Автор: Евалд Франк
ГЛАВА 21
Прогласяване на новото небе и новата земя.
Великолепието на Новия Йерусалим.
Ужасната съдба на загубените
Първият стих от 21 гл. всъщност принадлежи към края на 20 гл. Точно след Последния съд времето ще премине във вечността и ще се изпълни предсказаното в Словото:
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече“.
Бог е възвестил за новото небе и новата земя още чрез пророк Исая:
„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“ (65:17).
Апостол Петър се присъединява към това Слово и пише:
„А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (2 Петр. 3:13).
Тук Йоан първо споменава обещаните ново небе и нова земя, но след това описва Новия Йерусалим, който ще се спусне от небето в началото на Хилядолетното царство, както и състоянието на земята по време на Царството. В гореспоменатия текст пророк Исая също говори за новите небе и земя, но веднага след това описва състоянието по време на Хилядолетното царство, а именно в 18-25 стихове. Описва се, че още ще се раждат деца, и че ако някой умре на сто години, ще бъде смятан за най-младия, ще се градят къщи и садят лозя. Тоест живота на обитателите на земята в Хилядолетното царство продължава, — единствено с разликата, че дявола ще бъде затворен. Затова вълкът и агнето ще могат да пасат заедно и т.н. (Исая 11:6; 65:25 и др.).
Тогава на новата земя ще са в сила не временните, а вечните Божии закони, които са описани в Исая. Всеки месец при новолуние и всяка седмица в събота всички ще застават пред лицето на Господа за поклонение. В новата земя вече няма да се случва написаното в 66:24: „И като излязат те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мене; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат гнусни на всяка твар“. Господ се обосновава на този текст в Марк 9:48. В новата земя, обаче, няма да се издига стар пушек към новото небе.
Новият Йерусалим, описан в следния текст, трябва да се разграничи от написаното за новото небе и новата земя. Пророкът продължава да описва:
„Видях и светия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.
И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.
Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (21:2-4).
В този пасаж първо се споменава Новия Йерусалим, който е идентичен с Невястата. Трябва да имаме на предвид, че от една страна е Новия Йерусалим — местоживеене на Невястата, а от друга страна има и земен Йерусалим с хълма Сион — местоживеене на Израел. Всяко нещо е описано с точност, само трябва да обърнем внимание, коя група се има на предвид. Винаги когато се споменава Новия Йерусалим, се има на предвид Църквата-Невяста, а когато се говори за този Йерусалим — става въпрос за Израел.
„..пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание и при събранието на първо-родните, които са записани на небесата…“ (Евр. 12:22-23).
До земния Йерусалим се отнася: „И на този хълм Той ще отмахне покривалото, което покрива всичките племена, и завесата, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта навеки. И ще избърше Господ БОГ сълзите от всяко лице и ще отмахне позора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД изговори това“ (Исая 25:7-8).
След сватбената вечеря Невястата е наричана жена на Агнето. Преди сватбата тя е Невяста, след нея — жена. Тези прости символи ни помагат да следим развитието на спасителния план. Веднага след Грабването си Църквата-Невяста ще заживее в Новия Йерусалим. Затова тя е идентична с Новия Йерусалим, точно както Израел със земния Йерусалим.
Новият Йерусалим заедно с Невястата, която живее в него, ще се спусне от небето в началото на Хилядолетното царство и ще се рее над земния Йерусалим. И двете са валидни, тъй като Бог ще обитава и двата града. ТОЙ ще живее над тях, точно както ТОЙ ще живее с тях.
„Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог“.
В Откровение 7:15 е написано:
„…и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях“.
И на пророк Исая е било разкрито в Духа:
„И над всяко жилище на хълма Сион, и над събранията му Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над цялата слава“ (4:5).
Тогава всичко ще бъде така, както Бог е искал от самото начало. Всичко ще е в съответствие. За едните важи, че Той ще живее над тях, а за другите — че ще живее с тях. Думите „над тях“ се отнасят до живеещите в земния Йерусалим, които ще виждат над себе си Църквата-Невяста в Новият Йерусалим; а до победи-телите — „с тях“. Всяко описание е в съответствие с връзката, с която е трябвало да бъде.
Сега Господ е със Своите си, в Духа е между тях, с тях и в тях. По време на Неговото царуване Той видимо ще живее с едните и над другите. След това славата Му ще изпълни целия кръг на земята. Той ще царува като Цар в целия свят заедно със Своите Си верни.
„И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откр. 21:5).
Увереността в Божието Слово е един абсолют, който е издигнат над всичко и едновременно е гаранция, че всичко ще бъде така, както е казал Бог. Благодарение на това вярващият е издигнат над всяка несигурност и почива в Бог. Това не е някаква увереност в себе си, но е увереност, идваща от Бог чрез Словото, и се дава на всеки един вярващ в Него.
След това оповестява Всемогъщият, Който е Говорещия и Действащия:
„Сбъдна се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота“ (ст. 6).
Началото на всяко нещо е в Него: всичко е започнало и ще бъде завършено в Него, тъй като всичко е било създадено за Него и чрез Него, за Негова слава.
„Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син“.
От този стих става ясно, че се говори за множеството от победители, на които бяха дадени многобройни обещания в седемте писма (2 и 3 гл.). След това те встъпват в правата си като Божии наследници, включени в Неговото завещание. Те са истинските сънаследници на Исус Христос (Рим. 8:17).
В различни библейски пасажи са описани признаците и белезите, условията и характеристиките на Божиите синове и дъщери, за които справедливо ще се сбъдне следното твърдение: „и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“ (2 Кор. 6:18). „Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове“ (Рим. 8:14).
В стих 8 от 21 глава става дума за тези, които не са пожелали да станат част от Божия спасителен план. Те са противили на Бог, пренебрегвали спасението и Му се присмивали и, за разлика от спасените, на тях е казано:
„А колкото за страхливците, невярващите, осквернените, убийците, блудниците, магьосниците, идоло-поклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт“ (Откр. 21:8).
В този стих Бог се обръща не само към убийците, магьосниците, идолопоклонниците и лъжците, а към всички невярващи; към тези, които отказали да вярват, че Бог Се е открил в Христос за тяхно спасение. Апостол Йоан точно е описал какво са направили с Единия истински Бог онези, които не Му вярват:
„Който вярва в Божия Син, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, Го е направил лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син.
И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1 Йоан. 5:10-12).
Бог ще остане верен, въпреки че всеки човек е лъжлив (Рим. 3:4). Блажен е този, който Му вярва, защото в обратен случай би обвинил в лъжа Него, единствено Правдивият.
В същата глава Йоан пише за истинските вярващи:
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в истинния, т.е. в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот“ (ст. 20).
„Тогава дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми говори, като каза: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.
И ме отведе в Духа на една голяма и висока планина и ми показа светия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога,
и имаше славата на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите – дванадесет ангела, и върху портите – написани имена, които са имената на дванадесетте племена на израилевите синове:
на изток – три порти, на север – три порти, на юг – три порти и на запад – три порти.
И градската стена имаше дванадесет основни камъка и на тях – имената на дванадесетте апостоли на Агнето“ (Откр. 21:9-14).
Тук става въпрос за Новия Йерусалим, който слиза и който „имаше славата на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал“. В него има дванадесет порти и дванадесет основи от камък. На тях откриваме изписани имената на дванадесетте апостола и на дванадесетте израелски племена, тоест имената на представителите на Стария и Новия завет, които са двадесет и четири старци. Бог има една единствена избрана Църква, и тя се състои от всички вярващи по времето на Стария и Новия завет. Светиите от Стария завет, които са възкръснали с Христос (Мат. 27 гл.) са част от нея. Най-възвисената цел е първото възкресение. Това е имал на предвид Павел във Филипяни 3:10-11, когато изявил горещото си желание да участва в първото възкресение.
Вярващите в Стария завет са уповавали на идването на Месията, което щяло да им донесе изкупление — с тази вяра в Него те са починали. Вярващите в Новия завет вярват на Христос, Спаси-теля, Който всичко е извършил за всичките.
Светият град е описан от различни гледни точки:
„И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му.
Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.
Стената му беше изградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд,
петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист.
И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло“ (21:15-21).
Новият Йерусалим се издига като пирамида от светлина в небето, от което се спуска. Казано ни е, че всичките му размери са еднакви: дължината, широчината и височината са 2 200 километра. Още Аврам е търсил този свещен град, който има вечни основи и чиито строител е Самият Бог (Евр. 11:10). Павел пише за „горния Йерусалим“, който е майка на всички нас (Гал. 4:26).
В стиховете 22 и 23 се описва Божия Агнец като отправната точка на спасителния план:
„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.
И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето“.
Без значение дали разбираме тази голяма тайна или не, то е така. Бог е спасил човечеството, като Се е открил в Христос. Христос е явяването на Господ Бог в човешко тяло, в Него са светлината и живота, „защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово“ (2 Корин. 4:6).
„И народите ще ходят в неговата светлина и земните царе ще донасят в него своята слава.
Портите му няма да се затварят през деня, защото нощ няма да има там“ (21:24-25).
Един автор на песни е казал по повод на този стих: „Там няма да има нощ, там няма да ще има нощ, защото Исус винаги свети като слънце…“ Денят и нощта ще се редуват по време на Хилядолетното царство на земята, но не и в Новия Небесен Йерусалим. Пророк Исая е казал във връзка със земния Йерусалим: „И портите ти ще бъдат постоянно отворени, денем и нощем няма да се затварят, за да се внася в теб богатството на народите и докараните им царе“ (Исая 60:11).
„и земните племена ще принасят в него слава и почест.
И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнеца“ (Откр. 21:26-27).
„Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него…“ (Откр. 22:3).
Тук отново трябва да обърнем внимание на разликата между записаните в „книгата на живота“ и в „книгата на живота на Агнеца“. Имената на всички, които ще участват в първото възкресение, са записани в книгата на живота на Агнеца, без значение дали ще обитават земния или небесния Йерусалим. Тези имена не могат да бъдат зачеркнати или заличени. Тъй като Бог е знаел всичко предварително, Той е могъл да предопредели. Знаел е, кой ще вярва изцяло и ще Му се подчини. Имената на всички спасени, които получават вечен живот при второто възкресение, са записани в книгата на живота. Това е причината книгата на живота на Агнеца да не се споменава по време на Последния съд.
Христос ще царува като Цар над народите, които са останали, и техните царе ще намерят пътя към Него. Невярващите, осквернените, убийците и лъжците ще останат отвън. Фактът показва, че тъй като по онова време ще има такива хора, то тук става въпрос за последното хилядолетие, а не за вечността.
ГЛАВА 22
Реката на живота и дърветата на живота.
Райското състояние по време на Хилядолетното царство
В двадесет и втора глава земния Йерусалим отново ни е показан в различни връзки. Скинията на Бога, Божията обител ще бъде видима за хората. Бог ще изпълва със славата Си небето и земята, стария и Новия Йерусалим.„Небето Ми е престол, а земята Ми е подножие…“ (Исая 66:1, Деян. 7:49).
„След това ми показа реката с водата на живота, блестяща като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето.
И по средата на улицата му и на реката, от тук и оттам, имаше дърво на живота, което раждаше дванадесет пъти плодове, като даваше плод всеки месец; и листата на дървото бяха за изцеление на нациите.
И вече няма да има никакво проклятие. И престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него…“ (22:1-3).
Това отдавна е било описано от пророк Езекиил, който свидетелствува:
„Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара.
А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете ѝ страни.
А край реката, по бреговете ѝ от двете ѝ страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление“ (Езек. 47:1, 7 и 12).
От тези описания става ясно, че тогава народите все още ще бъдат там. Ще съществуват както плодовете на дърветата за прехрана, така и листата за лекуване. Всичко ще бъде благословено. Разделяне на времето на дванадесет месеца потвърждава, че тук се говори за Хилядолетното царство.
Също трябва да обърнем внимание на всяка дума и да я виждаме във правилната връзка. В благословения град Йерусалим няма да има нищо прокълнато. След това пророк Исая описва общата ситуация на земята: „Там няма да има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото, който умира стогодишен, ще се смята за млад, а грешник, ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет“ (Исая 65:20).
Народите, останали на земята ще продължат да си живеят нормално по време на Хилядолетното царство. Те ще строят и ще садят, ще ядат и ще пият, ще им се раждат деца и т.н. „Няма да се трудят напразно и няма да раждат деца за внезапна гибел, защото те са род на благословените от ГОСПОДА и потомството им с тях“ (Исая 65:23).
Относно спасените е казано:
„…и Неговите слуги ще Му служат.
Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.
Нощ няма да има вече и няма да имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ще свети над тях. И те ще царуват за вечни векове“ (22:3б-5).
Агнеца все още се описва до Бог, тъй като чак когато времето премине във вечността, тогава Божественото откровение на Сина ще премине в Бога, от Когото е произлязъл, и ще бъде Бог всичко във всичко (1 Корин. 15:28).
„Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,
защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си“ (1 Корин. 15:24-25).
Описанието дори да е в множествено число, винаги преминава в единствено: „…и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им“. В Новия Йерусалим Агнеца е светлината за Невястата. Тук ни е казано, че Господ Бог дава светлината, и че изкупените ще царуват с Него през вечността.
Последното наставление към вярващите
В шестия стих ни е припомнена първата глава, в която Се представя Говорещия и Действащия:
„Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог на духовете на пророците изпрати ангела Си да покаже на Своите слуги това, което трябва скоро да стане“.
След като ни бяха показани всички Пришествия на Господ и събития, свързани с тях — сватбената вечеря, Хилядолетното царство, Последния съд пред белия Престол — в последната глава отново откриваме важното увещание:
„И ето, идвам скоро. Блажен онзи, който пази думите на пророчеството на тази книга“ (ст. 7).
Това доказва, че обявените и описани събития се изпълняват не е според хронологичния ред на главите в книгата. Седмият стих може да бъде сравнен с третия в първата глава.
Истинските блаженства от проповедта на планината и другите стихове при Второто идване на Христос ще бъдат напълно проявени в истинските вярващи, които са повярвали на пророчествата в тази книга, и делата им са били в съответствие с това. Бог изисква да вярваме на Него според Неговото Слово и да очакваме получаване на обещаното.
След това възвестяване взема думата пророкът като свидетел, който е чул и видял, и по божествено поръчение е записал:
„Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това.
Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу“.
Можем да забележим, колко силно го е впечатлило това изживяване. Йоан е бил в присъствието на небесния пратеник, който от една страна е Ангел, и едновременно с това е верен служител на братята пророците. Както споменахме по-рано, думите „ангел“ и „пратеник“ означават едно и също в оригиналния текст. Без значение дали пратеникът е небесно или земно същество, изпратено от Бог с послание, славата принадлежи единствено на Бога и трябва да се покланяме само на Него.
Тогава ангела, след като предупреди Йоан, е проговорил отново:
„Не запечатвай думите на пророчеството на тази книга, защото времето е близо“.
В края на периода на благодатта, след като вече е прогласен последния призив, тогава всеки ще си остане в състояние, в което се намира:
„Който върши неправда, нека върши още неправда; и който е нечист, нека бъде още нечист; и праведният нека върши още правда; и светият нека още се освещава“ (ст. 11).
Без значение дали е добър или зъл, спасен или изгубен, всеки ще остане в състоянието, което е избрал.
А оправданите, обаче, ще продължават да вършат праведни дела, и светиите ще продължат още повече да се освещават в истината, докато ще бъдат изцяло осветени. След това Бог зове за последно:
„Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен, и ще отплатя на всекиго според делото му“ (ст. 12).
По нататък отново Той се представя в 21:6 така, както в първите три глави:
„Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят“.
Следва последния призив и обещанието:
„Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.
А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже“ (ст. 14-15).
От това описание става ясно, че тук отново се говори за периода на Хилядолетното царство. На новата земя няма да има отвън стоящи лъжци, убийци и подобни.
Накрая Господ, нашия Изкупител, поема отговорността за цялото Откровение:
„Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда.
И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,
и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.
Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!“ (ст. 16-20)
Това сериозно слово е адресирано до всички, които са чули или прочели пророчествата в тази книга. Тези, чиито дела са в съответствие, не бива да се боят от нищо, напротив, искрена радост ще изпълни сърцата на тези, които не са отнели и не са прибавили думи към пророчествата на тази книга. И на земята има такива хора. Те са получили открито оригиналното Божие Слово, което станало животворящо за тях, също и свидетелството на Исус Христос. Скоро те ще бъдат изявените синове Божии.
„Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро“.
Йоан отговаря: „Амин! Ела, Господи Исусе!“
„Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин“.
продължение
цялата книга pdf :