ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО (15-21 гл.)

Автор: Eвалд Франк

15 ГЛАВА

ИСУС Е ГОСПОД

В харизматичните евангелизационни събрания, където цари една много емоционална атмосфера, особено се подчертава: „Исус е Господ”. Но това не дава отговор на въпроса: дали Исус е наистина Господ за тези хора, в истинския смисъл на Писанието? Всеки, който казва „Исус е Господ“, но няма предвид самия Бог, в действителност още не е познал Господ Бог. Когато Исус е описван като човек, ние Го виждаме наистина като човек до Бога, по-точно като Човешкия Син и пророк, който Сам по Себе Си не е способен да ни поучава. „Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец… Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил”(Йоан 5:19,30). Това не означава, че вътре в Божеството има една всемогъща и всезнаеща личност и още една безсилна и незнаеща личност, но тук говори човекът Исус Христос, Който не върши своята воля, а на Бога.

Свещеното Писание многократно ни Го описва като Господ, Който стига до величественото Си изявление: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”(Мат. 28:18). В човешкото си естество Исус е показван като човек, като пророк, като ходатай, като посредник и като Човешки Син. Такъв Го е видял и Стефан: „А Стефан… погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога”(Деян. 7:55-56).

Стефан е видял свръхестествената Божия слава „Шекина”. Човешкият Син ще се върне в тази слава:„А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол” (Мат. 25:31).

Тук е дадено едно точно описание и една точна формулировка. Исус (Йешуа) не е какъв да е господар. Той е Господ. Когато Се е родил, на овчарите е било съобщено: „…Който е Христос, Господ”(Лука 2:11). И Павел е имал предвид същото, когато е написал: „И никой не може да нарече Исус Господ, освен в Святия Дух”(1 Кор. 12:3). От първата и до последната глава на Библията става въпрос за един и същи Дух (1 Кор. 12:.4), за един и същи Господ (стих 5), и за един и същи Бог.

„Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и който идва”(Откр. 4:8).

„Достоен Си, Господи наш и Боже наш да приемеш слава, почит и сила”(Откр. 4:11).

Независимо от различните описания и формулировки, отнасящи се до отделните конкретни ситуации, винаги става въпрос за един и същи действащ Бог и Господ.„…и се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува на вечни векове”(Откр. 11:15).

В същата връзка в 12 глава на книгата Откровение, за Бог и Неговия Помазаник казано е следното: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и власта на Неговия Христос” (Откр. 12:10). В крайна сметка за нас е съвсем ясно кой е Този, който ще царува:„Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който Си и Който Си бил, затова че си изявил голямата Си сила и царуваш”(Откр. 11:17).

При кристалното море победителите ще запеят хваление на Агнето с думите: „Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите”(Откр. 15:3 б). В глава 16 прозвучава глас от олтара: „Да, Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди” (стих 7 б).

Тази най-голяма тайна превишава границите на нашия разум. И това ще продължи до края, тъй като Божията воля за нас не е да иследваме и обясняваме, или да вникваме в тази тайна. Той иска ние да запазим респекта и уважението, което Му се полага.

Исус Христос се е родил като човек, и още като дете е бил посветен на Господа (Яхве) в храма в Ерусалим (Лука 2:22-24). Симеон Го е взел в ръцете си: „…и благослови Бога: Сега отпускаш, Господи, слугата Си в мир, според Своята дума”(Лука 2:28-29).

Според Исая 9:6-7, това Дете – Син – е „Съветник, Бог Всемогъщ, Отец на вечноста, Княз на мира”. Когато Сина говори в качеството Си на човек, тогава Отец е по-висш от Него (Йоан 14:28); но говори ли като Господ, тогава Той и Отец са едно (Йоан 10:30). Отец е в небето, Сина е на земята; независимо от това на всички трябва да бъде ясно, че „…Отец е в Мен и Аз в Отца”(Йоан 10:38 б). Независимо дали е до Отец, по-долу от Него, или в Отец – всичко е правилно, включително и изявлението: „…който вижда Мен, вижда Отец” (Йоан. 14:9).

Когато Петър е пояснявал служението на Исус Христос, казал е следното: „Исус от Назарет, Когото Бог е засвидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, Него, според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси като Го освободи от страданията на смърта,понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея”(Деян. 2:22-24).

Той е станал човек; умрял е като човек в плътското Си тяло, но чрез възкресението е превъзмогнал смърта, за да можем и ние да бъдем изкупени от това смъртно тяло и да бъдем променени във възкресено тяло.

Петър е продължил: „Каза Господ (Яхве)на Моя Господ (Йешуа): седни отдясно Ми, докато поставя враговете Ти за Твое подножие.И така нека знае целият Израелев дом, че този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ и Христос”(Деян. 2:34-36).

А апостол Павел е казал, че„…поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава”(1 Кор. 2:7). И след това описва разпънатия Спасител като Господ на славата, Когото света не е познал, „защото ако я бяха познали, не биха разпънали Господа на славата”(стих 8).

В 6 глава Павел добавя: „а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си”(1 Кор. 6:14).

Тези, които се обръщат към Христос, не се обръщат към детето в яслите, нито към бебето, което е в прегръдките на Мария, а се обръщат към разпънатия, умрелия и възкръснал от мъртвите Господ. Този Господ след възкресението Му ни е представен като „Дух”. Ние сме чели в Йоан 4:24, че „Бог е Дух” и тези, които искат да Му се покланят, в Дух и истина трябва да се покланят. Но тук Господ е представен така: „А Господ е Духът; и където е Господния Дух, там е свобода” (2 Кор. 3:17). И след това продължава: „А всички ние, гледайки Господната слава (Шекина) с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух”(2 Кор. 3:18).

Това, което едни виждат като объркана картина, за други е едно хармонично цяло, което не би могло да бъде по-съвършено. Във 2 Коринтяни 4та глава Павел говори за славата на Христос, Който е верен образ на Бога: „Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ”. А в следващия стих е кулминацията: „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването наБожията слава в лицето на Исус Христос”(2 Кор. 4:5-6).

16 ГЛАВА

Който изповяда Исус…

ПРАВИЛНА ИЛИ ФАЛШИВА ИЗПОВЕД?

В различните движения на съживление и в евангелизационните протестантски групи и свободните църкви силно е акцентирано изповядването на Исус Христос. При големите евангелизационни кампании евангелизаторите изискват от хора, излезли отпред, да повтарят след тях изповядването на Христос. След това говорителят им обяснява, че сега вече те са станали притежание на Исус Христос. Както при всички останали теми и свидетелства и тук е необходимо всичко да бъде разгледано от гледна точка на Библията, защото не всеки, който изповяда Исус като Божи Син автоматично е опростен пред Бога.

Безпорно, личното изповядване на Исус Христос като Божи Син е от най-голямо значение за нашето спасение! Обаче и тук Божият враг и опонент е успял да сътвори чрез полуистини една пълна лъжа, използвайки същите формулировки. Ще посочим три места от Писанието, в които противника има своето слово.

Обладаните от демони са крещяли, изповядвайки: „Какво имаш с нас Ти, Божий Сине?” (Мат. 8:29). А евангелиста Марк е написал: „И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти Си Божий Син” (Марк 3:11). И Лука е написал в 4:34+41:„Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога… Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син”.

Божият мъж е казал на болния: „В името на Исус Христос Назарянина стани и ходи”(Деян. 3:6). А след това е написано, че нечистите духове са изговаряли името Исус, а също „Исус от Назарета”, или „Божия Син”.

Затова е необходимо личното преживяване на Исус Христос, защото дори и правилната изповед остава без резултат, ако липсва това лично взаимоотношение с Него. Преди всичко ние трябва да получим откровение от небето. И изповедта, и следването на Исус трябва да вървят заедно. Същото важи и за послушанието. „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него”(Йоан 3:36).

Вярата в сърцето трябва да предхожда изповедта на устата.„Словото е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти, т.е. словото на вярата, което проповядваме. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш”(Рим. 10:8-9). Павел го е обяснил така: „Повярвах, затова и говорих”(2 Кор. 4:13 б). Изповедта, която не е от вяра в Христос като Господ и в Божието Слово, остава безрезултатна. Апостол Йоан пише: „И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?” (1 Йоан. 5:5).

При последното изкушение, когато дявола е стоял до Господа на върха на храма, той е казал:„Ако си Божи Син, хвърли се оттук долу”(Лука 4:9).

Да изповядват че Исус Христос е Божия Син могат всички: и Божиите деца, и децата на дявола, всички видове християни, дори и антихриста. Но изповедта е валидна само тогава, когато е свързана с цялостното свидетелство на Писанието и личната вяра и послушание спрямо Бога. Всеки човек трябва лично да получи откровение за Исус.

Написаното в 1 Йоаново 4 глава създава много проблеми на тълкувателите на Новия Завет: „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус е Този, дошъл в плът Месия, е от Бога. А всеки дух, който не изповядва Исус така, не е от Бога; и това е духът на антихриста”(ст. 2-3). Би трябвало поясним, че тук нещата са малко по-сложни от това, което е ясно на пръв поглед. Смисъла на този текст всъщност е, че Самият Яхве е дошъл в тяло като Йешуа (Яхве Спасител), като Божи Помазаник, като Христос, Който е Господ.

Повърхностната, изговорена само с уста, наизустена, или повтаряна изповед на вяра всъщност минава покрай главната цел. Според написаното от Йоан, всеки дух, който няма правилната изповед, не е от Бога. А това повече, или по-малко е духът на антихриста. Всеки, който изповядва друг Исус, показва че не притежава познанието на Бога, а то е, че Яхве на Стария Завет е Исус (Яхшуа) на Новия Завет. И Божието Слово авторитетно заявява на всеки, който отрича този факт, че е станал жертва на духа на антихриста.

Павел обстойно е обяснил Неговото пришествие в тяло и пребиваването Му като човек на земята: „…Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които не ходим по плът, а по Дух”(Римл. 8:3-4).

Тъй като човека е паднал в грях в плътско си тяло, и затова е бил обречен на смърт; било е необходимо Спасителя да дойде в също такова тяло. А учението, което твърди, че Мария е била без грях, е от антихриста. Христос е бил свят – без грях, без недостатък (1 Петр. 1:19). Той е трябвало да дойде в плътско тяло, за да изведе падналото създание от греховноста. Тъй като е било необходимо да бъдат изпълнени правните изисквания на закона, затова Той е взел върху Себе Си проклятието, което е лежало върху нас (Гал. 3:13).

Не съществува никакво неопетнено зачатие на благословената Мария, тъй като и тя е принадлежала към падналото създание. Има само онази Мария, която е била предопределена да приеме Безгрешното в греховното. Така че тук става въпрос за свято, божествено съдържание в един несвят съд. И всички хора, които са родени в греха, приемат Христос по същия начин – те, като част от падналото сътворение, носят това съкровище в глинени съдове. Затова тук не става въпрос за самия съд, а за скъпоценното съдържание, което е в него.„А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас” (2 Кор. 4:7).

Човек, който изповядва че „Исус е Божи Син”, обаче е повърхностен и продължава да си мисли и да вярва в каквото си иска, изобщо не е разбрал за какво става въпрос. А такъв, който съвсем лекомислено заявява: „Аз вярвам, че Исус е дошъл в тяло”, не е разбрал същноста на това, за което ни свидетелства Писанието.

Исус е единственият, който е бил без грях и без грешка; сатана не е имал никаква власт над Него. Обаче Исус е трябвало да вземе върху Себе Си вината на всички нас, както и отплатата — наказанието, което Божията справедливост е изисквала за греха. Затова Той е трябвало да умре за нас, за да ни изкупи и освободи от смърта. „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римл. 6:23).

И тук стигаме до следваща точка, според която можем да разпознаем учението на антихриста. Апостол Йоан във второто си послание пише: „Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист” (стих 7).

Характерното за „апостолския символ на вяра” е, че там изобщо не се казва нищо за телесното завръщане на Исус Христос. Там можем да прочетем само това: „откъдето ще дойде да съди живите и мъртвите”.Само че последния съд няма нищо общо с Второто пришествие на Исус Христос.

Непосредствено след възнесението на Исус на небето, на учениците е било казано: „Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето”(Деян. 1:11). Възкресеният Исус Христос е имал тяло, в което е могъл да яде и да пие, и върху чиито рани Тома е могъл да постави ръката си (Йоан 20:27). „Иисус им каза: Деца, имате ли нещо за ядене? …Исус взе хляба и им даде, също и рибата”(Йоан 21:5,13).

Всеки, който твърди, че завръщането на Исус Христос е духовно, се намира под духа на антихриста и разпространява неговото учение. Според 14 глава на евангелието от Иоан, Господ е отишъл да приготви място за Своите и ще се върне, за да ги вземе при Себе Си. И тогава ще се изпълни написаното в 1 Корин. 15 гл. от 51 стих, както и 1 Солунци 4 гл. от 13 стих. Това разбиране на Божия план за спасение, което са имали пророците и апостолите, е изчезнало, защото във времената на последвалата църковна история не е имало нито истински пророци, нито истински апостоли, които да продължат в пророческо-апостолското учение. А учението на антихриста отрича завръщането на Исус Христос в тяло като Младоженец, Който ще дойде, за да отведе Своята Невяста у дома (Мат. 25 гл.). В техния символ на вяра не е се споменава и това, че при първото възкресение умрелите в Христос ще възкръснат в нетленни тела, а тези, които ще са още живи на земята и са в Христос, ще бъдат променени и грабнати при Него във въздуха (1 Кор. 15 гл.; 1 Сол. 4 гл.). Освен това в символа на вяра им не се споменава нито за сватбата на Агнето (Откр. 19 гл.), нито за Хилядолетното царство (Откр. 20 гл.).

Същия Исус, Който е бил взет на небето, ще дойде отново да вземе при Себе Си онези, които са Негови, преди земята да бъде постигната от голямата скръб и съд. Ще обобщим: изповедта на устата не трябва да бъде формална, но на основата на едно истинско откровение на Исус Христос, нашия Господ. И откровението, и изповедта трябва да бъдат на библейска основа, а също и свидетелството ни, че Исус Христос, Божият Син, е Господ (Яхве). И в свидетелството ни трябва да се говори както за Неговото първо идване (1 Йоан. 4 гл.), така и за завръщането Му – второто пришествие (2 Йоан 7 гл.).

17 ГЛАВА

ЧОВЕКЪТ ИСУС ХРИСТОС

„Ето, Човека!”е казал Пилат (Йоан 19:5). Описанието на живота на нашия Господ, което ни дава Светото Писание, от момента на раждането Му и до момента на смърта Му, е описание на човек. Това смущава много хора. Той се е родил на този свят както всички останали хора, бил е завит в пелени и е бил положен в ясли (Лука 2:7). Той е ял и пил, спял е, бил е уморен, плакал е и се е молил. Умирайки, Той е извикал със силен глас следното: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”(Лука 23:46). Тъй като Той е заел нашето място, трябвало е истински да изживее нашето отделяне от Бога. И в качеството си на наш Заместител Той е извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ние сме били напуснатите от Бога. Той е заел нашето място, а нашата вина и нашия грях са били положени на Него. В този момент Бог, Който е Дух, е отстъпил от Него.

Обаче след като копието е пробило реброто Му и е изтекла кръвта и водата за нашето примирение, тогава се е изпълнено словото: ”Бог беше в Христос и примири света със Себе Си” (2 Кор. 5:19). Най-напред е отделянето, а след това — примиряването.

Всичко това е било наложително поради греха на човека. „Бог …изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта” (Римл. 8:3). А самото изпращане на Исус е описано така: „когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението” (Гал. 4:4-5). Господ е станал служител, „се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:7-8). Той е описан като слуга спрямо Божията воля.

В книгата на пророк Исая плана на спасение е описан много подробно. Там виждаме и понятието „слуга”, или роб. „Ето Моя слуга, когото подкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми, положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите”(Исая 42:1). Това място е посочено и в Новия Завет в Мат. 12:17-21. Там е написано: „за да се сбъдне казаното чрез пророк Исая”.И то се е сбъднало.

В трета глава на евангелието от Матей е описан начина, по който Божието благоволение е дошло върху човека Исус Христос: „И като се покръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16-17). Неговото тяло е било смъртно, и затова е трябвало Святия Дух да слезе върху Него, за да узакони правото на безсмъртие за това тяло. А същевременно тогава Той е бил призован и в служение, според думите на Петър в Деян. 10:38.

В Мат. 17:2-5 ни е показано Неговото преображение от човешкото в божественото, а към думата „благоволение”, казана в Мат. 3:17, е било прибавено „Него слушайте”.

Истинските Божии синове и дъщери слушат Него, вярват в евангелието на Исус Христос, приемат библейското кръщение и получават Святия Дух, както и Първородения. Така Бог засвидетелства благоволението Си и към тях.

Човекът, който е бил сътворен по Божия образ, е получил свободна воля, обаче не е съумял да я използва правилно, взел е неправилното решение и е загинал. Но тъй като човека е бил сътворен „податлив към падане“, наложило се е Самият Бог да поеме отговорноста за неговото спасението.

В новото създание, което е дошло чрез Исус Христос, Божието благоволение е върху всеки Негов син и дъщеря, точно както при Първородения. Те са извадени от греховното падение, пренесени са в божествено състояние и също имат свободна воля. Обаче тяхното решение е доброволно да се подчинят на Божията воля за своето усъвършенстване, според примера на Първородения:„Обаче не Моята воля, а Твоята да бъде” (Лука 22:42) и „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля”(Пс. 40:8).

„И вас, които бяхте някога отстранени и врагове поради мислите си и лошите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни”(Кол. 1:21-22). „И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смърта този, който има власта, т.е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смърта през целия си живот са били подчинени на робство”(Евр. 2:14-15). Това е превъзходната вест на евангелието на Исус Христос, нашия Господ и Спасител.

В Стария Завет спасителния план е бил изразяван посредством жертвоприношения, богослужения и символи. След като човека е бил отделен от Бога, било отнето и правото му да встъпва в Неговото присъствие. Появила се е нуждата от примирителна жертва, от посредник и от първосвещеник.

Отначалото това са били отделни личности, както например Аврам, който чрез жертвоприношението на сина му Исаак (Бит. 22), е бил даден предобраз на жертвата на Месията, Божия Син, Който е дошъл да умре за нас. Исаак е носил дървата, върху които впоследствие е бил положен като жертва. Христос е носил кръста, на който е бил разпънат.

До извеждането от Египет, Бог е наричал Авраамовото потомство „израелския народ”. А от момента на спасението и освобождаването (Изх. 12:3), Израел е наричан общество. А Мойсей според обстоятелствата е действал или като посредник, или ходатай. Той директно е предавал на народа Божието Слово. „Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст изпрати и за началник и за избавител”(Деян. 7:35-38).

Месията е дошъл като пророк, посредник, ходатай, първосвещеник и т.н. Мойсей е действал в Духа на Христос, когато се е молил: „Но сега, ако искаш прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която Си написал” (Изх. 32:32). Божият народ е бил в сърцето му, и затова той е ходатайствал за него.

Един път в годината първосвещеникът е влизал в светая светих, за да изпълни пред Бога примирително богослужение за себе си и за народа. А за Христос в Евр. 9:11-14 се казва: „А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т.е. не от настоящото творение… Той влезе веднъж завинаги в светилището със Собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление“. Това вечно изкупление е станало възможно, тъй като Христос „…чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвеста ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог”.

Йов е описал най-точно ходатая, казвайки: „зная, че е жив Изкупителят ми”. Той е бил уверен, че ще види Бога (Йов 19:23-27), подчертавайки необходимоста от ходатай, или посредник: „…ако има ангел с него, посредник пръв между хиляда, за да възвести на човека кое е право за него; и ако Бог бъде милостив спрямо него и каже: избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, – тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете; той се връща в дните на младоста си” (Йов 33:23-25). Но тук не става въпрос само за посредника и за примирението, но и за изкуплението, т.е. за спасението на целия човек: духът, душата и тялото му. При първото възкресение спасените действително ще се върнат към своята младост. Те ще бъдат променени в абсолютно съвършен вид, и вече няма да съществува повече нищо несъвършено. Всички — и бебетата, и старците — завинаги ще бъдат без какъвто и да било грях, болест, или стареене.

По-нататък Йов казва следното за човека, на когото е известно, че може да се обърне към Бога: „ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него и му дава да гледа лицето Му с радост и възвръща на човека правдата му” (Йов 33:24). Става въпрос за съвършенната праведност, която Бог ни е подарил в Христос. За такъв човек се отнася следното: „Той пее пред хората, като казва: Съгреших и изкривих правото, и не ми бе въздадено според греха ми; Той избави душата ми, за да не отиде в рова; и животът ми ще види светлина“(Йов 33:27-28).

Ние, вярващите от Новия Завет също имаме нужда от първосвещеник.„Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях“(Евр. 4:15). Нуждаем се също и от посредник: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Исус Христос, Който отдаде Себе Си като откуп за всички” (1 Тим. 2:5-6). „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят” (1 Кор. 15:22). „Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е самият Господ от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния” (1 Кор. 15:47-49). Тук Христос ни е представен като небесен човек и втори Адам, в чийто образ ще бъдем променени.

Винаги, когато се казва, че Исус Христос е до Бога, Той е показан като човек, който изпълнява задача, необходима за спасението на човечеството. Ние Го виждаме също и като Син на Бога, като Син на човека, като Давидов Син, като цар, като пророк, Първосвещеник, Посредник, Ходатай, като Божия Агнец, като Божието Слово, като Божи път, като Божи хляб и т.н. Така нареченото учение „Само Исус” („Jesus – Only“) не е потвърдено нито от пророците, нито от апостолите, точно както и учението за троицата. Единственото, за което е ставало и става въпрос е това, че Бог иска да доведе хората до божествено състояние, иска да ги направи Божии синове и дъщери. Затова Исус е станал първороден между много братя (Римл. 8:29). След възкресението Си, Исус е казал на Мария Магдалина:„не се допирай до Мен, защото още не Съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог”(Йоан 20:17).

По същия начин както е бил заченат Божият Син от Бога чрез Духа, и ние трябва да преживеем това духовно зачатие – новорождението, което е абсолютна необходимост, изисквана от Господа, за встъпване в Божието царство.„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:3,6). „Всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и победата, която е победила света, е нашата вяра” (1 Йоан. 5:4). Всички религиозни дейности са напълно излишни. Решаващо е само действието на Бога; в противен случай няма да се случи нищо. Обаче това Негово действие е възможно единствено при хора, които са в състояние да го разпознаят в Сина, като цел на спасението.

„Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания начинателя на тяхното спасение. Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; затова Той не се срамува да ги нарича братя, като казва: Ще възвестявам името Ти на братята Си, ще Те хваля всред събранието” (Евр. 2:10-12; Пс. 22:23).

Тома се е обърнал към възкръсналия Спасител, Който е нарекъл учениците Си братя, с думи: „Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28).

Исус Христос остава при Отца като ходатай, докато бъде завършено усъвършенстването на Божиите синове и дъщери:„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят” (1 Йоан. 2:1-2). Същият апостол пише и това: „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; и такива сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим Какъвто е” (1 Йоан. 3:1-2).

За тази крайна фаза апостол Павел е написал: „Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. И смърта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог е покорил всичко под краката Му. А когато казва, че всичко е покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко), когато Му бъде покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко” (1 Кор. 15:25-28). Не би могло да се каже по-ясно. Когато задачата на Сина бъде изпълнена, всички Божии синове и дъщери ще бъдат променени в Неговия образ, усъвършенствани завинаги; а когато всички врагове бъдат унищожени и смърта анулирана, тогава отново Бог ще бъде всичко във всичко. Във вечноста няма да се говори за Отец, Син и Свят Дух, така както не се е говорило във вечноста, преди началото на времето: Бог ще бъде всичко във всичко. Амин.

18 ГЛАВА

КРЪЩЕНИЕ

В Светото Писание също ни е дадено и подробно обяснение относно библейското кръщение. Във всички християнски общества има водно кръщение, но за съжаление и тук има отклонение от правилния начин. Затова ще се наложи да обясним принципа на кръщението, като покажем как се е провеждало то в началото на Новозаветната църква. Вероятно много от читателите ще бъдат потресени от факта, че една голяма част от тези, които са считани за Божии служители, са в заблуда. Известен е факта, че религиозните групировки и свободните църкви не винаги се придържат към Библията, и в не редки случаи предпочитат да спазват разпорежданията и ученията, които са въведени в техните деноминации.

Нашият Господ е казал: „Който повярва и се покръсти, ще бъде спасен”(Марк 16:16). Условието, което е поставено от самия Господ е, че човека, който ще се кръщава, най-напред трябва да е повярвал. Както е казано в Римл. 10:17, вярата идва от проповядване, а проповядването е от Божието Слово. Затова мисийната заповед е най-напред да се проповядва Евангелието, а след това да бъдат покръстени онези, които са повярвали. Този факт ни е потвърден както в първата проповед на Петър, така и в цялата практика на апостолите.„И така, тези, които приеха поучението му, се покръстиха” (Деян. 2:41).

Преди всичко хората трябва да чуят Словото, за да могат самостоятелно и лично да вземат решение относно Христос. Следващия пример потвърждава, че вярата е непромененото условие за библейското кръщение. Евангелистът Филип е бил изпратен от Божия Дух при етиопски велможа, който на обратния път от Ерусалим четял в колесницата си книгата на пророк Исая. Филип му проповядвал евангелието, след което онзи мъж съвсем спонтанно казал: „Ето вода, какво ми пречи да се покръстя?“ Божият човек знаеше необходимостта от вяра, и отговори на пазителя на съкровищата: „Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът влязоха във водата; и той го покръсти” (Деян. 8:36-38). По времето на Йоан Кръстител, по времето на нашия Господ, както и по времето на апостолите, винаги се е кръщавало чрез потапяне под водата. Този, който е кръщавал и този, който се е покръствал, и двамата са влизали във водата. Така е станало и при кръщението на Исус Христос. „И като се покръсти, Исус веднага излезе от водата”(Мат. 3:16). Човек, който при кръщението си не е влязъл във водата и не е бил потопен в нея, не е бил покръстен чрез потапяне и не е покръстен нито с кръщението на Христос, нито с кръщението на апостолите – с една дума такъв човек не е покръстен по библейски начин.

Учениците много добре са разбрали какво е имал предвид техния Господ, когато е казал: „Който повярва и се покръсти, ще бъде спасен”(Марк 16:16). В Светото Писание, а също и в записките от първите векове няма нито едно известие за кръщение на бебета. Писанието не говори също и за кръстници, нито за това, че чрез кръщението бебето бива освободено от наследствения грях и без свое знание е направено Божие дете. Никъде в Библията не се споменава за „наследствен грях”, нито пък за новорождение чрез кръщение. Всеки, който е приел че Божието Слово е истина, трябва да бъде убеден, че Светото Писание е единствения пътеводител по въпросите на вярата.

Както научаваме от първата проповед на Петър, а и от всички останали примери, кръщението трябва да бъде предхождано от покаяние, т.е. от съжаляване за греховете (Римл. 2:4), което води до обръщането към Христос. Едно бебе няма никаква представа за какво става въпрос, няма познание за грях, нито пък може да съжалява за нещо.

С една дума, поръсването, или поливането на бебетата не е библейско кръщение. Твърдението, че „кръщението в Новия Завет е заместило обрязването, което е било знака на Стария Завет”, не отговаря на истината, защото в Библията никъде не се споменава за такова нещо.

Има разни теолози, които търсят „задни вратички”, за да могат да извинят кръщението на бебетата. Те се опират на Деяния 16:32, когато началника на затвора във Филипи е бил покръстен с целия си дом. Те изказват предположение, че там е имало и малки деца, но в текста няма такава информация. Преди да бъде проведено кръщението, пише:„говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му”. Очевидно е, че в тази къща хората са чули Словото чрез проповядването, повярвали са в Бога и са се покръстили.

Други пък цитират Господа, който е казал: „Оставете децата да дойдат при Мен” (Марк 10:14). Но когато четем по-нататък, разбираме че Исус не ги е поръсил с вода, а ги е благословил.

А има и такива, които не смятат, че кръщението е нещо съществено. Те изхождат от изказването на Павел: „Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието” (1 Кор. 1:17). Обаче този стих не анулира заповедта да се проповядва евангелието и да се кръщава. Тук Павел само обяснява, че той е бил изпратен предимно да проповядва и да поучава, а кръщението го е поверявал на братята.

Историците, които се занимават с история на Църквата отбелязват, че първите християни, а също и в първите векове след Христос, вярващите са били кръщавани единствено в името на Исус Христос, а не така, както по-късно е било въведеното от римската църква кръщение в „троичната” формула „в името на Отца и Сина и Святия Дух” (д-р Дж. Дж. Херцог. Описание на историята на църквата, том 1, стр. 29; К. Д. Шмит. Основи на църковната история, стр. 73 и др.).

Апостолите, както и по-късно в следапостолския период, всички много добре са разбирали и са изпълнявали мисийната заповед в Матей 28:19:„И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух”. Всеки, който чете внимателно ще забележи, че тук не става въпрос за някаква формулировка, а за ИМЕТО:„кръщавайте в името…” И затова, изпълнявайки тази заповед, те са кръщавали в името на Господ Исус Христос.

Бог се е изявил като Отец, Син и Свети Дух. Това е станало в новозаветното име Йешуа – Исус, името, в което трябва да бъдат покръстени децата на Новия Завет. Бог е нашият Отец и затова ние се молим „Отче наш, Който Си в небесата, да се свети името Ти”. Става въпрос именно за името, в което трябва да бъдем кръстени.

Свидетелството от времената на апостолите е пределно ясно. След изливането на Святия Дух пръв е проповядвал Петър, и той е казал следното на онези, чиито сърца са били докоснати: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух”(Деян. 2:38). Веднага след възникването на новозаветната църква, на повярвалите им е било обяснено какво е необходимо да направят: първо да се покаят, и второ как да се покръстят. Петър е знаел чрез откровение кое е името, и го е казал открито на хората. Така практиката на кръщението при апостолите е била твърдо установена от самото начало .

Филип е проповядвал евангелието в Самария и е кръщавал онези, които са повярвали: „а само бяха кръстени в името на Исус Христос” (Деян. 8:16).

И понеже истината се потвърждава от двама, или трима свидетели, нека да видим как е кръщавал апостол Павел: „И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус” (Деян. 19:5).

В Ерусалим, Самария, или Ефес, Петър, Филип, или Павел – всички са кръщавали в името на Господ Исус Христос. Святия Духвинаги съобщава едно и също на всички.

За по-голяма яснота ще дадем следния пример: когато учителят даде на учениците си задача и попита: „колко е три по три?” Отговора не може да бъде: „три по три е равно на три по три”. Отговора трябва да съдържа резултата от три по три. Не ни е ясно защо почти цялото духовенство изговаря като скоропоговорка задачата от Матей 28:19, без да знае отговора. Петър, Павел, останалите апостоли и Божиите мъже в първите векове на християнството са знаели отговора — това е името.

Учениците строго са се придържали към мисийната заповед, кръщавайки в името на Господ Исус Христос. Всеки, който не кръщава по този начин, в същност не кръщава в „името на Отца и Сина и Святия Дух“. Предположението, което почти всички теолози защитават, че „Отец, Син и Свят Дух“ са имена, е неправилно. Това са само обясненията за начините, по които Бог се е изявил в Новия Завет. Името на Бог не е „Отец”, Той в действителност е Отец; името Му не е „Син” – Той наистина е Син. Той е Дух, но е изявил Себе Си чрез заветно името, което Сам е избрал.

Колко често тайната на името е скрита, и тя трябва да бъде разкрита. Кръщението в никакъв случай не е нещо несъществено, защото това е лично изискване от Господа, тъй като и самият Той е бил покръстен от Йоан Кръстител, след което е получил потвърждение от Бога. Но кръщението трябва да бъде направено по правилния начин. Библията не ни дава нито един пример, в който някой да е бил кръщаван в „троичната” формула.

Остава неизяснен и въпроса защо протестантските църкви във всичките си разновидности, а също и свободните църкви, са възприели католическия начин на кръщение? И това, което вярващите в Библията християни трябва да разберат е, че всеки, който е бил кръстен с формулата „в името на Отца и Сина и Святия Дух” е всъщност вкръстен в римскокатолическата църква. Мнението на йезуит кардиналът Августин Беа ни пояснява значението на това действие. „Според Беа, папата е „Отец на всички вярващи”, включително и на тези евангелски християни, които са покръстени с общоприетото кръщение. Необходимо е само едно изпълнено с любов завръщанекъммайчинскатацърква”(О. Маркман. Грешките на католическата църква, стр. 22). Не е необходимо да обясняваме какво се има предвид с „общоприетото кръщение”. Римскокатолическата църква отхвърля кръщението в името на Господ Исус Христос, обявявайки го за еретично.

В „духовното си невежество” протестантската църква, както и различните свободни църкви, посредством „Световния съвет на църквите“ и екуменизма отново се връщат в лоното на „майката църква”. Едни поръсват, други поливат, а някои дори потапят до три пъти, като използват познатата формула. А обръщането на Павел е записано така: „И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се покръсти”(Деян. 9:18). А в писмото си до римляните той обяснява за какво става въпрос. „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смърта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Римл. 6:3-4).

Който разучава внимателно този въпрос, ще установи, че тук не става въпрос само за едно формално действие, а за това, че най-напред човек трябва да е преживял обръщение чрез съкрушаване и покаяние, да е получил прощение на греховете си чрез вяра в Исус Христос; и след това като съразпънат с Христос и умрял заедно с Него, той се подлага на символично погребение, за да ходи вече с Него в нов живот. Обновяването и новорождението не се случват посредством кръщението, но както е писано: „Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Святия Дух“ (Тит 3:5). Правилното кръщение може да бъде извършено с обновен и новороден човек.

В посланието до Колосяните апостолът пише: „погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите“ (Кол. 2:12). В следващата глава апостолът пише: „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе. …защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Кол. 3:1,3).

Апостол Петър казва, че кръщението е съюз на добра съвест с Бога, а водата, в която бива потапян човека, когото кръщават, я сравнява с Ноевия ковчег: „чийто образ, кръщението, и сега ви спасява – не измиването на плътската нечистота, а молбата към Бога за чиста съвест – чрез възкресението на Иисус Христос“ (1 Петр. 3:21).

Когато Петър е проповядвал в дома на Корнилий, той е казал следното за Христос: „За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си”(Деян. 10:43). След това е бил зададен въпроса: „Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос”(Деян. 10:47-48). Човек получава прощение на греховете чрез вяра в спасителното дело на кръста. И като доказателство за това, бива покръстен в името на Господа.„Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли”(Гал. 3:26-27).

Апостол Павел пише на църквата в Ефес: „Един Господ, една вяра, едно кръщение” (Ефес. 4:5). Днес съществуват много различни вероучения, както и различни начини на кръщение и различно познание за Господа. Но в никакъв случай не трябва да подминаваме библейското свидетелство за кръщението. Наставлението дадено в началото е валидно до тогава като единствен образец, докато църквата на живия Бог се намира на земята. Практиката за кръщението в „троицата”, въведена от държавната църква и използвана при насилственото похристиянчване, фактически не е библейска. Съществува само един оригинал. Всичко останало е фалшификат, дори и когато се използва цитата от Матей 28:19. Апостолите много добре са разбирали мисийната заповед и са я изпълнявали.

Чрез формулата „в името на Отца и Сина и Святия Дух” е извършено голямо зло в християнския Запад, като например: проклятие над хора и животни; тя се използва и в спиритизма; и клетвата, която се дава при встъпването в ложата на масоните също е чрез тази формула на „светата троица”. Всеки духовен пастир е запознат с проблемите, които настъпват чрез окултизма. Много често пострадалите отговарят: „Нали всичко става в името на Бога!”, но те не са наясно, че това е фокус мокус, облечен в най-религиозно облекло. Така хората биват хванати в клопката на сатана без да го осъзнаят. Тази набожна неграмотност е възмутителна. Тя произхожда от неправилното разбиране на Бога: представата за троицата и произлязлото от това неразбиране на заповедта за кръщението.

От превода на Библията на реформатора Мартин Лутер, в по-старите ѝ издания, ние можем да разберем колко дълбоко е била вкоренена тази наследена практика на кръщението. Вместо да повтори оригиналния текст, той е писал свободно според традицията: „кръщавайки ги от името на Отца и Сина и Святия Дух”. В днешните преводи е написано правилно: „кръщавайте ги в името”.Това е голяма разлика.Може да се правят преговори от името на някоя фирма, или от името на дадено правителство, но при кръщението става въпрос за съзнателно кръщение на спасените в името на Спасителя. Става въпрос за завет с Бога, който е направен единствено в новозаветното име Исус (Йешуа). Така, както невястата приема името на своя младоженец, така и всички, които принадлежат към Христовата Невяста приемат името на своя Младоженец, и така те потвърждават от своя страна завета си с Него.

Петър е казал: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците чрез което можем да се спасим” (Деян. 4:12). От първата му проповед на Петдесятница, в която той цитира старозаветното обещание на пророк Йоил: „и всеки, който призовеиметоГосподне, ще се спаси” (Йоил 2:32, Деян. 2:21), ние можем да разберем колко важно е името на Господа. Пророк Йоил е имал предвид името Яхве. Всеки, който призове Яхве, ще бъде спасен. И Петър е имал предвид същия Господ Яхве, Който се е изявил като Яхшуа–Спасител. Кръщението в това единствено валидно за спасение име в Новия Завет е от съществено значение, и е абсолютно задължително за истинските вярващи.

Трябва да обърнем внимание и на това, че не е написано „в имената”, което би било граматически правилно, при положение, че „Отец”, „Син” и „ Дух” са собствени имена. Благодарим на Бога, че много ясно е написано в единствено число: „и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух”. И според свидетелството на апостолите, това име е ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. За съжаление и по този въпрос библейското познание е изгубено, а почти цялото духовенство защитава небиблейското предание. Една от причините е в това, че името „Йешуа“, което ясно дава да се разбере за Кого става въпрос, Кой е Той, т.е. Яхве–Спасител, е било променено на „Исус“. А това е дало възможност по-късно то да бъде заместено от безименната традиция с трите „височайши” титли.

Когато днес хората задават въпроса, както в онзи първи ден на Петдесятница, какво трябва да направят, за да се спасят, нужно е да им се даде същият отговор: „Покайте се и нека всеки един се покръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух…” (Деян. 2:38). Никой няма право да променя евангелието на Исус Христос! Прословути теолози са обявили кръщението в името на Господ Исус Христос за еретично. Тук е необходимо да бъде зададен въпроса: кое е заблудата, кое е правилното и кое е неправилното? Всеки, който чете това трябва сам за себе си да реши, дали да вярва на Господа и на Неговите апостоли и да ги следва, или да се довери на духовенството, което нито е било установено от Бога, нито е било упълномощено от Него, и именно затова изобщо не се съобразява с Него. „Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него; и ще намерите покой за душите си”(Ерем. 6:16).

19 ГЛАВА

ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

Необходимо е най-напред да проследим значението на празника Великден в Стария Завет. Господната вечеря е била установена по времето на празника Пасха. Господ Исус е казал: „Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си” (Мат. 26:18). Тогава по време на онази маса, Юда е топил залъка с ръката си в същата чиния заедно с Господа. Затова Исус е казал: „Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде” (стих 23).

Евангелиста Марк е описал по-подробно този епизод: „И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. И им каза: Това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за мнозина” (Марк 14:22-24). Едва ли съществува друг стих в цялата Библия, който да е разбран и изтълкуван по-неправилно, от този за Господната вечеря. Точно на това място в Библията са описани събития, които са предшествали сключването на Новия Завет. Кръвта на Новия Завет не е била пролята по времето на празника Пасха, или на Господната вечеря, а на кръста на Голготата. По време на Вечерята кръвта все още се е намирала в Спасителя, а не в онази чаша. За да можем да разберем връзката с Господната вечеря и сключването на Новия завет, ние трябва да тълкуваме това място от гледна точка на старозаветното сключване на завета.

Господ Бог е дал на Мойсей всичките наредби, а Мойсей ги е записал и предал на народа. „После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, което е казал Господ ще вършим и ще бъдем послушни. Тогава Мойсей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия” (Изх. 24:7-8).

Народа на Стария Завет е бил спасен, освободен и изведен от робството в момента, в който във всеки дом според Божията наредба е било заклано агне, месото е било изядено, а кръвта е била сложена на горния праг и на двата стълба на вратите на къщата, в която са яли агнето. Така те са били опазени. Това е бил знакът, който ангела на смърта е бил длъжен да респектира. Той не е имал правото да убива първородния в къща, която е била под охраната на кръвта.

При установяването на празника Пасха, е било казано следното: „И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст” (Изх. 12:13).

Всички израелски първородни са били опазени. Кръвта на агнето е осигурила защита пред унищожението. Завета, който Бог е сключил със Своя народ е влязъл в сила. Стих 14 се отнася за Пасхата: „Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа”. Спомен за спасението, за извеждането и за опазването, което Бог е подарил на Своя народ в Египет.

Тук можем да видим две неща: първо, че тази пролята кръв е направила валиден завета за израелския народ и е запазила живота на изкупените; и второ, че е бил установен празник, който е трябвало да се празнува като спомен за спасението и извеждането. Тези две неща ги виждаме потвърдени и при Господната вечеря в Новия завет.

Първо, изкупените са се съгласили да следват и да правят всичко, което е било изисквано според Божието Слово. А след това Мойсей ги е поръсил с кръвта, което е било видимия знак, че това спасено общество е под охраната на кръвта. И в памет на това Израел е трябвало да празнува Пасхата.

Нашият Господ казва: „Твърде много съм желал да ям тази Пастха с вас, преди да пострадам… И взе хляб и като благодари, каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоминание” (Лука 22:15,19). При Господната вечеря новозаветните вярващи си припомнят извършеното изкупление чрез кръвта на Новия завет, която е била пролята за хората на Новия завет. Господ символично е показал за какво става въпрос. Хляба, който е разчупил, е бил приготвен за Пасхата, и затова е бил безквасен. Виното, което им е дал да пият е било от плода на лоза. Според евангелието на Матей, Господ е казал: „Но казвам ви, че от сега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец”(Мат. 26:29).

Както учениците са видяли разчупването на хляба, така и всички са видяли как са измъчвали Исус, и как са Го разпънали на кръста. Както виното е било в чашата, така и кръвта на Божия Агнец е текла за прощението на греховете ни.

Не е страдал разчупения хляб, а е страдал нашия Господ, Който е взел всичко върху Своето тяло, страдайки за цялото човечество. А виното не е било нито пръвърнато, нито пролято, ни са го изпили присъстващите на Господната вечеря. Пролята е била святата кръв на нашия Спасител, с която Той е влязъл като Първосвещеник в светилището и „придоби за нас вечно изкупление” (Евр. 9:12). По-нататък се казва: „то, колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвеста ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог” (стих 14).

Никъде не е написано, че хляба и виното са били променени. Заради това, че Господ, държейки в ръката Си хляба, е казал: „Това е Моето тяло”, не е необходима церемония със звънчета, обявявайки за някакво превръщане. Също не се нуждае от превръщане и казаното от Него: „Това е Моята кръв”. И тъй като Той не е дал буквално плът и кръв от земното си тяло на Своите ученици, ясно е, че тук става въпрос за символично представяне.

Освен това никъде в Светото Писание не е казано, че при всяка Господна вечеря Господ е жертван за живите и дори за мъртвите, и че в евхаристията се втелява сам „Господбог”, Когото след това хората изяждат (каква ужасяваща мисъл!). Това е в противоречие на Христовото учение, което казва: „Но Той като принесе една жертва за греховете… Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават… „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни… И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“. А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях”(Евр. 10:12-18).

Този, който продължи да чете тази глава, ще намери в нея спасителната мисъл, че чрез кръвта на Исус Христос е бил отворен новия и жив път за небесното светилище. Това, което е станало на Голгота, се е случило веднъж завинаги, като важи за всички получили чрез вяра в Исус Христос прощение на греховете си и вечен живот. Библията казва: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват”(Евр. 9:27-28). Христос не може да се жертва ежедневно и хиляди пъти ‒ това е невъзможно и е абсолютно небиблейско.

Католическите термини „Wandlung“ и „Meßopfer“ са предназначени да изразят, че хляба и виното се превръщат в тялото и кръвта на Исус Христос, Който отново и отново е принасян в жертва, а след това се приемат, т.е. изяждат се и се изпиват. [В католическия катехизъм „Живот на вяра”, стр. 102 се дава пояснение на понятието „олтарна святост“: „На Исус Христос казваме „олтарна святост”. Святост, защото Неговото тяло и кръвта Му са най-висшата проява на Божията любов към нас, а олтарна, защото се извършва на олтара при най-святата жертва” – бел. на преводача] Ако това наистина можеше да се случи, щеше да бъде нещо ужасяващо. И то не само за вегетарианците. Но такова нещо не се случва, нито е обещано, нито пък е съществувало някакво подобно поверие в първите векове на християнството. Странното е, че в „ковчега” се намира само евхаристията (вафлата), която свещеника полага върху езика на участниците. Обаче виното го изпива той сам за всички. [В сегашната практика евхаристията се потапя във виното и се слага на дланта на хората, и само в отделни случаи върху езика – бел. на преводача]. Олтарните звънчета, кадилницата, викането „санктус, санктус, санктус“, т.е. „свят, свят, свят“, приклякването пред священиците и изпълнението на разни ритуали – всичко това е напълно чуждо за истинската църквата на Исус Христос.

Първата църква е приемала Господната вечеря по съвсем простичък начин. Наричали са го „разчупване на хляба”, и се е правило по домовете. „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите”(Деян. 2:42). Много съществено е обяснението на апостол Павел в 1 Коринтяни 10 и 11 гл.:„Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме не е ли да имаме общение с Христовото тяло? Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме”(1 Кор. 10:15-17). Колко ясно свидетелство!

И до днес библейската църква приема Господната вечеря така, както е била установена и провеждана в първата църква. Хляба се опича от пшенично брашно, без мая, а големината му зависи от броя на хората. Пастора на местната църква вдига хляба, благодари на Бога за него и го благославя в Господното име. След това хлябът се начупва на парчета, старшите в църквата го раздават на хората, и всеки взима парче, защото цялата църква се състои от много части и образува Христовото тяло. Хляба символизира единството на тялото — така наречената църква. Разчупването на малки парчета е израз на това, което е написано в стих 17. По време на Господната вечеря, истинските вярващи, които принадлежат към Христовото тяло, с дълбок респект имат особено взаимно общение и общение с Господа, Който е умрял за нас като Божи Агнец. След като се раздаде хляба, вдига се чашата и се благославя. След като се благодари, после и тя се подава на всички. Както е казал апостола, това е чашата на благословението и на общението на вярващите, които са изкупени с Кръвта, които са били разпънати заедно с Христос, и които са били възкресени заедно с Него.

В 1 Кор. 11:23-24 Павел подчертава, че ни предава това, което е получил лично от Господа, че„…Господ Исус, през ноща, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание”. Тук е важно да се отбележи, че не е написано само „Това е Моето тяло”, а „това е Моето тяло за вас”. Защото Той е възкръснал в истинското Си тяло, с което се възнесе на небесата. За да ни се изясни по-добре всичко, ние трябва да потърсим повече места в Библията на тази тема. Защото става въпрос за божествен живот, който се е намирал в Божествената кръв, тук на земята. „В Него беше животът и животът беше светлина на човеците” (Йоан 1:4).„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няматози живот” (1 Йоан. 5:11-12).

„Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, за да правите умилостивение на жертвеника за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Затова казах на израелтяните: Нито един човек от вас да не яде кръв” (Лев. 17:11-12). Не кръвта като химичен елемент, а съдържащия се в нея Божи живот е влязъл сега във всички спасени, които са били помирени с Бога чрез Кръвта. В преносен смисъл това трябва да се види така: този, който има дял в пролятата Кръв, приема живота, който е в нея; и тъй като в Христос се е намирал Божествения живот, става въпрос за вечен живот. Това е главната и основна мисъл, за която става въпрос в Светото Писание, в проповядването и при Господната вечеря.

В Левит 17:12, а по-късно и в Деяния 15:29 изрично се забранява да се яде кръв. Ако виното в чашата наистина се променя в кръв, в такъв случай вярващите биха постъпвали против Божията наредба. Тук също е необходимо духовно разбиране.

При Господната вечеря не става въпрос за промяна на материята, която е само видимия символ, изобразяващ Божественият замисъл и цел, но тук ясно е показано, че чрез вяра в съвършеното примирение и спасение ние приемаме в себе си живота на Христос.

Спасителят е казал: „Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света… Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен”(Йоан 6:51,57).

А що се отнася до преобразуването, би било добре всеки да прочете свидетелството за първото чудо, което Исус е извършил в Кана Галилейска. Той е превърнал водата във вино, което е било с такова качество, че настойникът на угощението е бил учуден (Йоан 2 гл.). Виното, което е било от водата, било е по-добро от онова, което са поднасяли преди. А хората, които са го пили, не са пили вода, мислейки си, че пият вино, напротив, те са пили истинско вино. Все още никой никога не е забелязъл евхаристията да се е променила в месо, когато са я яли; същото важи и за виното. В крайна сметка това не е ли някакъв тайнствен култ?

От една страна хлябът символизира Христовото тяло, което е било пожертвано, но от друга страна Църквата представлява Неговото тяло, както се разбира съвсем ясно от 1 Кор. 10:15-17. При раздаването на хляба акцента е върху думите: „…това правете за Мое възпоменание„. По същия начин и чашата след Вечерята, и каза: „Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпонинание“ (1 Кор. 11:25). Който яде хляб, усеща вкуса на хляба; а който пие вино, усеща вкуса на виното. Такава е истината. Господ е възкръснал от мъртвите и в Своето Си тяло е встъпил на небето. Никой на земята не е в състояние да превърне една вафла в Неговото тяло. Защото въпроса не е в това, а е в Божествения живот, който ние трябва да приемем за себе си. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват в Неговото име”(Йоан 1:12). Казано е пределно ясно и разбираемо.

Чашата символизира Новия Завет, който е влязъл в сила чрез Кръвта на жертвеното Агне. Не е необходимо хляба, или виното да се променят и превърнат в Христос, а е необходимо стария човек да се промени в нов, посредством спасителната сила, чрез Словото, Кръвта и Духа на Господа. Само този, който е преживял Бога по такъв библейски начин, може правилно да участва в Господната вечеря. Господната вечеря ни е дадена за възпоменание, и целта е тя да ни напомня за спасителното дело до края на времето на благодатта. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смърта на Господа, докато дойде Той” (1 Кор. 11:26). Забележете: не е написано „когато ядете тази плът”, а „когато ядете този хляб и пиете тази чаша”. От чашата може да се пие единствено това, което е в нея. Практиката на римскокатолическата църква е извън волята и Словото на Бога. Изобщо не са необходими никакви предположения от рода на „това означава”, или „това е”. Философстването тук е неуместно. И тази тема трябва да я виждаме, да я разискваме и да я разбираме единствено от Божията гледна точка.

20 ГЛАВА

ПАДЕНИЕТО В ГРЯХ

Много неща в Светото Писание са записани като образи, или подобия, при което същноста им в много случаи остава невидима. Бог е направил така, че по-дълбоките тайни на Неговото Слово и на решенията Му относно спасението да бъдат осветлени единствено чрез Духа. Едва, когато разберем в какво се състои първия грях, тогава ще ни се изясни както смисъла, така и значението на освобождението от това падение, чрез извършеното изкупление. Самият израз „падение в грях” ни помага да се досетим какво се е случило.

Човекът е бил предопределен от Бога да владее цялата земя. Но чрез падението той е загубил тази висока позиция. След като първите хора са паднали в грях, те са попаднали под власта на сатана, и това обяснява защо от този момент нататък княза на този свят има власт над хората, както и над цялата земя. Чрез змията противника на хората се е вградил в човечеството. Никой не знае колко време Адам и Ева са живяли в чисто и щастливо общение с Бога. Те не са познавали нито болка, нито мъка, нито сълзи; не е съществувала никаква болест, нито смърт. Те са се радвали на сигурноста на рая, и са живели в блажена хармония с Господ Бог. Той ги е посещавал във вечерната прохлада; Небето е било на земята. И това ще стане отново, когато всичко завърши. „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог”(Откр. 21:3б).

Княза на ангелите Луцифер, който в небето се е възгордял и е бил свален от там, е продължил унищожителното си дело на земята като отявлен противник на Бога. Целта му е била да изтръгне сътворените от Бога хора от общението им с Него, и да ги хвърли в поквара и смърт. Според Езек. 28:12-17, Луцифер се е намирал в Едемската градина още преди падението. В споменатия текст Бог чрез пророка се обръща директно към сатана, посредством образа на тирския цар. В Светото Писание се казва, че сатана може да обладава както хората, така и животните. Господ Исус е изгонвал демони от много хора, които са били обладани от тях (Мат. 4:24). В Марк 5:9 се казва, че лично злият дух е говорил от човека: „А Исус го попита: Как ти е името? А той му каза: Легион ми е името; защото сме много”. Този човек не е бил обладан само от сатана, но и от голямо количество зли духове.

В Едемската градина е имало много дървета, а всред тях са били дървото на живота и дървото на познанието. Би трябвало да ни е ясно, че при първия грях е ставало въпрос за нещо много повече от ядене на естествен плод от дървото. Освен това в Битие 3 никъде не се споменава за ядене на ябълка, а само за това, че е бил изяден плод от дървото на познанието. В Битие 3:7 четем: „Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинове листа и си направиха препаска”. Случило се е нещо страшно, след което те са прикрили срама на голотата си. Те не са прикрили очите си, или устата си, но с препаските, които сами си направили, са скрили долната част на телата си.

В известието за случилото се в Едемската градина се говори за „пожелание на очите” и за „прелъстяване” (подмамване). Всеки мъж и всяка жена са наясно какво означава изкушение чрез чувствено и телесно желание. Забележете израза „змията ме подмами”. Съпругата на Петефрий, фараоновия придворен видяла, че Йосиф е красив и строен и„след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мен”(Бит. 39:7). А по-късно, в стих 14, за да му навреди, е казала: „той влезе при мен, за да ме прелъсти” [според директен превод от немската Библия – бел. на преводача]. Ако девойка, или младеж са били подведени (прелъстени), със сигурност в случая не е ставало въпрос за ядене на сладолед, или пиене на млечен коктейл.

В Изход 22:15 думата „прелъстен” е обяснена по-подробно. „Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея…” Павел е знаел какво се е случило в Едемската градина, затова е написал на църквата в Коринт: „Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви към Христа”(2 Кор. 11:3). И във връзка с първия грях апостола е написал: „И Адам не беше подведен [в други преводи: „не беше прелъстен” – бел. от преводача], но жената беше подведена и падна в престъпление“ (1 Тим. 2:14).

Веднага след падението в грях, Бог е казал на Ева: „Ще ти увелича болките по време на бременноста; с болки ще раждаш деца”(Бит. 3:16). Това много ясно обяснява какво се е случило. Наказанието не е било Ева да яде с болки, което би било логично, ако беше грешила с устата си. И до ден днешен не се е родило дете от това, че майка му е яла някакви плодове. Господ Бог много точно е знаел какво се е случило, и според това е определил и наказанието. Затова всички жени на света раждат с болки, като спомен за първия грях, според казаното от Господа.

Който се замисля за израза „змията ме подмами и ядох” (Бит. 3:13), нека да прочете Притчи 30:20: „Такъв е пътят на жена прелюбодейка – яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие”.

Господ е осъдил змията, като е казал: „Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си” (Бит. 3:14). До този момент змията е ходила изправена, защото в противен случай присъдата „по корема си ще се влачиш” нямаше да е актуална.

Много важен е следващия стих: „Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство (семе) и нейното потомство; то ще ти нарани петата, а ти ще му нараниш главата” (Бит. 3:15). Според казаното от Господ Бог, става въпрос за две семена, т.е. потомства: семето на змията и семето на жената. Понятието „семе” в цялото Писание означава потомство.

Дявола не е способен нито да сътвори, нито да оплоди. Той е безполово, паднало създание. Именно за това той е използвал животно, което най-много е приличало на хората и е можело да говори. Както можем да прочетем в Битие 3 глава, змията е разговаряла с Ева, задавайки въпроси и давайки отговори. Описана е цялата аргументация. Едва след проклятието змията е започнала да пълзи и е загубила своя първоначален вид.

Разговора в Едемската градина е започнал с познатия ни въпрос: „Наистина ли каза Бог?” Дявола и до днес използва същия метод: всява съмнение в мислите на хората относно Божието Слово. След това той е успял да оплете Ева с аргументи от Словото, които са били майсторски преправени. И накрая е била изказана голямата лъжа: „Няма да умрете! …но ще ви се отворят очите и ще станете като Бога…” Това е звучало добре, и Ева се е подвела. Обаче каква е била ползата за тях от „ще ви се отворят очите” и „да познавате доброто и злото“, след като са били отделени от Бога и са били предадени на смърт? И това е бил момента, в който хората са започнали сами да решават кое е правилно и кое е неправилно, кое е добро и кое зло, кое е лъжа и кое е истина. Затова при Последния съд всеки ще бъде съден според делата си.

В гръцкия превод на Библията в Битие 3:1 за змията е написано: „ho Ophis“, което значи „този змей”. Змеят е описан в мъжки род — в английския превод: „and he said unto the woman“; във френския: „il did á la femme“; в руския: „и сказал змей жене” — и се превежда: „и змеят каза на жената”. И в другите езици змеята е употребена тук в мъжки род [змията е в женски род в немския и българския ез. – бел. на преводача].

Съвестните преводачи запазват мъжкия род. Според староеврейското предание, грехопадането се е разбирало единствено като полово сношение. Един коментатор е написал по този повод: „…ангелът, ездача на змеят, е влязъл при Ева, и тя зачнала и родила Каин” (Ф. Браун. Погледи към Словото, стр. 67).

Както е известно, човешкия характер, манталитета и особеностите са наследствени качества, които се съдържат в хромозомите. Процеса на наследственноста протича при оплождането и съединяването на двете клетки. По този начин грешния, опониращ на Бога характер на змията, т.е. на сатана, е проникнал в човечеството. Сатаната е имал власт над смърта и успял чрез непослушанието и престъпването на заповедта да хвърли човечеството в смърт. Затова се е наложило Спасителя да дойде в тяло,„…за да унищожи чрез смърта този, който има власта, т.е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смърта през целия си живот са били подчинени на робство”(Евр. 2:14-15). Чрез победата над смърта, победоносно възкръсналия Господ е спечелил и ключовете от смърта и от ада (Откр. 1:18).

Бог е казал: „Плодете се и се размножавайте” (Бит. 1:28). Той е установил семейството и е събрал първата семейна двойка. Трагедията е станала чрез нарушаването на първия брак, в онова смъртоносно, катастрофално смесване. Всичко е трябвало да се събира и да се размножава според вида си. Но тук се е появило едно създание смесица, което вече не е било първоначално сътворение, и отговорността за неговото появяване не е на Бог, а на сатана посредством змията. Той е омаял и подвел Ева, а тя после е била и с Адам. Бог не е искал да остави нещата така, защото това не е отговаряло на Неговия първоначален план и воля. Това, което не е създадено според Неговата воля, не може да бъде в единство с Него, и не може да Му се подчини.

Адам е бил поставен пред факта, че неговата любима, извадената от самия него и поверената му Ева, вече не е девствена. Тя най-напред е била със змията, а след това за първи път и с Адам. Така е станало първото падение. От двата акта, които са станали един след друг, са се родили две деца: Каин и Авел.

И до днес понякога се раждат близнаци, които са от двама бащи. Два от най-известните случаи са от Швеция и Франция. Госпожа Бьоерлен родила в един и същи ден в Стокхолм едно негърче и едно русо, синеоко дете. В съда госпожата признала, че е имала връзка с тъмнокож мъж. Тя в един и същи ден имала акт и с мъжа си, и с любовника си. И във Франция е имало подобен случай — в Марсилия госпожа Дювал е родила едно чернокожо и едно русо дете.

Всеки, който чете внимателно Битие 3:15 ще забележи, че непосредствено след падението, Господ Бог говори за семето, т.е. потомството на змията, и за семето – потомството на жената. Тези две линии са се появили още от самото начало още от самото начало, както в естествения ,така и в духовния свят.

Що се отнася до Каин, той не е споменат в нито едно родословие като син на Адам, нито в Стария, нито в Новия Завет. А и Адам също никъде не е споменат като баща на Каин. Именно това е причината Ева да бъде наречена „майка на всички живи” (Бит. 3:20), а Адам да не е посочен като баща на „всички живи”. Ако Каин беше първородния на Адам, тогава щеше да му е отделено специално внимание. В Битие 4:1 е написано, че Ева слад раждането е казала: „С помоща на Господа придобих човек”. Тук би трябвало да припомним, че по онова време не е имало акушерки и лекари. Болките са били силни, а Адам не е знаел как да помогне. И тя е викала в мъките си към Господа. А веднага в следващия стих четем: „Роди още и брат му Авел”.

На апостол Йоан явно му е било известно какво е станало в Едемската градина, защото е написал: „…Каин, който беше от лукавия”(1 Йоан. 3:12). Не е възможно под „лукавия” да е имал предвид Адам. Йоан е написал на всички вярващи: „…че победихте лукавия”(1 Йоан. 2:13-14). Става въпрос за сатана, който в Откр. 20:2 е определен като змей, древна змия и дявол. От Писанието можем да разберем, че този лукав злосторник е пълна противоположност на Бога, Който е единствено добър. В молитвата „Отче наш” се казва: „И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия” (Мат. 6:13). Сатана, Божия враг, е злия, той е източника на всичко, което е насочено против Бога.

Каин е бил изпълнен с ревност и завист; той е първият убиец. Сатана е убиец от самото начало (Йоан 8:44), но той не е убивал на небето, а на земята. Изключено е Каин да е бил син на Адам, който е бил сътворен по образа на святия Бог. От Бога не може да произлезе нещо лошо. Тъй като сатана чрез змията е влязъл пряко в човешкия род и го е завлякъл в унищожението и смърта, наложило се е Бог да дойде в плът и да ни избави от власта на сатаната. Когато изкупените хора вземат своето наследство според първоначалния замисъл на Бога, тогава те ще владеят земята, и първоначалната позиция ще им бъде възвърната .

Писано е, че Енох е бил седмия потомък след Адам (Юда 1:14). Каин не е включен в родословието. Авел е бил убит и затова не е имал потомство. А родословието продължава от Сит, така че и в това отношение Словото е много точно: Адам, Сит, Енос, Кенан, Маалалеил, Яред, Енох (Бит. 5:5-18; Лука 3:37).

Както родилните болки при жените, така и обрязването при мъжете, е трябвало да припомня първоначалното падение в грях. Когато Бог е сключил завет с Авраам и неговото потомство, тогава е дал обрязвянето и е казал: „Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва…” (Бит. 17:10). Обрязването е било провъзгласено за вечен знак на завета. Всеки, който не е бил обрязан, е трябвало да бъде убит, тъй като не е спазил завета (ст. 13-14). Мойсей е пропуснал да обреже сина си и Господ е искал да го убие: „Тогава Сепфора взе кремък, и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Мойсей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец” (Изх. 4:25).

В евангелието от Матей 13 глава Господ говори ясно и съвсем разбираемо за две духовни семена. „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия” (Мат. 13:37-38).

Исус каза на упоритите, управлявани от злото хора: „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. За него да говори лъжа е естествено, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44).

Семето (потомството) на змията е точно толкова реално, колкото и семето (потомството) на жената. Семето на змията е бил Каин, а семето на жената е Христос. Павел пише по повод на това: „И на твоя потомък, който е Христос” (Гал. 3:16). Той е Семето, на което е дадено обещанието (стих 19). В Стария Завет е написано: „…когато направиш душата му принос за грях, тогава ще види потомството” (Ис. 53:10).

Всяко семе ражда според вида си. Това е Божи закон. В Бит. 3:15 се казва за враждата. „Ще поставя вражда между… твоето потомство и нейното потомство”. Сатана чрез змията е проникнал в човечеството, за да наруши Божествения ред. Затова е било необходимо Бог да дойде като човек чрез зачатие, за да унищожи тази вражда (Ефес. 2:13-16). Господ е донесъл спасението в човешкото Си тяло, за да може отново да пребивава в изкупените. Избавил ги е от власта на сатана и ги е пренесъл в Божието царство. Бог е поразил цялата власт на противника и го е победил в Христос (Кол. 2:15). Тъй като сатаната е проникнал в човешката плът и кръв, трябвало е Бог в личноста на Сина да се облече в тяло с кръв. Всичо това се отнася до нашия живот и до спасението на душите ни, и затова спасението и помирението са възможни единствено чрез кръвта на Божия Агнец. В тялото на нашия Спасител не е течала еврейска кръв, а чиста и свята кръв, в която се е намирал Божествения живот.

Не съществува никаква еволюция, както се опитва да ни убеди науката, като използва разни скелети, черепи кости и т.н., но съществуват разни видове, които съществено са се различавали. Дори имало плът, която е била „друга плът“ (Юда 1:7). Павел пише: „Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите” (1 Кор. 15:39).

Тук е онова липсващо звено в човешката история, познато под названието „the missing link”, което науката продължава да търси и до днес. Въз основа на различни видове черепи, кости и скелети, на нас ни се съобщава, че е съществувал някакъв особен вид. Но учените нямат отговор за това, и те продължават да търсят. А всички тези тайни ние можем да ги открием единствено в тайнствената книга – Библията.

Единия род е произлязъл от съединението на Ева със змията; това е била линията на Каин, който се е оженил за Адамова дъщеря. Другата линия е от потомците на Адам и Ева – от Сит, който се е оженил за собствената си сестра, защото Адам и Ева са имали много синове и дъщери: „А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери” (Бит. 5:4-5). След това се е появил още един род, когато тези две линии са се смесили. Потомците на Каин, които в Библията са наречени човешки деца са притежавали нещо от красотата на Луцифер. И когато мъжете от линията на Сит — Божиите синове — „като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха” (Бит. 6:2). Именно заради тази кръстоска Бог е решил да изтреби хората, защото Месията е трябвало да дойде в тяло от чиста линия. Затова след потопа е съществувала само една линия, която произхожда от Адам. Днешното човечество произхожда от тримата сина на Ной: Сим, Хам и Яфет (Бит. 9:18-19; Деян. 17:26).

Обаче двете духовни линии ще продължат да съществуват във всички народи до края на този свят (Мат. 13:38). И единствено Господ Бог може да направи преценката, защото само Той знае кой човек какъв е. Но едно нещо можем да препоръчаме на всеки един човек: този, който е чул Божието Слово от устата на Господа, повярвал е и живее според него, трябва да се новороди от семето на Словото и Божия Дух. Човек, който носи в себе си някакво отрицание и се изказва против Словото, няма нищо общо с Господа. Все още сме във времето на благодатта и всеки, който иска, може да се обърне към Него, може да Му повярва и да започне да Го следва.

От върха на една планина сатаната е показал на нашия Господ всички царства на земята и славата им, и е казал: „На теб ще дам всичко това, ако ми се поклониш” (Мат. 4:8-9).

Нашия Спасител е знаел, че тук на земята Той ще пролее кръвта Си за нашето спасение, за да изкупи онези, които са определени за вечен живот. Така че Той, в качеството си на първоначален собственик, е отхвърлил предложението на сатана. Още псалмописеца е казал: „Стани, Боже, съди земята; защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Пс. 82:8). А апостол Павел го е обяснил така: „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него” (Римл. 8:17). Това ще бъде изпълнено в края на този период от време. Ние имаме привилегията да живеем във времето, когато се откриват всички тайни на Писанието; към тях се отнася и онова, което се е случило в Едемската градина.

21 ГЛАВА

ОПРАВДАНИЕ

Тъй като човека е бил осъден, той се нуждае от оправдание. Оправдание не означава, че обвиняемият е бил обявен за невинен поради недостиг на доказателства. Оправдание означава, че обвиняемият изобщо не е бил виновен, и че те бил обвинен несправедливо. Обвиняемият в действителност изобщо не се е провинил, но срещу него е излязъл обвинител, който обаче не е могъл да постигне нищо, защото не е било възможно да се докаже някаква вина. Обвинението е било отхвърлено, прокурорът е трябвало да го оттегли, тъй като съдът е бил спрян.

От една страна човека се е провинил пред Бога, и затова се нуждае от оправдание. Но от страната на Бога идва прощението. На човека, на когото Бог е простил греховете в Христос, Той гледа като на такъв, който никога не е съгрешавал. Човек прощава, но не забравя. И дори тогава, когато си прощаваме от сърце, ние продължаваме да си спомняме нещата, които са се случили. При Бога това е съвсем различно. Той прощава греховете и повече никога не си ги спомня. Никой няма право да проверява живота на човек, на когото Бог е простил. Този, който постъпва така, се лишава от божествената прошка и оправдание.

Тъй като човек се е родил в греха без да има собствена вина за това, Бог в Сина е взел върху Себе Си осъждението (присъдата), която Той справедливо е произнесъл въз основа на Своя закон, и така чрез това помирение е издействал пълно опрощение за човека. „Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5).

В посланието си до църквата в Рим, Павел е описал подробно библейското оправдание, и е обяснил как може човек да го получи и как може то да бъде преживяно. Като се опира на евангелието на Исус Христос и на извършеното оправдание, той пише: „Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата [праведноста], която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведния чрез вяра ще живее” (Римл. 1:16-17).

Бог не е спасил човека само от смърт и погибел, Той го е оправдал изцяло, като му е възвърнал Божията праведност. Собственото оправдание чрез дела, което произлиза от чуството за самосъхранение вече не е необходимо, защото на нас ни е била подарена Божията праведност. Нашата собствена праведност няма никаква стойност пред Бога, тя дори може да стане най-голямото препятствие. „Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела” (Римл. 3:20).

Човека, който е бил осъден да загине, но чрез суверенното действие на Бога той е бил освободен от това осъждение, и му е била въстановена първоначалната позиция пред Бога. Това е ядрото на евангелието на Исус Христос. Бог не само ни е простил, Той ни е оправдал и дори ни е подарил Своята собствена праведност. „…а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос за всички и на всички, които вярват… Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус” (Римл. 3:22-24).

Така че не остава никакво място за собствени дела, които биха ни довели до себеоправдание, а трябва да отстъпим място на Божията вест, на евангелието на Исус Христос. Тя е онази истински освобождаваща и спасителна вест, която може да направи човека щастлив, и която трябва да бъде разгласявана по целия свят. Човечеството е примирено с Бога. „…за да покаже праведноста Си в настоящото време и да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус” (Римл. 3:26).

Никой не може да получи прощение на греховете, вярвайки в някакъв основател на религия, или в самата религия. Прощението е единствено чрез вяра в Исус, в Когото Бог се е срещнал с човечеството и се е помирил с него. Набожните дела нямат никаква стойност. „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона” (Римл. 3:28).

Разбираме, колко вдъхновен е бил Павел от мисълта за оправданието в неговите подробни обяснения относно тази тема. В посланието до римляните в 3 и 8 гл. той изчерпателно ни въвежда в Божия спасителен план. Това, което Бог ни е подарил, може да бъде прието единствено чрез вяра и с голяма благодарност. Всеки, който се опитва да постигне оправданието чрез собствени дела, никога няма да може да разбере съвършеното Божие дело в неговия пълен и истински смисъл. Нашите дела и нашето старание ни пречат да видим това, което е направил Бог. „…а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда” (Римл. 4:5).

Чрез примера на Авраам ние сме получили една изключително важно поучение, което се състои в това, че всеки човек, на когото Бог е говорил и който е получил слово на обещанието, трябва да престане да се вглежда в себе си и в обстоятелствата, и да започне да вярва от сърце на това, което е казал Бог.

В посланието до римляните апостола продължава да обяснява: „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос”(5:1). Той ни показва, че единствено вярата ни отваря пътя към новата ни позиция чрез благодатта, и че ние можем да се радваме на надеждата за Божията слава, дори и в моменти на скръб и утеснение. И след това Павел отново се връща към ядрото на оправданието.„Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него”(5:9). Павел непрекъснато подчертава за какво става въпрос: не само за вяра в нещо си, но за конкретна вяра в разпънатия Исус Христос и в спасението, което е било издействано чрез Неговата скъпоценна и свята кръв.

И като обобщение, апостола е написал: „И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат праведни мнозината“ (Римл. 5:18-19).

От една страна ние виждаме, че от времето на Адам всички хора са били осъдени на смърт, но от друга страна можем да вярваме, че тази присъда е била анулирана, и че Бог се е смилил и напълно ни е оправдал.

В 6 глава ни се казва, че сме съединени с Христос, защото сме взели участие в Неговата смърт, били сме разпънати заедно с Него, били сме погребани и заедно с Него сме били възкресени от мъртвите за нов, божествен живот.

Римляни 7ма глава ни показва пълната безпомощност на човека. Апостол Павел установява, че е бил подведен от греха и усеща строгоста на Божия закон. Престъплението може да бъде изявено само там, където има закон. Без установяването на закона на планината Синай с всички наредби и заповеди в него, човечеството нямаше да знае кое е правилно и кое не. Закона е бил даден, за да може човек да осъзнае своите грешки. Справедливия Съдия е изявил присъдата според закона Си, но като Спасител е дарил милост и милосърдие. „…милоста тържествува над съда” (Яков 2:13).

Когато човек осъзнава поробването от навиците си, страстите си и т.н., душата му започва да крещи: „…понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша Защото зная, че у мен, т.е. в плътта ми не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша… Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смърта?” (Римл. 7:15-24). Всеки човек, който се е обърнал към Господа трябва да премине през този вътрешен процес, защото без него обръщението е невъзможно.

И едва след това в живота ни може да настъпи онова, което е написано в 8 глава, като преживяна от нас божествена реалност. Човека, който е оправдан чрез вяра в Христос и извършеното от Него съвършено дело на изкупление, има право да извика: „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус”(Римл. 8:1), защото са намерили мир с Бога и са влезли в Неговата почивка.

Сатана, клеветникът на братята (Откр. 12:10) и всички, които му служат, непрестанно клеветят онези, които са повярвали и които са оправдани. Павел отбелязва и този факт. „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправда?” (Римл. 8:33).

Истинското оправдание не се изчерпва само с поучения и расъждения, а трябва да бъде една преживяна реалност. Оправданието е втората част на опрощението. На Бог Му се е наложило да осъди човека, защото е бил виновен. Но чрез силата на спасението в кръвта на Агнето, този дълг е бил платен. Следващи обвинения вече не са възможни, независимо от това, че сатана непрекъснато се опитва да го прави. Така се е случило и с Мартин Лутер, който получил сигурноста на вярата, при което е извикал: „Праведния ще живее чрез вяра!” Божественото оправдание идва чрез вяра в съвършеното спасение в Исус Христос.

В момента, в който човек се обръща и идва при Бога, той преживява края на своя собствен живот, и чрез новорождението влиза в новия, божествен живот; опрощението е свързано с мъката и смърта на Исус Христос, а оправданието е свързано с възкресението и живота на Бога. „Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни” (Римл. 4:25).

Така, както е сигурно, че Исус е умрял, сигурно е и това, че нашите грехове са простени. И както е сигурно, че е възкръснал от мъртвите, така е сигурно, че веднъж завинаги сме оправдани.

Апостол Яков ни обяснява как вярата на човека, когото Бог е оправдал, изразена в послушание спрямо онова, което казва Бог в Словото Си, ще бъде усъвършенствана чрез делата му: „Ти виждаше, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата; и се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда; и се нарече Божий приятел” (Яков 2:22-24).

Не делата оправдават човека, те са само част от вярата на оправдания човек. Всеки, който вярва на Бога, действа според това, което Бог е заповядал. Авраам е вярвал, че Бог ще възкреси синът му Исаак и е бил готов да го жертва, както му е било заповядано. От тази позиция на вярата на него не му е било трудно да се подчини.

Яков обаче не говори за делата, които хората извършват самоволно, смятайки че така ще постигнат нещо пред Бога, но говори за онези дела, които са извършени като подчинение на заповедите на Бог и на Неговото Слово. Този, който вярва истински, ще прави това, което е казал Бог. „Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам” (Йоан 15:14). Това е начина, по който вярата „диша” и е жива.

Позицията на човекa, който е оправдан пред Бога чрез вяра в Исус Христос е такава, че все едно никога не е съгрешавал. Той е бил възвърнат към първоначалното си състояние, определен за вечен живот и очаква единствено промяната на своето тяло и на завършека на всичко. Този, който вярва истински, го доказва с живота си чрез делата, които върши с радост и в послушание по същия начин, както Авраам. В посланието до Евреите спасените са ни описани като съвършени праведници: „Вие пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Ерусалим и към безбройни множества ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата и към Бога, Съдия на всички и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство” (Евр. 12:22-23).

продължение

изтегли цялата книга в PDF: