от време. Въобще не е било необходимо Той да обяснява нещо.

И учениците Му не са могли нищо да обяснят, но те са вярвали, независимо дали им е било ясно, или не. Мълчаливо са слушали и са вярвали. Как биха могли да кажат дали ще ядат плътта Му, или ще пият кръвта Му? То не е било възможно. Обаче те са вярвали, защото са били предопределени за това. Исус е казал, че ги е избрал още преди сътворението на света. Те са вярвали, независимо дали са могли да обяснят нещо, или не. Просто са вярвали.

Така че внимавайте! В седмия период на църквата, когато започне да тръби седмия ангел, трябва да бъдат известени тайните на Бога. Божиите печати не са били за реформаторите, защото тогава не е било времето за тях. Лутер не е живял толкова дълго. Нито Уесли. Реформаторите са имали веста за своето време. А хората я приели и си направили от нея деноминации.

Вие не можете да излъжете природата. Тя го доказва всичко това. Бог прави всичко да върви в единство с природата. Така трябва да бъде. Ние можем да сравним изгрева на слънцето с новороденото дете. То е още слабо, не топли и не свети така силно. В десет часа може да бъде сравнено с детето, което излиза от училище. На обяд започва зрелоста, живота е в зенита си и в три часа след обед започва да остарява. В пет часа можем да го сравним със староста, когато човек е стар и отслабнал, умира и го слагат в гроба. И това ли е краят на всичко? На другата сутрин слънцето отново изгрява.

Наблюдавайте дърветата. Напролет те се разлистват, на есен им падат листата. Какво е станало? Живота се е върнал в корените на дървото. И с това ли свършва всичко? На другата пролет то отново оживява.

Наблюдавайте църквата. Същото е станало през реформацията. Семето покълнало. По времето на преследването в средновековието пшеничното зърно е паднало в земята и умряло. Паднало в земята. Трябвало е да умре. Всеки духовно мислещ човек може да го види. Ако зърното не умре, ще остане само. В средновековието зърното е трябвало да падне в земята. Там останало да лежи и по времето на реформацията е покълнало с две нежни листенца на лутеранската църква. Излязло на светлина. От лутеранската църква израсли и други листа като Цвингли и други. После е продължило да расте и стигнало до класа по времето на Уесли. Това е било време на големи мисии. И отново паднало обратно. След това е дошло времето на петдесятните и накрая пшеничното зърно.

Има ли тук някой, който отглежда пшеница? Гледате пшеницата и казвате: „Аз вече имам пшеница“. Прилича на пшеница, но когато отворите класа и се вгледате внимателно ще видите, че там още няма зърно. Това е само плявата. Нима Исус в Матей 24:22-24 не ни предупреждава, че тези два духа в последните дни ще бъдат толкова еднакви, че ако би било възможно и избраните биха били излъгани. Забележете: това е носител.

Живота, който е дошъл чрез Лутер е въвел Уесли. Живота, който е дошъл чрез Уесли е бил основата, на която са възникнали петдесятните Живота, който е напуснал петдесятните ще сформира зърното. Те всички са носители. Истинския живот е преминал през тях. Веста преминава през тях, обаче продължава напред, докъто стане пшеница. Това е причината, поради която пшеницата ще излезе на светлина, цялостното дело ще бъде довършено и ще бъде грабнато горе. Невястата от всеки период от време излиза навън, а деноминационното стъбло умира. Изсъхва и умира.

Забелязвате ли как в това последно време всичко се отдръпва? Когато се оформя пшеницата, плявата започва да се отделя. Вгледайте се внимателно в това малко пшенично зърно; отворете го и го погледнете отвътре. Тогава ще видите, че най-напред там има едно съвсем мъничко, почти незабележимо зрънце. Трябва да вземете една лупа, която увеличава тридесет пъти, за да можете да го забележите. То е съвсем долу, обаче започва да расте. Плявата трябва да е тук, за да го пази, за да получи възможност да израсте. И когато започне да расте – когато веста започне да се разраства, – тогава плявата се отделя. Живота напуска плявата и отива в зърното. Прониква напред. Така е било във всеки период от време. Човек не може да не забелязва нещата в природата. При Бога всичко протича в единство. Това е начина, по който Той прави нещата. Сега ние живеем в седмия църковен период.

В края всичко трябва да бъде изявено в пшеничното зърно. Ако отворим Лука 17:30 Исус там казва: „Както стана в дните на Содом, подобно ще бъде и в деня, когато Човешкия Син ще се яви“. Какво значи „ще се яви“? Ще даде знамение на хората какво е Той в това време. Словото, което е определено за този ден ще бъде изявено на хората така, че Святия Дух ще се изявява и ще ни доказва, че Исус е жив всред нас.

Замислете се; тогава Той се е изявил като човек, като мъж. Той казал: „Както стана…“ Той е чел от същата Библия, от същото Битие, както и ние. Ние знаем, че когато Той дошъл при Авраам, седял е с гръб към шатъра. А Сара е била вътре. Той задал един въпрос. Тя не повярвала, че може да стане това, което имало да стане. Той казал: Аврааме, догодина по това време Аз ще се върна и жена ти Сара ще има син“. А Сара, която била в шатъра се засмяла. Той попитал: „Защо се засмя Сара? И защо си мисли, как ще стане това?“ Исус го е обещал; защото това е бил Той. Авраам Го нарекъл Елохим – Всемогъщ Бог. Това е бил Той.

Библията предсказва, че в последното време отново ще става същото. Исус го е казал. И когато видите, че тези неща започнат да стават, започват да се изпълняват, тогава разбираме, че времето е дошло. Погледнете го този свят. Вижте дали някога света е представлявал такъв Содом. Вижте тази перверзност; колко са перверзни. Мисленето им е извратено. Те изобщо не знаят какво е приличие. Вижте тези престъпници, хомосексуали и всичко останало. Жените са без никакви забрани. Как се е разрастнала аморалноста и неприличието; и не само у нас. Вие си мислите, че само методистите са такива. И петдесятните са същите. То е просто навсякъде.

Вижте мъжете ни. Вместо здраво да се държат за Божието Слово, те са зависими от разни традиции на своята деноминация и не желаят да излязат от там, въпреки че виждат как Бог се потвърждава по съвършен начин. А това е само, защото са слепи и не могат да го видят. Те никога няма да го видят.

Сега да проследим какво става. Ще побързаме.

Да видим Енох, предобраза на Църквата. Освен това той представлява и седмия период на църквата. В седмия период на църквата трябва да прозвучи тръба.

Колко от вас вярват, че е имало седем вестители през седемте периода на църквата? Всички, които вярваме на Библията, вярваме в това. Ако не и вярваме на нея, не можем да повярваме и на това.

Сега живеем в седмия период на църквата. Библията казва, че в седмия период на църквата, когато вестителя на седмия период започне да тръби веста, тогава ще бъдат изявени всички тайни, които са били скрити през останалите периоди. Сега го виждаме това. Сина на човека ще дойде всред Своя народ и ще направи точно това, което е съобщил, а именно, че ще потвърди Словото Си. Ние можем да го видим това в този последен период. То е като седемте смени на стражите. Той не е дошъл при първата стража, нито при втората, третата, четвътрата, а при седмата. И Енох, който е бил седмия е бил променен. Ное е предобраз на останалите от Евреите, които ще бъдат пренесени.

Говорихме за нощните сражи. В Библейско време нощите не са били разделени на часове. Слушайте внимателно. В библейско време ноща е била разделена не по часове, а според смяната на нощната стража. Имало е три нощни стражи. Първата е започвала в 21.00 и е свършвала в 00.00, втората е била от 00.00 до 3.00, третата от 3.00 до 6.00. Това е три пъти по три часа, общо девет, което е непълно число. После пак стигаме до седемте за грабването, което както вярвам ще настане през някое утро между шест и девет часа. Тръбата Господна тръби.

Когато дойде онова вечно утро и времето се свърши,

към нас ще прозвучи мощен глас на тръба от небето,

и тогава милионите ще тръгнат – големи и малки

да срещнат съдията, според както

ще ги вика от гробовете светия Господ.



В 1 Солунци 4 гл. е описано това вземане горе, което ще стане в последните дни. Слушайте внимателно. Ще започнем от 13ти стих.

А не желаем братя да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и въскръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казвам чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще въскрьснат по-напред“.

Бих искал да забележите, че тук става нещо много мощно. Да не го пропуснете. Тук от 13 до 16 стих се говори за три неща. Трябва да се случат три неща преди да се яви Господ. Като първо ще прозвучи вик за съживление, след това е гласът и накрая е тръбата. Ще го прочетем още веднъж, за да проверим дали е така.

Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба.

Преди да се яви Исус трябва да прозвучат три неща: вик за съживление, глас и тръба. Ще кажем нещо относно повика за съживление. Какво е вик за съживление? Това е веста, която най-напред трябва да прозвучи, живия Хляб на живота, който ще доведе Невястата.

Бог ще извърши някои неща и Той никога не променя начина, по който ги прави. Той не се променя. В Амос 3:7 Той казва, че не прави нищо, преди да го съобщи на служителите Си. И както го е обещал, така и ще го направи.

Тези периоди на църквата са имали своето развитие и според Малахия 4 е обещано, че в последния период на земята пак ще има един пророк. Този дух Бог го е използвал пет пъти. Най-напред е бил в Илия, после в Елисей, след това в Йоан Кръстител, сега, за да изведе църквата навън и после остатъка от Евреите. Пет пъти? Милоста. Петицата е числото на милоста.

Замислете се върху това. Тази вест е обещана. След като църквите така са объркали всичките тайнства, нужен е един истински Божи пророк, за да бъде изявено всичко. И точно това е, което Той е обещал.

Запомнете едно нещо: Господното Слово не отива при теолога, а при пророка. Пророка е проводника на Словото. Той не може да говори от себе си, не може да говори своите си мисли; той може да говори единствено това, което Бог му открива. Дори и Валаам, онзи пророк, който е искал да продаде правото си е казал, че пророка не може да говори от само себе си, а само това, което Господ вложи в устата му. Бог прави така, че той не може да каже нещо друго. Този човек за това се е родил.

То е като да бихте казали: „Не мога да си отворя очите“, а те са ви отворени и виждате. Вие не може да си протегнете ръката, ако тя е вече протегната. Не можете да бъдете куче, ако сте се родили човек. Просто така сте създадени. В миналото, когато онези църковни групировки оплитали всичко, Бог е изпращал пророк, като например Исаия, Иеремия, Илия и всички останали. Той ги е довел отнякъде. Те не са принадлежали към никаква институция, а са донасяли Словото и после са напускали сцената. Те са били сурови мъже на Божията Истина.

Така е било винаги. По какво могат да бъдат познати? Той ни е казал: „Ако някой се мисли за пророк, или духовен, тогава трябва да познае, че това което ви пиша е заповед от Бога“. В църквата има пророчески дар, но пророка е предопределен за точно определено време.

Ако в църквата има пророчество, поне двама, или трима трябва да разпознаят преди цялото общество да го приеме. Но над пророка не е бил поставен никой, защото в него е чистото Божие Слово. Той е Словото в определения период от време. Той е представял Бога.

Бог ни е обещал, че в последните дни отново ще ни изпрати пророк, за да изведе църквата Невяста вън от духовния хаос. Това може да стане само по този начин. Деноминационните църкви не могат да приемат Христос. Петдесятните, в това състоянието, в което се намират днес, не могат да донесат тази вест. И как биха били в състояние, след като те всички са едни против други, а и в духовно отношение стават най-различни неща. О, милост. Всичко е такъв хаос. Те са организирани. Нека някой историк да ми докаже, че не съм прав. Винаги, когато на земята е прозвучавала една вест, те веднага са се организирвали. И са умирали на място. И петдесятните излязоха, а после направиха същото.

Аssemblies of God, вашите предшественици, бащите и майките ви, на онзи така наречен „генерален концилиум“ са излязли от организацията. Те са хвалили Бога и били против тези неща. Обаче както кучето се връща при бълвоча си и свинята в калта, и вие направихте същото както останалите. Загубихте своето духовно усещане и човек едва ли не трябва да има членска карта, за да може изобщо да общува с вас.

Унитари, Бог ви даде едно нещо, но вие, вместо да продължите напред, да останете в покорство и да продължите напред, отделихте се от това и си организирахте група. И до къде стигнахте? До същото. Така е. Обаче Божия Дух продължава напред.

Той е предсказал, че тези неща ще дойдат, затова трябва да станат. Така че като първо, когато се подготви да слезе долу, ще прозвучи вик за съживление. Какъв е този вик? Това е веста, чрез която хората ще бъдат повикани. Най-напред идва веста. „Време е да се очистят лампите. Събудете се и пригответе лампите си“. При коя нощна стража става това? В седмата. Не в шестата, а в седмата. „Младоженеца идва. Пригответе лампите си“. И те го направили. А някои установили, че нямат достатъчно масло в лампите си. Но е време да се приготвят лампите. Това е времето, за което се говори в Малахия 4 гл. и в Лука 17 гл. Всички тези пророчества съвършенно подхождат на днешното време и ние го виждаме това много добре.

Както виждате тези неща стават, скъпи мои братя и сестри. Бог в небето знае, че аз бих могъл сега, в този момент, тук на подиума да умра. Бихте се оказали сами за известно време. Колко превъзмогващо е човек да види как Бог слиза от небето с присъствието Си и се потвърждава, както го е правил винаги. Това е истина. Библията лежи пред мен отворена. Ние сме стигнали до тук.

Деноминационната система е свършена. Ликвидарана. Повече никога няма да се вдигне. Ще бъде изгорена. Същото става и с плявата на полето. Бягайте вън от това! Влезте в Христа! Недейте да казвате: „Аз принадлежа към методистите. Аз към баптистите. Или, аз съм петдесятен“. Влезте в Христа! Ако вие наистина сте в Христос, тогава ще вярвате на всяка една дума, която е написана тук. Не ме е грижа кой какво казва. Бог го усъществява, защото вярвате на това. Какво става, когато Той излее Духа Си на Словото? Същото, както когато семето е полято с вода. Ще се събуди за живот и ще донесе плод според вида си.

Вие казвате: „Аз съм покръстен със Святия Дух“. Това още не значи, че сте спасени.

Вие сте тройна личност. Вътре във вас е душата, после е духа и тялото. В тялото си имате пет сетива, чрез които можете да контактувате с околния сват. Повече не можете да приемете. Но имате и пет духовни сетива: любов, съвест и т.н. Но живота ви е във вътрешноста ви. Вашата индивидуалност, това, което сте вие.

Исус е казал, че дъжда пада и на праведните и на неправедните. Засейте плевели и до тях засейте пшеница. Полейте ги и ги наторете. Няма ли да растат и двете? Ще растат. Но какво ще стане? Едното ще роди плевел, защото това е неговия вид.

Плевела ще вдигне ръцете си и ще ликува точно по същия начин, както и пшеницата.

Библията не говори ли, че в последните дни ще излязат хора да заблуждават, че те са Христос – помазани; но с оглед на Божието Слово са с фалшиво помазание. Те са с деноминационно помазание, а не с помазание за Словото, защото Словото само ще свидетелства за себе си. Повече и не е необходимо. То свидетелства само за себе си. Обаче излизат фалшиви помазани. Имате една проповед за това и тя е записана на магнитофонна лента. Ако попитате някого от тези помазани: „Ти Христос ли си?“, те ще ви отговорят: „Не, не!“ Те не се представят за Него. Обаче казват: „О, слава, получих помазание“. То наистина е помазание.

Спомнете си, че и Каиафа е получил помазание и е пророкувал. Валаам го е имал и е пророкувал, но то няма нищо общо с онова вътрешното. Ако това не е Божието семе, което от началото е носител на Неговото наследство и ако не е предопределен, тогава сте загубени. Не е важно как ликувате, как говорите на езици и бягате насам, натам; всичко това няма нищо общо с това. И плевела прави всичко както и пшеницата. Аз съм виждал езичници да се радват, да говорят на езици и после пият кръв от човешки череп и призовават дявола. Така че не съдете според емоционалните преживявания; забравете за тези неща. То трябва да бъде Словото във вашето сърце – а то е Христос. Положете го там вътре и чакайте да се изяви. Защото то ще прорасте като всяко друго семе и ще се прослави във времето, в което живее.

Лутер е могъл да донесе само покълналото семе. Следващите са могли да донесат останалото. Сега се намираме във времето на зърното. Истинските лутерани са могли да родят само лутерани. Истинските петдесятни – само петдесятни. Нищо друго. Но това време вече е минало. Ние продължаваме напред.

Знаете ли, че католическата църква е произлязла от петдесятната? Ако петдесятните църкви бяха съществували две хиляди години, днес щяха да са по-зле и от католическата църква. Точно така е. Говоря на братята и сестрите си, които обичам. Бог го знае. Но мислете за това, мили мои приятели, че аз трябва да се срещна с вас в съда. Всичко това няма да продължи дълго. Аз трябва да свидетелствам за истината.

Когато започвах тези събрания и се молех за болните всичко беше много добре. Обаче когато дойдох с веста, всичко се промени. Ако излезе някаква вест, имам впредвид истинска вест, която е съпровождана от истинските Божии чудеса, а след това се организира, веднага се разбира, че то не е от Бога. Защото ние вече сме на ясно какво е организацията. Исус е излязъл и е изцелявал болните. Това привлякло вниманието на хората. И след това е дошла Неговата вест. Така е. Бог винаги има нещо, което иска да съобщи. Божието изцеление ще привлече хората. Но ядрото на всичко това е самата вест. И точно за нея става въпрос. Тя прониква тук вътре. Той иска да привлече вниманието на хората, защото между тях се намират и тези, които са определени за вечен живот.

Много от добрите пшенични зърна падат край пътя и птиците ги изкълвават. Други падат между тръните, но някои са паднали на подготвена, предопределена почва и са донесли плод.

Така че най-иапред ще прозвучи вика за съживление, после гласа и накрая тръбата. Вестителя ще подготви хората чрез повика за съживление. Второто е глас за въскресение. Това е същия онзи силен глас от Йоан 11:38-44, който е извикал Лазар да излезе от гроба. Невястата ще бъде събрана и после ще бъде въскресението от мъртвите. И всички заедно ще бъдат взети горе. Наблюдавайте как ще станат тези три събития.

Какво ще прозвучи? Тръба. Вик за съживление, глас, тръба. Третото е тръба. С нея хората са били викани за празника на тръбите. А сега това ще бъде сватбата на Агнето с Невястата в небето.

Първото, което ще прозвучи, е Неговата вест. Чрез нея Невястата ще бъде извикана. Като следващо ще бъде въскресението на тези от Невястата, които са умрели през другите периоди от време – те всички ще бъдат грабнати горе заедно. Тръбата ще извика за тържеството горе на небето. Това е, което става, приятели.

Ние сме подготвени за това. Сега вече извиканата Църква трябва да остане да лежи на слънце, за да узрее. След кратко време ще дойде един голям комбайн. Зърното ще бъде събрано в хамбара, а плевелите ще бъдат изгорени.

Вие не сте слепи. Разумни хора сте. Аз не ги говоря тези неща преднамерено. Говоря го, защото това е живот и аз съм отговорен пред Бога да го кажа. Задължен съм да го кажа. Това е моята вест. Винаги съм вярвал, че тя ще дойде. И тя е тук.

Бяха отворени седемте печата, бяха изявени тайни и са показани тези неща. Това стана. Аз не го знаех. Тук присъстват онези мъже, които бяха с мен, когато се случи онова, което бях казал в проповедта „Това ли е времето?“ Вие сте го слушали. През онази сутрин седем ангела стояха точно на мястото, което беше показано преди това; бяха дошли от небето. После се издигнаха и стана вихрушка. Ние стояхме там и наблюдавахме как се отдалечават. Учените по цялата земя, даже и в Мексико са го снимали. Бях там и всичко наблюдавах много внимателно.

Когато започнах да проповядвам за седемте периода на църквата, обадих се на Джек Моор. Той е превъзходен теолог. Аз го запитах: „Джек, коя е онази Личност, която стои там. изглежда като Сина на човека и косите Му са като бяла вълна?“ И още добавих: „Та нали Той е бил млад мъж. Как може косите Му да са бели като вълна?“

Той ми отговори: „Брат Бранхам, това е Неговото прославено тяло“. Това не ми беше достатъчно. Но когато отидох в стаята си да се моля, Той ми го обясни.

Вижте, винаги съм проповядвал, че Той е Бог, а не само човек. Той е Бог, Който се е изявил в плът. Бог – изявата на Божията любов. Той е дошъл долу и е изявил великите Божии дела на земята. Исус е бил Божията любов, чрез която е възникнало тяло, в което е живял Сам Иеова. Той е бил пълнотата на Божеството в тяло. Чрез това тяло Бог е изявил Себе Си. Изявил е Кой е Той. Това тяло е трябвало да умре, за да може невястата да бъде обмита с Неговата кръв.

Обърнете внимание: Невястата не само е очистена, не само е изкупена, но на нея са и простени и греховете. Някога изследвали ли сте какво значи думата „опрощение“? Ако например брат Гриин някъде чуе, че аз пия и правя разни лоши работи, но след това разбере, че то не е било вярно и би ми казал: „Прощавам ти, брат Бранхам“, тогава аз бих го попитал: „Какво ми прощаваш? Аз нищо не съм направил. Какво искаш да ми простиш?“Обаче ако съм се провинил по някакъв начин, после може и да ми каже, че ми прощава, но въпреки това аз не съм опростен, защото съм го направил.

Думата прощение значи, като че ли никога нищо лошо не сте направили. Прощение. Кръвта на Исус ни очиства от греха и той е хвърлен в морето на забравата. Той е единствения, който може да го направи това. Ние можем да простим, но не и да забравим.

Аз мога да ви простя, но винаги мога да си спомням това, което сте направили. Обаче така не можете да бъдете праведни. Но в Божиите очи Невястата е опростена. Тя никога нищо не е направила. Амин. Тя стои тук, за да се омъжи за святия Божи Син. Тя от самото начало никога не е съгрешила. Защо не? Защото е предопределена. Тя просто е попаднала в клопка. Но когато чула истината е дошла и кръвта я е очистила. Тя стои тук свята; при нея няма никакъв грях.

Затова тази вест ще повика Невястата. Сега звучи вика за съживление. Една сутрин прозвучал силен глас за съживление и той събудил Лазар. Исус извикал със силен глас: „Лазаре, излез навън!“ Същия глас ще събуди и починалите светии от Невястата.

Тръбата ще затръби. Израел е бил събиран със звука на тръба за празника на тръбите. Става въпрос за петдесятното тържество; празника на тръбите, големия празник на небето. Тръбата значи свикване на празник. Сега става въпрос за вечерята на Агнето в небето, за събирането на Невястата, празника на тръбите, сватбата.

Виждали сме тези неща в предобрази. Сега много внимавайте преди да свършим.

Ние видяхме предобраза. В Матей 18:!6 е писано за тримата свидетели. Можем да прочетем и 1 Йоан 5:7. Винаги има трима свидетели. Така ли е? Целта е всичко да бъде потвърдено като правилно. Всичко трябва да бъде потвърдено от двама, или трима свидетели.

Сега вижте тримата свидетели. В Стария Завет е имало три грабвания. Знаете ли го това? Първото е било на Енох, второто на Илия, а третото е бил Исус. Исус, който е Връхния камък. Той е също така и онзи свързващ Камък между Стария и Новия Завет. Най-напред е трябвало да умре, а след това е бил грабнат. Той умрял, бил е въскресен, отнова пътувал между нас и после е бил взет горе. Той е този Крайъгълен камък, който е и свързващ. А След Своето въскресение е бил взет горе. Така Той е потвърдил Стария Завет.

Всички знаем, че Енох е бил променен и взет. Знаем, че Илия е бил взет във вихрушка с огнена колесница. Исус умрял, бил е погребан, въскръснал и четиридесет дена е останал на земята. След това е бил грабнат – Крайгъгълния камък. Трима са, които свидетелстват. Така ли е? Едно грабване вече е имало. Знаете ли го това? Да видим дали ще можем бързо да го прочетем. Ще четем от Матей 27 гл. от 45 стих. Мисля, че е Матей 27:45. Така съм си записал.

А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или. Или, лама савахтани? Сиреч, Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия. И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и катоя надяна на тръст, даде Му да пие. А другите казваха: Остави да видим дали ще дойде Илия да Го избави. А Исус като извика пак със силен глас, издъхна.

И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха въскресени, които като излезоха от гробовете след Неговото въскресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина“.

Така че едното въскресение вече е станало. Три са станали в Стария Завет. Това са били тези, които са били подготвени и към които е дошло Божието Слово. Словото на Бога дошло при Енох. Божието Слово дошло при Илия. Той е бил пророк. Исус е бил Словото на Бога.

Забележете, че онези въскръсналите са били от Стария Завет. Старозаветни светии, които са били грабнати. Обърнете внимание на стих 50. Неговия силен вик е събудил старозаветните светии точно както е събудил и Лазар. Събудил ги е силен глас. Като следващо ще се изпълни това, което е писано в 1 Солунци 4 гл. Преди малко го четохме.

1 Солунци 4:13-18: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите…“ Това ще бъде второто грабване. При това второ грабване ще бъде взета Невястата.

Старозаветните светии са отишли вече в Неговото присъствие. Отишли са горе, когато Той е извикал със силен глас и е предал Духа Си. Защо? Защото жертвата за омилостивение, която те са очаквали, вече е била принесена. Защото те са вярвали в идването на съвършенното Агне без недостатък. Те са жертвали агнета. Когато Той умирал и предал Духа, тогава извикал със силен глас и старозаветните светии са се пробудили. Обърнете внимание на вика за съживление и гласовете тук. Същото ще стане и при Неговото идване. Той е предал Духа Си. Това е била съвършенната жертва и всички, които са били в рая са излезли навън. Старозаветните светии са дошли на земята, там са се показали на мнозина и са отишли с Него в славата.

Давид е казал: „Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати…“

Той е пленил пленници и е дал на хората дарове. Когато старозаветните светии искали да влязат с Него, бил зададен въпрос:

Кой е Тоя Цар на славата? Господ на силите, Той е Царят на славата (Пс. 24:10).

Те са влезли там. Исус е водил тези пленени пленници. Дошъл със старозаветните светии и влязъл през тези вечни врати там горе. Казано е:

Издигнете порти главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 24:7). А те питали: „Кой е Този Цар на славата?“

Господ, силния на бой“. Вратите са вече отворени. Исус, Победителя е извел пленниците на свобода; тези, които са Му вярвали и които са чули Словото Му. Старозаветните светии са били там и са Го чакали. Той е отишъл там, взел ги е и ги е завел горе със Себе Си. Грабването е станало.

Като следващо ще бъде грабването на Църквата – Невяста, както е писано в 1 Солунци. Тя ще бъде събудена и грабната в слава. „Ние, които сме останали живи (това е тялото, което е още на земята) няма да предварим починалите… защото Божията тръба ще затръби и мъртвите в Христа ще въскръснат по-напред, а после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях във въздуха“.

Преди-няколко дена, в деня на годишнината на премирието, стоях на улицата и гледах военния парад. Бях с по-малкия си син, Йосиф. Най-напред минаваха танкове от първата световна война. След тях минаха новите танкове Шерман, от втората световна война, с големите оръдия. След тях вървяха майки и синове, които имаха медали „Златен кръст“. После мина една алегорична кола. Отпред беше гроба на незнайния воин. Един войник стоеше на пост до гроба. От едната страна имаше един моряк, а на другата войник от морската пехота. Там беше написана една молба. Майка, която имаше златен кръст стоеше до тях. Беше изгубила сина си. Друга млада жена седеше на масата и плачеше, подпряла главата си. До нея седеше едно момченце, което също плачеше. Беше изгубило баща си. Помислих си колко е тъжно, като гледа човек всичко това. Като си представим колко малко войници са останали живи, някои са били ранени и сега маршируват тук вече поостаряли и побелели. Но колко гордо вървяха, защото са Американци.

Помислих си: „О, Боже, един ден ще прозвучи Божията тръба и мъртвите в Христа ще въскръснат. Старозаветните светии, които чакат на другата страна, чрез гласа ще станат първи и ще имат дял във въскресението. После и ние ще се присъединим към тях и заедно ще се изкачим на небето. Тези стари, смъртни тела в един миг ще бъдат променени в превъзходни, въскресени тела. О, какъв преглед ще бъде, когато в един от дните, които са пред нас, отидем в небето. Те ще понесат на гърдите си кръвта на Исус Христос и Божията вест за часа, в който живеем. Братя, ние очакваме този час.

Това ще бъде следващото въскресение. Едно вече е имало. Следващото е пред нас. То ще бъде скоро.

Третото ще бъде при двамата свидетели от Откровение 11:11,12. Това са онези двамата, кокто ще излезат с Христовия Дух да свидетелстват на Евреите, както навремето Йосиф се е открил на братята си. Вие знаете, че техните мъртви тела три дена и половина ще лежат на улицата и после в тях ще влезе Дух на живот и те ще бъдат грабнати в небето. Това са трите грабвания в Новия Завет. Трите грабвания в Стария Завет вече са станали.

Сега ние се подготвяме и чакаме грабването на светиите. Така е писано и така ще стане.

Щом като Божието Слово нещо каже, по-скоро ще премине небето и земята, но Словото няма да премине. Когато в Битие Бог е казал: „Да бъде светлина!” може да са минали и столетия преди да е станало. Той казал: Там да израсте дъб, там това и онова. Там да е пустиня, там да са планини. Той го е изговорил. Вие знаете, че всяка дума, която излезе от Неговата уста трябва да се изпълни.

Един ден Той извел навън народа Си. Той говорил на Мойсей от святия огън в къпината. От светлината. Но хората не вярвали на Мойсей. Затова Той казал: Доведи ги при тази планина. И една сутрин цялата планина била в огън, тресяла се и гърмяла и хората казали: Нека Бог да не говори с нас, за да не умрем. Нека ни говори Мойсей.

Бог казал: Няма така да говоря с вас, но ще ви издигна пророк. И ще говоря чрез Него. И ако се изпълни това, което казвам, това значи, че Аз Съм с него.

Вижте как е стоял там пророк Исаия. Той бил интелигентен мъж, и е бил уважаван от краля. Живял по времето на Озия, който бил също интелигентен мъж. Един ден Озия се опитал да служи като свещеник и бил постигнат от проказа. Това го казах и на онези бизнесмени: „‘Никога не се опитвайте да вземете мястото на проповедника“. Не! Останете там, където сте. Вършете работата, която Бог ви е определил. Ако сте пръст, никога не можете да бъдете ухо; ако сте ухо, не можете да бъдете нос, или око. Останете на мястото си.

Неотдавна можехте да чуете на запис „Да се опиташ да направиш услуга на Бог“. Давид, който бил помазания крал, направил едно нещо. Целия народ ликувал, крещял и танцувал, но никой не се сетил да попита пророка. После умрял един мъж и цялата тази работа се развалила. Не се опитвайте да се харесвате на Бог. Изчаквайте да дойде Божието време! Оставете всичко да бъде така, както Той иска да го направи. Някои казват: „Сега ще започнем да правим големи неща“. Бъди внимателен, брате.

По времето на Давид, пророк в земята е бил Натан, но него никой нищо не го попитал. Давид предпочел да се съветва със стотниците и ротните. А целия народ викал и ликувал. Имали най-различни религиозни движения, но не е било според Божието Слово. Затова е било погрешно. И всичко останало, което не е въз основа и в единство с Божието Слово е погрешно. Само Божието Слово остава на веки. „Небето и земята ще преминат, но Моето Слово няма да премине“.

Исая, интелигентен млад мъж, стоял там, и изведнъж върху него дошъл Святия Дух. И той не можел да каже нищо друго, защото е бил пророк. Той казал: „Ето, девица ще зачне… Дете ни се роди, Син ни се даде. И управлението ще бъде на рамото му. И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечноста, Княз на мира. Управлението и мирът непрестанно ще се увеличават“.

Как е могъл този интелигентен мъж да каже, че девица ще зачне? Всички са го очаквали. Било е ТАКА КАЗВА ГОСПОД. Трябвало е да стане, точно както в началото, когато земята е била пуста и праздна, когато водата е била над бездната и Той семето е насадил под водата. Виждате ли, трябвало е да стане.

Един ден, осемстотин години по-късно една девица приела това Божие Семе – сътвореното Семе. И родила Син. А този Син един ден стоял там и казал: „Лазаре, излез навън“. И Лазар, мъж, който вече четири дена лежал мъртъв в гроба и миришел, излязъл от там. Исус е казал: „Не се чудете, защото ще дойде ден, когато всички, които са в гробовете ще чуят гласа на Божия Син“. Изговорено е. Затова трябва да стане. И грабването ще стане.

О, точно си спомних за своята последна проповед в Калифорния. Мислех, че никога повече няма да се върна там, когато предсказах, че Лос Анжелос ще се срине в океана. ТАКА КАЗВА ГОСПОД. Това ще стане. Той вече е загубен, подкопан; предаден за погубление. Кога? Не знам. Но ще се потопи. Веднага след това в онази област имаше земетресение.

Много от вас бяха там, на мястото, където Господния Ангел като светлина и огън слезе от небето на скалата, при която стояхме. В планината бяха изскубнати камъни и бяха разхвърляни наоколо. Прозвучаха три гърма и аз казах: Ще дойде съд над западното крайбрежие“. След два дена Аляска почти потъна.

И същия този Бог каза, че Лос Анжелос е загубен. Предаден е за разруха. Не знам кога ще стане; това не мога да кажа.

Аз дори и не знаех, че съм го казал това. Мисля, че един от Моселовите братя ми го каза на улицата. Аз не знаех какво съм казал. Чак, когато го прочетох, разбрах. Погледнах в Библията и Исус казва: „И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. Защото ако се бяха извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал“.

И същия този Божи Дух, който е казал това, там каза: „О, ти град Капернаум, който си казваш ангел (Лос Анжелос), как си се издигнал до небето“. Това е корен и престол на сатана. „Ти сам си възвисил себе си“. Там е гробище на проповедници. Там отиват добри мъже и загиват като плъхове. Каква пустиня!

Ти, който се наричаш с име на ангел, ако в Содом бяха станали тези дела, които станаха в теб, щеше още да стоиш. Но твоя час дойде!“ Внимавай и гледай! Ако това не стане, значи съм лъжлив пророк.

Спомням си за онази вечер, когато видях прегледа на Невястата. Стоях там и видях една хубава жена, хубаво облечена да върви натам. Във видението някой стоеше до мен и когато гледах това, чух да ми се казва: „Това е прегледа на Невястата. Аз гледах как минава. Идваха от едната страна и вървяха на другата.

Чух че идва още някой. От другата страна идваше църквата. Там идваше църквата от Азия. О, вие говорите за мърсотия. След нея дойде европейската църква. О! А после чух някой да идва с рокенрол, и това беше Мис Америка, църква. Те даже не бяха и облечени. Имаха хартия върху себе си. Беше сива като вестник и я държаха пред себе си, както танцуваха рокенрола. Мис Америка църква.

Аз стоях в Неговото присъствие. И си помислих: „О, Боже, нищо по-добро ли не можахме да донесем ние, проповедниците? О! О! О! Може да си представите как се чуства човек в такъв момент. После си помислих: О, Боже, скрий ме; само да можех да изчезна от тук. Това ли е всичко, което сме успели да направим?“

Тези жени, гримирани, с подстригани коси преминаха, танцувайки в ритъма на рокенрола. А трябваше да са Христови девици. Когато подминаха, обърнах си главата на другата страна. Те държаха тази хартия само отпред. Отзад бяха голи. Така минаваха.

Обърнах се и плачех. Не можех да понеса факта, че Той стои до мен и че това е всичко, което аз като проповедник съм успял да постигна за Него. Казах: „О, Боже, не мога да го гледам това. Остави ме да умра. Да изчезна“. и т.н.

Те се изгубиха от погледа ми. Винаги, когато идваше една група, отиваха до едно определено място и после изчезваха. След това се чуваше само музиката.

И изведнъж чух нещо като „Напред, войници на Христа“. Погледнах натам и видях една осветена група като в началото. Всички бяха нормално облечени. Косите им падаха на гърба гладки и чисти. Те маршируваха с евангелието. Тя беше Словото. Изглеждаше като че ли е по една от всеки народ. Гледах ги как минават. Но вместо да вървят надолу, вървяха нагоре. После видях как две, или три излязоха от строя и не държаха крачка с останалите. Започнах да викам: „Върнете се в строя“.

Питах се: Да не би това вече да е станало? Да не би Невястата вече да е била повикана? Това ли е, през което преминаваме днес? Тя трябва да бъде оформена според образа на Христос, а Христос е Словото. Това е всичко.

Към това не може да се прибави нищо. Не може да бъде като жена, която има една човешка ръка и една кучешка лапа. Тя трябва да бъде съвършенното Божие Слово, както и Той е Словото. Невястата е част от Младоженеца. Жената е част от мъжа си, защото е взета от него. Ева е била част от Адам; от реброто му. Така е и с Невястата. Тя не е взета от деноминацията, а от лоното на Словото.

[Брат Бранхам пее.]

Всички искаме да бъдем там. Бог да ви благослови. Изговорено е. Трябва да стане. Никой не иска да умре, никой не иска да бъде погубен. Искам да ви кажа нещо. Все едно колко редовно ходите на църква, какво правите и колко сте верни на църквата си. Това е добре. Срещу това не може да се възразява. Ходете на църква. Но каквото и да е, отхвърлете всички предрасъдаци, елате тук отпред, влезте в Христа, защото в един от тези дни ще се чуе глас. Иначе ще бъдете намерени с белега на звяра, без да се усетите. И после ще бъде късно. Това е истината.

Бог да ви благослови. Съжалявам, че ви задържах толкова дълго. Наистина ви задържах дълго. Вие принесохте за мен жертва, без да съм ви молил за това. Много е любезно от ваша страна. Вземете я и платете в мотела за времето, което взехме в повече.

Споменах само най-главните неща. По темата за грабването имам изписани още десетина страници, но вече нямам време за тях.

Бог да ви благослови. Обичате ли Господ Исус? Да се смирим за малко и да станем. Размишлявайте за това, което ви казах. Помнете, че се намираме в последните часове. [Брат Бранхам пее.]

Колко от вас Го обичате? Вдигнете ръцете си. Докъто ще пеем още веднъж, подайте ръката си на съседите си и им кажете: Бог да те благослови, пътнико! Ние сме пътници, нали? Ние сме пришелци и чужденци.

[Брат Бранхам пее.]

Искате ли да бъдете грабнати? Колко от вас искат да бъдат грабнати? Кажете: О, Боже, от цялото си сърце бих искал да го постигна.

Дръжте се здраво за Божията вярна ръка. Знаете ли я тази песен? Знаеш ли я, сестра? Дръжте се здраво за непроменливата ръка на Бога.

[Брат Бранхам пее.] Да наведем главите си и да мислим за това, че навеждаме главите си в пръста, от която сме били взети и в която един ден пак ще се върнем. Но вие знаете, че имате и душа, която ще отговаря пред Бога. Ако чуствате, че още не сте подготвени за грабването, ако би станало тази вечер и бихте искали да бъдете споменати в молитвата, вдигнете ръцете си. Тук няма място за олтар. Вашето сърце е олтара. Вдигнете ръката си. Бог да те благослови и теб, и теб. „Брат Бранхам, чуствам, че не съм подготвен. Искам да бъда истински християнин. Опитвал съм се, но винаги нещо ми липсва. Знам, че още не съм там, където би трябвало да бъда. Боже, имай милост към мен. Много ръце се вдигат. Двадесет, тридесет. Продължават да се вдигат.

Скъпи Боже, Ти знаеш какво е скрито дълбоко в сърцата на тези ръце. Моля те, Боже, аз съм отговорен само за едно нещо; да говоря истината. Верни Боже, те биха искали да бъдат спасени, да бъдат итински християни. Те не искат само някакво усещане, някаква деноминационна система, изповеди на вяра, или някаква догма. Не искат нищо да бъде прибавяно. Те разбират, Отче, че трябва да е чистото Слово без примески. Всичко останало ще премине, небето и земята, но Словото няма да премине. Ако вие сте Словото, тогава дори ако земята под нас изчезне, ние няма да изчезнем, защото сме Словото. Невястата на Младоженеца.

Моля се за всеки един, Отче. Дай им го, Отче. Това е исренната ми молитва. Прости ми, Отче, че тази вечер съм така нервен. Закъснях и говорих така откъслечно. Но Ти съедини всичките думи по Твоя Божествен начин, Велики Божи Духу. Вложи ги в сърцата на хората така, както са и в моето сърце. Дай им мотивация и цел, както я имам и аз в сърцето си. Ще го направиш ли, Господи? Спаси всеки, който се оставя да бъде спасен и ги тегли към Себе Си, Господи. Нека да сме готови за този час на грабването, което скоро ще стане. Моля се за това в името на Исуса. Амин.

Бог да ви благослови. Сега нека вземе думата председателя на тази конференция.