ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО (10-14 гл.)

Автор: Eвалд Франк

10 ГЛАВА

ДУХОВНОТО ТЯЛО НА БОГА

В безкрайната вечност Бог е бил сам. Бог е Дух. Бог е светлина. Бог е живот. И в тази духовна и първоначална светлинна пълнота Той е бил сам. Никой никога не Го е виждал така. Затова ние ще започнем от там, от където започва свидетелството за Божието действие, т.е. от самото начало: „В началото Бог сътвори небето и земята” (Бит. 1:1). В Новия Завет с ретроспективен поглед е потвърдено: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог” (Йоан 1:1). В този стих е описан Онзи, Който се е изявил, Който е излязъл от Своята първоначална светлинна пълнота и е започнал да действа извън нея като Бог Логос – Яхве. В същия стих ни е описан Този, Който действа и се движи; Който впоследствие е станал плът, приемайки образ на Сина. Той е показан като Яхве (Господ) до Елохим (Бог), извън духовната и светлинна пълнота. Затова е написано: „То в началото беше у Бога” (Йоан 1:2). Не е било във вечноста, защото вечноста няма начало. За да бъде ясно на всички, че тук става въпрос за Яхве, Сътворителя; в следващия третия стих по отношение на Логос – Словото – се казва: „Всичко стана чрез Него и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (стих 3). В тази връзка можем да видим Словото в Колосяни 1:16: „понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли, или господства, началства и власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено”.

В началото на процеса на сътворението земята е била пуста (tohu) и праздна (bohu). Тя не е имала никакъв изглед и е била без живот, и тъмнина е покривала бездната.

В момента, когато Бог е започнал да твори, Божият Дух се е носил над водата. Словото (Логос) и Божият Дух от самото началото на сътворението, както и при спасението, са действали едновременно в хармония. Отделните части на сътворението чрез изговаряне на Словото са се появявали и са започвали своето съществувание. Но животът е могъл да дойде единствено чрез съдействието на Духа. Бог е казвал – и то е ставало. Той е казал: „Да бъде светлина” (Бит. 1:3) – и е била светлина. Всичко, което Бог е изговорил, е станало. Неговото Слово има сътворителска сила. Първоначално, както беше вече казано, Бог е излязъл от Своята пълнота и изявил Себе Си видимо в определен образ като Яхве (Йехова). „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде…” (Бит. 1:27). Божият образ е образ на мъж. „…и върху подобието на престола имаше подобие като човек, седящ на него нависоко” (Езек. 1:26). „…и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един” (Откр. 4:2).

Бог е Личност; в този образ Той е ходил в Едемската градина и е разговарял с първите хора. В Битие 18:1 е описано посещението Му при Авраам: „След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. Като повдигна очи и погледна, ето трима мъже стояха срещу него”.

Следва разговора между Господ и Авраам, а двата ангела, които са съпровождали Господ, по-късно са отишли в Содом (Бит. 19 гл.). Целия Стар Завет потвърждава, че Бог Се е изявявал в духовното си тяло. Яков се е борил с Него, държал Го е и е бил ударен от Него по бедрото, поради което впоследствие е куцал цял живот (Бит. 32:22-32; Осия 12:4-6). Господ Бог е бил абсолютна реалност за всеки, на когото Се е явявал и към когото е говорил.

Второто нещо, на което трябва да бъде подчертано при описанието на сътворението е, че ангелите също са в мъжки образ. Това е описано на много места в Писанието. Даниел е написал: „…И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж. И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!” (Дан. 8:15-16). В 9 гл., стих 21 той ни свидетелства: „дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение…”

За да бъде даден безпогрешен отговор на Битие 1:26, е важно да се знае, че както Господ, така и ангелите са в образа на мъж. Там е написано, че „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ…” От самото начало Бог е бил заобиколен от ангели, които са имали същия вид като Него. Той е казал на Йов: „Къде беше ти, когато основах земята? На какво се закрепиха основите и? когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?“ [в немската Библия: „…и всички ангели се зарадваха„] (Йов 38:4-7). Тук е потвърдено това, че когато Бог е сътворявал земята, присъствали са и небесните войнства. Той на тях е казал: „Да създадем човека…” Обяснението, че тук Той е говорил към другите две Божии личности, е неправилно. Нито един пророк, нито апостолите са го обяснявали по този начин. Когато пророк Исая е видял Божията слава, той е видял Господа седящ на трона, заобиколен от небесните войнства. И тогава е чул Господния глас: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за нас? (Ис. 6:8).

Пророк Михей също е описал подобно свое преживяване. Той свидетелства: „…видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна” (2 Лет. 18:18).

Когато Господ е искал да преустанови строежа на вавилонската кула, Той е казал: „Нека слезем и там да разбъркаме езика им” (Бит. 11:7). Във всички тези случаи Бог е говорил на ангелите, които са Го обкръжавали. Нито пророците в Стария завет, нито апостолите в Новия завет са говорили за Божеството в множествено число.

Най-голямата тайна, която никой човек не може да обясни е това, че в Новия Завет Господ Бог е преминал от духовното Си тяло в човешко тяло, като се е лишил от всичко и е станал човек. Адам е бил сътворен най-напред в духовно тяло по Божия образ (Бит. 1:27). А във втората глава се казва, че Адам е бил направен от пръста на земята, и е станал жива душа. Когато той се е намирал още в духовното тяло, Ева е била вече в него. По същия начин и Църквата е била в Бога, когато Той е бил в духовното Си тяло. Обаче тя е била извадена от Него едва след като Той е дошъл в човешко тяло.

Човека не е паднал в неподчинение, когато е бил в духовното тяло, а е паднал в плътското си тяло. И затова е било необходимо да бъде спасен от това състояние и да му бъде възвърнато безсмъртието. Именно затова Господ е станал подобен на нас, за да може в плътското Си тяло да плати цената за нашето спасение, и ние да можем отново да станем синове и дъщери на Бога. Така е дошло новото начало, новото творение.

11 ГЛАВА

ГОСПОДНАТА СЛАВА

Господ Бог Се е явил на Мойсей в горящата къпина. А на планината Синай Той е слязъл в огън, съпровождан от гръм, светкавици и тръбен звук, и целия Израелски народ е чул мощния Му глас (Изх. 19 и 20 гл.). „После Мойсей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от израелевите старейшини се изкачиха горе. И там видяха Израелевия Бог: под краката Му имаше нещо като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. Но Бог не порази израелевите водачи. И те видяха Бога и там ядоха и пиха” (Изх. 24:9-11). Целият народ е видял с очите си проявлението на живия Бог на земята. А отделни хора са получавали привилегията да встъпят в непосредствена близост до Него, и са видели Господ Бог в образа, който след това са описвали.

Кратко след това Мойсей отново се е качил на планината, за да се срещне с Господ. „Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. Господната слава застана на синайската планина и облакът я покриваше шест дни, а на седмия ден Господ извика към Мойсей всред облака. И видът на Господната слава по върха на планината изглеждаше на израелтяните като поглъщащ огън” (Изх. 24:15-17). „Шекина” е еврейската дума, която изразява видимата, изпълнена с блясък, светлина и величие формация във вид на облак, за която ние говорим като за Божията слава. Думата „Шекина” сама по себе си обяснява свръхестественото присъствие на Бога. Господ е слизал по този начин над шатъра за срещане, за да говори с Мойсей по време на четиридесетгодишното пътуване на Израел в пустинята. И това е било видимо за целия Израелски народ. През деня е било облак, а през ноща – огнен стълп с мощно сияние.

Имало е и други мъже, които са виждали Божията слава – Шекина. „А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом, така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом” (3 Царе 8:10-11).

Пророк Исая е видял Господ на трона и е чул серафимите да казват: ”Свят, свят, свят, Господ на силите! Славата Му изпълни цялата земя” (Ис. 6:3).

Прехода от Стария към Новия Завет е осъществен така, както единствено Господ е способен да го направи. Когато Господ е станал човек, тази Шекина е слязла. ”И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия” (Лука 2:9). И при преображението се е случило същото: „А когато той още говореше, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте И когато слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите” (Мат. 17:5-9).

В първосвещеническата молитва е казано: „И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света” (Йоан 17:5).

Преди началото на съществуванието на света Той е излязъл от Бога като Логос-Яхве, и това е славата, с която е бил осиян Исус. Това е обещано и за спасените: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно” (Йоан 17:22). И завършва с думите: „Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал; защото Си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:24). Той е възлюбил и нас, като ни е избрал още преди създанието на света. ”Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля” (Ефес. 1:4-5).

12 ГЛАВА

…ОТ БОГА ИЗЛЯЗЪЛ

За Христос е казано, че е Начинателят на новото творение (Откр. 3:13). Адам е бил сътвореният Божи син, а Христос е роденият Божи Син. Адам е бил в Божия образ като сътворение, а Христос е бил Божия образ от личноста на Бог. Адам е бил сътворен по Божия образ, Христос е бил Божия образ от Божията същност. Адам е имал същата форма като Господ Бог (Елохим Яхве), но не е имал Неговия характер, Неговото естество; той не е излязъл от Бога. Но Бог е искал да има синове и дъщери, които да са излезли от Него, които да притежават Неговите качества, характера и естеството Му. Единородния Божи Син е излязъл от Бога, и от Него, Първородения, е започнал божествения род.

Яхве е бил самият Бог. Той е Онзи АЗ СЪМ, вечно съществуващият, Логос, Който след това е станал човек. Обаче почти всички теолози са пропуснали да забележат самото ядро – по-точно това, че както в самото начало Яхве е излязъл от първоначалната пълнота на Бога, така и Сина, който е самият Яхве, е излязъл от Отца.

„Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога” (Йоан 8:42).

„Защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз излязох от Отца” (Йоан 16:27).

„защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб и вярват, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:8).

Когато тази тайна е била открита на учениците, те казали: „Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че Си излязъл от Бога” (Йоан 16:30).

И в Стария и в Новия Завет винаги става въпрос за един и същи Господ: в Стария Завет е с духовно тяло, а в Новия – в човешко тяло. Божи Син не е станал някой си син на Бога, който е съществувал до Бога. Това би било парадокс. Исус е излязъл от Бога, Той е Син, заченат чрез Духа, и затова във всичко е едно с Бога. Той е имал в Себе Си Божият живот, защото е бил Самият Бог. От Бога може да излезе единствено Бог, и да роди по Своя вид. Чрез Него всички Божии синове и дъщери са получили дял да бъдат участници на божественото естество (2 Петр. 1:4).

Теологията има дефиниция за отношенията на Отец и Син, и Сина към Святия Дух, като ги поставят един спрямо друг. Какъв е смисъла на това, остава неразбираемо. А когато към теологията се прибави и философия, получава се един омагьосан кръг, от който е невъзможно да се излезе. Библейската „теология” ни дава плана за осъществяването на Божия план за спасение на човечеството чрез Исус Христос, нашият Господ. Въпросът обаче не е в това да бъдат обяснявани взаимовръзките на Божиите откровения, необходими за спасението ни; а в изясняването на нашите взаимоотношения с Бога, т.е. какво отношение има Той към нас и какво отношение имаме ние към Него. Това е същественото. Бог вече е изяснил отношението Си към човечеството!

Учението в така наречения „Никейски символ на вярата” е просто небиблейско. Там се казва: „в Божия единороден Син, роден от Отца, роден преди всички векове. Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог, роден, не сътворен” (Ф. Хаус. Отците на християнството, стр. 40). Според тази формулировка Отец е трябвало да роди Сина още в небето. Бихме ли могли да си представим такова нещо? Освен това има ли в Писанието поне едно място, в което поне да е намекнато за това?

Отец е заченал Сина чрез Духа (Мат. 1 гл.), и така е положил началото на новото божествено поколение. Синът според Духа е Бог, а според тялото Той е човек, за да може човечеството да бъде пренесено в божественото състояние. Било е необходимо Той да стане човек, за да може да умре; а е трябвало да бъде Бог, за да победи смърта, ада и дявола. „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава” (1 Тим. 3:16). Павел не е намерил за необходимо да дава каквото и да било обяснение на тази тайна. За него е било достатъчно да каже: „И несъмнено – велика е тайната на благочестието”.

Зачатието на Сина не е станало нито във вечноста, нито по времето на Стария Завет, а е станало така, както съвсем ясно и разбираемо ни е описано в Новия Завет. Затова в обещанието е използван терминът „днес“. Всичко, което е пророкувано в Стария Завет, се отнася за бъдещето. А изпълнението им е станало в Новия Завет. В следващия стих не е случаен израза „Божие постановление”: „Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих” (Пс. 2:7). В Евреи 1:5 е казано: „Защото на кого от ангелите Бог е казал някога: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих?”

В посланието до Евреите това „днес” е мислено като ден. „затова Той пак определя един ден „днес” (4:7). Това „днес” е денят на спасението. „Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето, сега е благоприятно време, ето сега е спасителен ден” (2 Кор. 6:2; Ис. 49:8). По повод на онези хора от Стария завет, които не са вярвали, писателят на посланието до Евреите предупреждава: „Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха” (Евр. 3:13). През целия период на благодатта, който е започнал с идването (епифания) на Христос и ще продължи до Неговото завръщане (парусия), ние живеем в „деня на спасението”, в новозаветното „днес”.

В Римл. 1:3-4 четем за Сина: „Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост беше обявен със сила като Божи Син чрез възкресението от мъртвите”. Възкресението на Христос е онова триумфално доказателство, че Той е онзи обещан Син, и че по този начин се е изпълнил втория псалом: „И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих” (Деян. 13:32-33).

Когато архангел Габриел е донесъл на Мария Божието известие за обещания Месия, тя му е казала: „Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? И ангелът и отговори: Святия Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и святият, Който ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син” (Лука 1:34-35). Според това свидетелство на Писанието, не Бог е родил Сина, а Го е родила Мария.

Библията ни говори за Мария не за да ѝ се възхищаваме и да ѝ се покланяме, а чрез нейния пример ни е показано, че хората нямат нищо общо с Божественото сътворение. Потеклото на Исус е изцяло божествено. Мария е била само носителка на божествената субстанция, и зачатието е било изцяло и напълно свръхестествено явление.

Не съществува такова религиозно действие, което да е в състояние да замести Божието действие. В Мат. 1:20 е написано: „…защото заченатото в нея е от Святия Дух”. За всички би трябвало да е ясно, че Святия Дух не е някаква отделна личност, а че това е Духът на Бога, тъй като Исус е наречен Божи Син; и въпреки, че е бил заченат от Святия Дух, никога не е бил наречен Син на Святия Дух. В стих 22 от 1та глава на евангелието от Матей се казва, че се е сбъднало това, което е казано чрез пророк Исая: „ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануел” (Ис. 7:14).

А за Сина е казано: „Поискай от Мен и Аз ще ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание” (Пс. 2:8). Ние сме могли да бъдем спасени едва след като Отец се е явил в Сина и е станал наш Спасител. Затова вярата в Божия Син е абсолютната и единствена възможност за спасение. Божият гняв спира cамо там, където Бог Се е помирил с човека, т.е. в Христос. Вярата в Сина е всъщност вяра в Отца. „Който се отрича от Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца” (1 Йоан. 2:23). Бог не е Отец на онзи, който отрича божественоста на Сина.

И псалмописеца говори за Яхве и Сина като за едно. „Слугувайте на Господа (Яхве) със страх и се радвайте с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете в пътя. Благословени са всички, които се надяват на Него” (Пс. 2:11-12). Вярата в Божия Син е необходима за спасението, защото Бог не ни е донесъл спасението като Отец, а ни го е дал в Сина. Затова е написано: „Който вярва в Сина, има вечен живот; който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божия гняв остава върху него” (Йоан 3:36).

Господ не ни дава поучение за Себе Си; Той Се изявява по различен начин. Догматичните формулировки относно Божия Син, създадени от 4 век, са само плод на човешката фантазия. За едни Той е бил „заченат от Бога”, за други – „сътворен от Бога”, за трети – „от Бога роден”, и според тях всичко това е трябвало да се случи преди да бъде сътворен света, т.е. във вечноста. Какво ни ползва един заченат, сътворен, роден Бог? Такъв Бог не съществува. Зачатието се отнася за Сина — това е ясното свидетелство на Писанието; и това е Единородния Син, Който изцяло излиза от Бога. Той не е Син на Бога и на Мария. Той е единствения Единороден Син на Бога. На основание на модерната генетика някои теолози смятат, че яйцеклетката на Мария е била по божествен начин оплодена чрез Святия Дух. Но по този начин от хромозома на тази яйцеклетка в Божията генетична структура би проникнало грешното начало, и така отново е щяло да стане смесване. Това е изключено! ЕДИНОРОДЕН значи, че всичко, и яйцеклетката също произхожда от Бога.

Пророческия характер на Стария Завет — в словото, образа и алегоричната реч — е предвиждащо откровение, чието изпълнение още не е било реалност. В свидетелството на Стария Завет става въпрос за това: „да свидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно” (Евр. 3:5). Пророците, чрез които е говорил Бог са виждали в бъдещето. Те не са служили на себе си, а на нас (1 Петр. 1:12). От момента, в който Онзи, Който говори и действа е станал човек, ние виждаме осъществяване на въплъщението на Божието откровение в Христос. Пророците са предсказвали какво ще се случи, а апостолите са потвърдили това, което е станало реалност. Този, Който е известявал за Себе Си чрез изявата на Словото е дошъл на земята и „в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството” (Кол. 2:9).

Ние недоумяваме как е възможно от божественото Слово на откровение да възникнат човешки учения, и как може това величественото Божие откровение в Христос да бъде обяснявано по философски-триединен начин. По този въпрос Емил Брунер е написал: „Така и понятието за три личности е повече от съмнително. Това го е почуствал и Августин (виж „De trinitate”, ст. 9). Тези съмнения са били споделяни и от К. Барт (Kirchliche Dogmatik. I, I, стр. 703). „Човек може да заповяда на мисълта си: „Трябва да си мислиш, че тези три личности са като една”, но това няма да му помогне. Въпреки това остава едно несигурно колебание между тритеизъм и монотеизъм. Не само понятието за субстанцията, но и понятието за личностите е толкова непрокопсано, за да може да бъде разбрано тайнството на единството между Откриващия и Открилия се. Но подреждането на трите личности една до друга е дошло като резултат от това, че исторически-спасителния план вече не е бил разбиран. Те са се занимавали сами за себе си с трансцедентния (свръхестествен) фон на изявите. И от вътрешния тринитарен живот са направили главен предмет на рефлексията; именно това е дълбоко небиблейското в църковното учение за триединството” (Е. Брунер. Dogmatik, I, стр. 243-244).

Нито на пророците, нито на апостолите им е било известно за някаква триединност, и затова израза „триединен Бог” нито един път не е споменат в Библията. Как е възможно три личности, които са в съгласие един с друг, да бъдат един Бог? Това би могло да се окачестви единствено като езическо учение, което е абсолютно чуждо на Библията. Единственият, истинският, вечният Бог Се е изявил по три начина: в небето като Отец, на земята в Сина и чрез Святия Дух. Това е свидетелството на Писанието. Пророците и апостолите, които са преживели Бога, които са чули гласа Му, които са Го видяли и са Го познавали лично, ни дават свидетелството за Него, според начина по който им Се е явявал. Теолозите са поставили всичко нагоре с краката, и от Единия са направили трима. Повечето от тях признават, че Библията не познава учение за триединството, но въпреки всичко продължават да го защитават. Как е възможно такова нещо?

Единствената истина, оставаща завинаги, е Словото, което казва: „…и освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие” (Мат. 11:27; Лука 10:22).

13 ГЛАВА

ГОСПОДНОТО ИМЕ

В същата глава, в която са записани десетте Божи заповеди, е прибавено още едно много важно нещо: „На всяко място, на което ще направя да помнят името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям” (Изх. 20:24 б). Бог може да бъде прославян в Дух и истина единствено там, където Той лично е открил името Си. От самото начало винаги е имало хора, на които Господ се е откривал и които са знаели името Му. „Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господното име” (Бит. 4:26).

Изход 33:11-23 ни информира колко важно е Божието откровение и изявяването на името Му. На всяко място, на което е говорил Господ, и на което Неговата милост е идвала към хората, Той е съобщавал също и името Си.

Господ е разговарял с Мойсей лице в лице, а Мойсей е пожелал да види Господната слава. И Господ му казал: „Аз ще направя да мине пред теб цялата Моя благост и ще проглася пред теб името Йехова” (Изх. 33:18-19). Бог не иска да остава непознат и не Се крие. Той Сам изявява Себе Си и съобщава името Си.

Не е възможно да бъде обяснено до край колко важно е откровението за Господното име. Господ е заповядал на Мойсей: „Кажи на Аарон и на синовете му: Така да благословите израелтяните, като им говорите: Господ (Яхве) да те благослови и да те опази! Господ (Яхве) да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост! Господ (Яхве) да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир! Така да възлагат името Ми върху израелтяните; и Аз ще ги благославям” (Чис. 6:23-27).

Никой никога не се е обръщал към Бога с някаква титла, а винаги само по име. Независимо дали хората са говорили към Него, или са действали — това ставало единствено в Неговото име. Това важи както за Стария, така и за Новия Завет. Основния Божи закон е, че ние можем да Го търсим, да Го намерим и да Му се покланяме единствено на мястото, на което Той е изявил Себе Си и името Си: „…да търсите мястото, което Господ, вашият Бог, избере между всичките ви племена, за да настани там името Си, да бъде жилището Му, и там да идете” (Втор. 12:5).

При освещаването на храма Соломон в молитвата си е казал следното: „за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Теб, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих” (3 Царе 8:43).

„Затова народът Ми ще познае Моето име, затова ще познае в онзи ден, че Аз Съм, Който говоря – ето Аз” (Ис. 52:6).

Същият, за Когото Мойсей е казал, че „Онзи, КОЙТО СЪМ, ме изпрати при вас” (Изх. 3:14), се е представил и на целия израелския народ на планината Синай. „Тогава Бог изговори всички тези думи: Аз Съм Яхве (Господ), твоят Бог (Елохим), Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството” (Изх. 20:1-2). В книгата на пророк Исая това е подчертано по особен начин: „Аз Господ (Яхве), Първият и Последният, АЗ СЪМ” (Ис. 41:4). „Аз съм ГОСПОД, това е Името Ми; и славата Си няма да дам на друг“ (Ис. 42:8). „АЗ СЪМ Господ (Яхве) и освен Мен няма спасител АЗ СЪМ БОГ” (Ис. 43:11-12). „Така казва Господ (Яхве), Царят на Израел, неговият Изкупител, Господ на силите: АЗ СЪМ Първият, Аз – Последният, и освен Мен няма Бог” (Ис. 44:6). „АЗ СЪМ Господ (Яхве), Който извърших всичко” (Ис. 44:24). В глава 45 се казва: „АЗ СЪМ Господ (Яхве) и няма друг; няма бог, освен Мен Аз съм ГОСПОД и няма друг” (ст. 5-6). „АЗ СЪМ същият – АЗ СЪМ Първият и АЗ СЪМ Последният. Да! Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето” (Ис. 48:12-13).

По времето на Стария Завет хората са знаели името на Господа, и в това име те са се обръщали към Бога и са Му се покланяли. Прехода към Новия Завет също е описан пределно ясно: „…когото ще наречеш Исус” (Мат. 1:21). Той се е родил като Спасител, който е Христос, Месия, Господ (Лука 2:11). А името Му е било дадено при обрязването на осмия ден, според традицията (Лука 2:21).

Въпросът не е само за начина, по който Бог се е изявил – в небето като Отец, на земята в Сина, а в църквата чрез Святия Дух, – но става въпрос и за единственото име, в което е спасението, и единственото име, с което можем да се обърнем към Бога. Бог Се е явил на земята да ни спаси на едно единствено място – в Исус Христос, нашият Господ. Всеки, който иска да намери Бога, трябва да Го търси там, където може да бъде намерен, да Го види там, където може да бъде видян, и да Го чуе там, където може да бъде чут; а това е мястото, където Той е положил името Си, и мястото, на което Го е открил. Единственото място, на което Бог се среща с човечеството, и на което човечеството може да се срещне с Бога, е в Исус Христос, нашият Господ.

За нас ще остане загадка, защо учените от Яхве са направили Йехова, и от Яхшуа – Иесус; същото го направили и с другите думи. Еврейските букви за името на Господа JHVH не се променят; те остават и в Новия Завет така, както са в Стария Завет. Никаква своеволна словесна формулировка не е позволена. Ях е основата от Яхве – Господ, както Ел е основата за Елохим – Бог. Думата халелу–Ях значи „хвалете Яхве“. Иса-Ях значи „Яхве е спасение“. Йешуа значи „Яхве–Спасител“ и т.н. Господ Се е изявил като Бог на Израел. Думата Исра-Ел означава „Божият победител“; Исма–Ел означава „Бог, Който чува“; Еману-Ел значи „Бог с нас“ и т.н. Бог винаги съобщава името Си на всяко място, на което се изявява ,и ние можем да Му се покланяме единствено в това име.

В Новия Завет нашият Господ по особен начин е подчертал понятието „АЗ СЪМ”, което в Стария Завет се е отнасяло за Бога. „АЗ СЪМ хляба на живота” (Йоан 6:48). „АЗ СЪМ светлината на света” (Йоан 8:12). Двата стиха от 8 глава са от най-голямо значение. Така казва нашият Господ: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че АЗ СЪМ, в греховете си ще умрете” (Йоан 8:24). „Юдеите Му казаха: Още нямаш петдесет години, и си видял и Авраам? Исус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да се е родил Авраам, АЗ СЪМ” (Йоан 8:57-58). „АЗ СЪМ добрият Пастир” (Йоан 10:14). „АЗ СЪМ възкресението и живота” (Йоан 11:25). „АЗ СЪМ истинската лоза” (Йоан 15:1) и т. н.

Нашият Господ е всичко във всичко. Затова в АЗ СЪМ Той е обединил всичко, което е, което е бил, и което ще бъде. Ако сравним местата, в които се говори за Господ–Яхве, Който се представя като Първия и Последния, започвайки от пророк Исая и преминавайки в Новия Завет, ние ще прочетем какво говори Възкръсналият и завръщащият се Спасител: „АЗ СЪМ Първият и Последният” (Откр. 1:17). „АЗ СЪМ Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил и Който идва, Всемогъщият” (Откр. 1:8). Преди Него не е имало никой, и след Него няма да има никой. Съществува само един Всемогъщ.

Синът казва: „Аз дойдох в името на Моя Отец…” (Йоан 5:43). Той се е молил: „Отче, прослави името Си!“ (Йоан 12:28). Във връзка с тези, които са Негови, Той казва: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света” (Йоан 17:6). Така, както се случва и в светския живот, явно е, че Господ се представя с името Си единствено на тези, които лично са Го срещнали и са имали истинско преживяване с Него. Това става ясно особено при обръщането на Павел, който е казал: „Кой си, Господи?“ А Господ отговорил: „Аз Съм Исус, Когото преследваш” (Деян. 9:5-6).

Господ Исус се е молил: „Отче святи, опази в името Си тези, които Си Ми дал…” (Йоан 17:11). Името на Отец е и името на Сина. Това е подчертано още веднъж в стих 26: „И им изявих Твоето име и ще им го изявя”. Това Той го прави и до днес – изявява името ИСУС. Там, където не е било разбрано божественото значение на това име, хората се намират в някаква небиблейска религиозна традиция. „А вие се молете така: Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име!” (Мат. 6:9). Ясно се вижда, че името на Отец е и името на Сина, „…името, което е наследил” (Евр. 1:4).

Вечния живот е единствено в Неговото име: „…да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:31). И прощението на греховете е също единствено в Неговото име: „…всеки, който повярва в Него ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си” (Деян. 10:43). Принципно всичко, което Бог ни дарява и което прави, е в името Исус; името, в което Се изявява. Божиите служители също не би трябвало да използват разни титли, а само името. И според Писанието това важи за всички вярващи. „И каквото и да вършите със слово, или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога, Отца” (Кол. 3:17).

Ще дойде ден, в който в името Исус–Яхшуа ще се поклони всяко коляно и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ–Яхве (Филип. 2:10-11). В Откровение 21 глава се казва: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъднаха се. АЗ СЪМ Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тези неща: Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син” (ст. 3-7).

14 ГЛАВА

ПОЛЕЗНИ СРАВНЕНИЯ

Цитираните по-долу библейски стихове ще ни покажат както божествената, така и човешката същност на Спасителя. Когато става въпрос за човешката Му същност, написано е, че е бил изпратен. А когато се говори за Него като за Господ Бог, казано е, че е дошъл Самият Той. И едното и другото е истина, задача е да ни бъдат ясни и двете – и божествената, и човешката същност на Спасителя.

Веднага след като човека в рая е паднал, Господ е дал Своето първо обещание, и то се отнася за семето, което щяло да дойде чрез жената, за да смачка главата на змията. Господ е казал на змията: „Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смачка главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15). Всеки, който чете Библията знае, че това семе на жената е Христос, Месия. Именно затова Исус никога не се е обръщал към Мария с „майко”, но винаги ѝ е казвал само „жено” (Йоан 2:4).

„Няма да се отнеме скиптъра от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило; и на него ще се покоряват племената. Като вързва за лозата оселчето си и за отбраната лоза жребчето на ослицата си, ще опере с вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си” (Бит. 49:10-11).

„Радвай се много, сионова дъще, възклицавай йерусалимска дъще; ето, твоят цар идва при теб; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица” (Зах. 9:9).

В Матей 11 гл., Лука 19 гл. и Йоан 12 гл. е описано как Той според това обещание е влязъл триумфално в Ерусалим като Цар в Цветната неделя, яздейки на магаренце. А в Откр. 5:5 е описан като лъв от племето Юда.

„Аз ще им въздигна от братята им пророк, както Съм въздигнал теб и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него” (Втор. 18:18-19).

В четирите евангелия Месията е описан като пророк и като Човешки Син. Петър в своята проповед в Деян. 3:22-23 се обосновава именно на Втор. 18:18: „Защото Мойсей е казал: Господ Бог ще ви въздигне измежду братята ви Пророк, както въздигна мен; Него слушайте във всичко, каквото ще ви каже; и всяка душа, която не послуша този Пророк ще бъде изтребена отсред народа”. Месията е бил Бог–пророк, затова е абсолютно наложително Словото Му да се спазва от всички, които биха искали да устоят пред Него, тъй като тук на земята Бог е говорил чрез Него, като по този начин е изпълнил Словото, което е говорил чрез изпратените пророците.

„Какво е човек, че да го помниш, и човешки син, че да го посещаваш? А Ти си го направил малко по-долен от ангели, със слава и великолепие си го увенчал. Направил си го владетел над делата на ръцете Си, положил си всичко под краката му…” (Пс. 8:4-6).

Покритието на старозаветните пророчества с новозаветното им изпълнение е превъзходно. „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества” (Филип. 2:6-10).

„Той ще извика към Мен: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара. При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе” (Пс. 89:26-27).

„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя” (Рим. 8:29).

„А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: „И поклонете се на Него всички Божии ангели” (Евр. 1:6).

„в когото ние имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на греховете. Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение” (Кол. 1:14-15).

„Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).

„който е верният свидетел, първороденият от мъртвите” (Откр. 1:5).

„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син и ще го нарече Емануел” (Ис. 7:14).

„Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Святия Дух. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им. А всичко това стана, за да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка, който казва: Ето, девица ще зачне и ще роди син;и ще го нарекат Емануел, което значи „Бог с нас” (Мат. 1:20-23).

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и довека. Ревността на Господа на Силите ще извърши това” (Ис. 9:6-7).

Детето, което ни се е родило и Синът, който ни е бил даден, е наречен същевременно и „Бог могъщ“, и „Отец на вечноста“. Било е необходимо да се съобщят и двете области на действие на Спасителя, божествената и човешката, за да бъдат изпълнени задачите в съответната област на действие. Чрез пророк Исая Бог казва и следното: „Укрепете немощните ръце и закрепете отслабналите колена. Кажете на онези, които са с уплашено сърце: Бъдете твърди! Не бойте се! Ето вашия Бог! Той ще дойде и ще ви спаси” (Ис. 35:3-4).

Бог никога не е казал, че в небето има до Себе Си Син, когото ще изпрати на земята. Дошъл е Самият Той и ни е донесъл спасение в Сина. И знамението, според което е могло да се разпознае този факт, е било: „Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат, тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее” (Ис. 35:5-6).

И точно това се е случило в служението на нашия Господ Исус Христос: слепи са проглеждали, глухи са започвали да чуват, неми са проговаряли (Лука 7:22)!

В Исая 40 гл. ни се казва:

„Глас на един, който вика: „Пригответе в пустинята пътя за Господа (Яхве), направете в безводното място прав път за нашия Бог (Елохим)“.

„…ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се, кажи на Юдейските градове: Ето, вашия Бог! Ето, Господ Йехова (Яхве) ще дойде със сила и мишцата Му ще владее за Него”.

Яхве на Стария Завет е Йешуа в Новия Завет. Бог се е явил като Отец над нас, в Сина — сред нас, и чрез Святия Дух — в нас. По този начин Той осъществява намерението Си да бъде Спасител за спасените.